Решение № 1186 от 17.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1186 гр. Пловдив, 17.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Дублекова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Велина Дублекова Гражданско дело № 20255300103081 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, евентуално съединен с иск с правно основание чл.42, б „б“ от ЗН, в условията на евентуалност иск с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Б. Д.

С., ЕГН **********, с адрес с. ***, против М. И. М., ЕГН **********, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на саморъчно завещание на Г.

Б.ова С.а от *****г., обявено с протокол за обявяване на саморъчно завещание под рег. № ****г. по описа на **** на НК с район на действие Районен съд – Пловдив, поради липса на съгласие, евентуално поради неспазване при съставяне на завещанието на разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗН (поради това, че завещанието не е написано и подписано от завещателя Г. С.а), съединен евентуално с иск за възстановяване на запазена част от наследството на Г.

Б.ова С.а, починала на *****г.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ищецът е наследник по закон с право на запазена част на Г. Б.ова С.а- Н.а, починала на *****г.

Твърди се, че на *****г. Г. Б.ова С.а е завещала чрез саморъчно завещание на ответницата цялото движимо и недвижимо имущество, включително дружествени дялове, ценности, пари, акции, движими и недвижими имоти.

1

Завещанието е обявено на *****г., с протокол за обявяване на саморъчно завещание под рег. № ****г. по описа на **** на НК с район на действие Районен съд – Пловдив, вписано в АВ- СВ Пловдив под акт № ******г.

Твърди се, че завещанието е универсално, като ответницата също е наследник по закон на п. Г. Б.ова С.а. Ищецът твърди, че завещанието е нищожно поради наличие на задраскване на думата „правя“ в текста на изречението „…С пълното съзнание на значението на акта, който извършвам, правя следните разпореждания…“, като в тази връзка развива доводи, че липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, изр.1, пр.2 от ЗЗД. На следващо място оспорва авторството на завещанието, като твърди, че завещанието не е написано и подписано от Г. Б.ова С.а. Отделно оспорва завещанието, като твърди, че е налице противоречие в съдържанието на завещанието, тъй като в него е отбелязано, че е изготвено без поправки, а в същото време е налице поправка.

Оспорва, че завещанието няма достоверна дата.

В срока по чл.131 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответницата оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че завещанието е изцяло собственоръчно написано от Г. Б.ова С.а, подписано от нея и съдържа дата на съставянето му. Твърди, че задраскването на думата „правя“ е редакционна бележка, която не може да се тълкува като липса на воля. Смисълът на изявлението е ясен, недвусмислен и еднозначен относно направените завещателни разпореждания. С отговора на исковата молба е повдигнато възражение за погасяване по давност на правото на ищеца да иска възстановяване на запазена част. Твърди, че завещанието е обявено и вписано на 09.07.2020г., от когато тече петгодишният давностен срок. Наред с това твърди, че ищецът е бил запознат със съдържането на завещанието непосредствено след откриване на наследството. Отделно от това, ищецът се е запознал със завещанието на 27.07.2020г.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на исковете.

Предявените искове са допустими, поради което следва да се разгледат по същество, в поредността както са предявени, като по отношение на евентуалните искове – ако са налице процесуалните предпоставки за тяхното 2 разглеждане.

По основателността на исковете.

Страните не спорят, че са наследници по закон на Г. Б.ова С.а , починала на *****г., което обстоятелство се установява от приетото по делото като писмено доказателство Удостоверение за наследници, изх. № *****г., издадено от община Пловдив /л.21/. От същото се установява, че след с. си Г.

Б.ова С.а е оставила следните наследници по закон: З. Н.- с., ответницата и ищецът, които са нейни родители.

Страните не спорят, че тяхната наследодателка на *****г. със саморъчно завещание се е разпоредила с цялото си имущество в полза на ответницата, което обстоятелство се установява от приетите по делото като писмени доказателства копие от саморъчно завещание и протокол за обявяване на саморъчно завещание, съставен от н.***** /л.161-л.162/. Съгласно текста на завещанието наследодателката на страните Г. Б.ова С.а е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на с. си, включително дружествени дялове, ценности, пари, акции, движими и недвижими имоти на М. И. М.. Установява се от текста на завещанието, че на ред 6 отгоре надолу, след написаното „.. с пълно съзнание за значимостта на акта, който извършвам ..“ , думата „правя“ е задраскана и е продължено „… следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята с.:…“.

Установява се, че процесното завещание е обявено на 09.07.2020г., с протокол за обявяване на саморъчно завещание под рег. № ****г. от Общ регистър на н.***** и оригиналът му приложен за съхранение по нотариално дело № 4/ 2020г. в архива на нотариус Кирилова. Установява се, че обявеното завещание е вписано в Служба по вписванията на 18.09.2020г. /л.12, гръб/.

По делото е изслушано и прието заключение по съдебно- почеркова експертиза, което не е оспорено от страните, и съгласно което в процесното завещание ръкописният текст и подписа са изпълнени от Г. Б.ова С.а.

Не се твърди от ответницата и не се установява от ангажираните по делото доказателства приживе завещателката Г. Б.ова С.а да е извършвал разпоредителни дарствени или други безвъзмездни актове в полза на ищеца, с което да е попълнена запазената му част.

3

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗЗД правилата относно договорите намират приложение към едностранните волеизявления, каквото е завещателното разпореждане, поради което за нищожността му са приложими общите основания по чл.26 ЗЗД.

Съгласно чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва съгласие. В съдебната практика се приема, че липсва съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД, когато външно волята на дееспособно лице е обективирана чрез надлежно поведение, но самото изявление е при липса на вътрешно волево решение. Волеизявлението е направено, но не съвпада с волята на лицето, тоест е направено при „съзнавана липса на съгласие“ – без намерение за обвързване.

Ищецът мотивира, че е налице липса на съгласие у завещателката Г.

Б.ова С.а при изготвяне на завещателното разпореждане, тъй като на ред 6 отгоре надолу, след написаното „.. с пълно съзнание за значимостта на акта, който извършвам ..“ , думата „правя“ е задраскана и е продължено „… следните разпореждания с имуществото, което притежавам по време на моята с.:…“.

Според съда задраскването на думата „правя“ в процесното саморъчно завещание не може да се тълкува като липса на воля у завещателката. Това е така, тъй като смисълът на изявлението на завещателката, направено със завещанието е ясен, недвусмислен и еднозначен относно направените завещателни разпореждания. Процесното завещание съдържа ясно и недвусмислено волеизявление на Г. Б.ова С.а относно разпореждането с имуществото й в полза на ответницата. Завещанието съдържа конкретни завещателни разпореждания: „…завещавам на М. И. М. цялото движимо и недвижимо имущество, включително дружествени дялове, ценности, пари, акции, движими и недвижими имоти….“

От цялото съдържание на документа може да се заключи, че е налице ясно изразена и съзнавана завещателна воля у Г. Б.ова С.а. Задраскването на думата „правя“ не променя и не обезсмисля конкретните завещателни разпореждания, съдържащите се непосредствено след това.

4

Предвид на изложеното процесното завещание не е нищожно поради липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.1, предл. второ от ЗЗД.

По иска с правно основание чл.42, б.“б“ от ЗН.

Съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗН саморъчното завещание е строго формален акт и формата му изисква да бъде написано изцяло ръкописно от завещателя, да съдържа означаване на датата, на която е съставено, и да бъде подписано от него. Неспазването на тази форма води до нищожност на завещателното разпореждане на основание чл. 42, ал. 1, б. „б“ ЗН.

По делото е прието заключение по допусната съдебно- почеркова експертиза. Съгласно заключението в процесното завещание ръкописният текст и подписа са изпълнени от Г. Б.ова С.а. Заключението не е оспорено от страните.

Настоящият съдебен състав цени заключението на вещото лице като компетентно и безпристрастно изготвено, дало пълен и обоснован отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите изводи, до които вещото лице е достигнало.

От заключението се установява по категоричен и безспорен начин, че ръкописният текст и подписите в процесното завещание са изпълнени от Г.

Б.ова С.а. От изложеното следва, че по безспорен начин се установява авторството на процесното завещание, същото е написано саморъчно и подписано от наследодателката на страните Г. Б.ова С.а.

Спазени са и останалите изисквания относно формата на саморъчното завещание – завещанието съдържа датата, на която е съставено – *****г., и подписът е поставен след завещателните разпореждания.

Недоказано остана възражението на ищеца, че завещанието няма достоверна дата. В същото е посочена датата на неговото изготвяне – *****г., като не са събрани по делото доказателства, които да сочат, че завещанието е написано на друга дата, а не на посочената в него.

Неоснователно е възражението, че е налице противоречи в съдържанието на завещанието, тъй като в него е отбелязано, че е изготвено без поправки, а в същото време е налице поправка. Задраскването на отделна дума (в случая думата „правя“) не представлява само по себе си нарушение на изискванията за форма на завещанието по чл.25, ал.1 от ЗН. Наред с това не е налице противоречие в съдържанието му, по съображенията, изложени погоре в мотивите относно това, че завещанието съдържа ясно и недвусмислено волеизявление на Г. Б.ова С.а относно разпореждането с имуществото й след нейната с. в полза на ответницата.

По иска с правно основание чл.30, ал.1 ЗН.

Съгласно чл. 28, ал.1 от ЗН, когато наследодателят остави низходящи, 5 родители или с., той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Според чл.30, ал.1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част. В настоящия случай ищецът е материално легитимиран да води този процес, като същият се легитимира като наследник по закон на наследодателката си с всички следващи от това права и задължения, в това число правото на запазена част от наследството му.

Запазената част от наследството на ищеца следва да се определи по правилата на чл.29, ал.2 от ЗН. Когато наследодателят е оставил родители, запазената част на родителите е 1/3 /една трета/ от имуществото. Предвид, че към датата на с. на Г. Б.ова С.а, законни наследници са и двамата преживели родители, то запазената част на всеки от тях е по 1/6 (една шеста) идеална част от наследствената маса. При което следва, че запазената част на ищеца е по 1/6 (една шеста) идеална част от наследствената маса.

Със съставянето на саморъчно завещание наследодателката Г. Б.ова С.а се е разпоредила само в полза на един от наследниците с право на запазена част- ответницата, с цялото си движимо и недвижимо имущество, поради което съдът приема, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗН. Съгласно трайната практика на ВКС (така Решение № 25/ 12.02.2016г., гр. д. № 4119/ 2015г., І г.о., Решение № 150/ 25.11.2016г., гр.д. № 1818/ 2016г., ІІ г.о., решение № 82/ 16.03.2011г., гр. д. № 221/ 2010, ІІ г.о., Решение № 155/ 06.02.2019г., гр.д. № 1230/ 2018г., ІІ г.о.) при накърняване на запазената част с универсално завещание или дарение, което изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на наследствена маса по чл.31 ЗН, а намаляването, съответно възстановяването на запазената част, се извършва в дробна част от цялото имущество. Не се установи по настоящото делото приживе завещателката да е извършила разпоредителни дарствени или други безвъзмездни актове в полза на ищеца, с което да е попълнена запазената част от наследството му.