Решение № 49 от 15.03.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Ботевград, 15.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VI-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н.Ц.П. при участието на секретаря М.К.П. като разгледа докладваното от Н.Ц.П. Административно наказателно дело № 20231810200048 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване:

Електронен фиш № *** издаден от Агенция "***, с които на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на *** ООД, ЕИК ***, със законен представител Й. Л. Д., ЕГН **********, е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за извършено нарушение по чл. 139, ал. 5 и ал.

6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Становищата на страните:

В подадената жалба от *** ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя си Й. Л. Д., чрез адв. А. И. от САК е описано искане за отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.

Според въззивника е налице законодателна неяснота в санкционните правни норми. Според него описаното в обжалвания ЕФ нарушение представлява маловажен случай.

Пред РС-Ботевград дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не се представлява. Постъпила е писмена молба от ад. И., в която развива допълнителни доводи за покрита давност по чл. 34 от ЗАНН на описаното в 1 процесния ЕФ нарушение. Претендира разноски.

За административно наказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт П.Т., който в представено писмено становище оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалвания ЕФ по изложени в становището доводи.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

Според обжалвания ЕФ на 17.11.2020г., в 09:11 часа с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала "Хемус", км 51+778, е бил заснет лек автомобил Ауди СК7, с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 3155, брои оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, който се е движел с посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса.

Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП е регистрирала автомобила и е създала доклад с приложени към него статични изображения, тъй като по електронен път е отчела, че за превозното средство няма заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.

Впоследствие е установен собственика на автомобила, като на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 300 лева, за това, че на 17.11.2020г., в 09:11 часа с устройство № 10051, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, монтирано на автомагистрала "Хемус", км 51+778, е бил заснет лек автомобил Ауди СК7, с рег. № ***, с обща техническа допустима максимална маса 3155, брои оси 2, екологична категория ЕВРО 6D, който се е движел с посока на движение нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото пътно превозно средство да е заплатена винетна такса, което представлява нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 , във вр.

2 с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: известие за доставяне обр. 243 от 15.12.2022г.; ЕФ ***; статични изображения във вид на снимков материал; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси; справка за собственост на МПС; протокол и др.

Съдът кредитира посочените доказателства като непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.

От самия снимков материал, автомобилът на жалбоподателя с ясно виждаш се регистрационен номер, модел и марка, е заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили.

Снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

От представените по делото разписки за електронна винетка, издадена от БГ ТОЛ се установява, че за лек автомобил Ауди СК7, с рег. № ***, за инкриминираната дата не е била закупена винетка – такава са били закупени и са били валидни за времето от 24.10.2019г. до 24.10.2020г. и от 19.11.2020г. до 19.11.2021година.

Тези обстоятелства се установяват от писмените доказателства по делото и не се оспорват от жалбоподателя.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в 3 електронния фиш /ерг. чл. 84 ЗАНН във ар. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваният електронен фиш констатира, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл. 189ж, чл. 1 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: датата и точния час на нарушението 17.11.2020г., в 09:11часа , мястото на нарушението - автомагистрала "Хемус", км 51+778, с посока - нарастващ километър; марка и регистрационен номер на пътното превозно средство - Ауди СК7, с рег. № *** , посочен е собственикът на същото – дружеството-жалбоподател *** ООД, ЕИК ***, представлявано от управителя си Й. Л. Д., описано е нарушението движение на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата, както и нарушената законова разпоредба - на чл. 139, чл. 5 и чл, в р . чл. 102, чл. 2 от Закона за движението по пътищата . Разяснена е възможността за заплащане на компенсаторната таксата по чл. 10, чл. 2 от Закона за пътищата, с което санкционираният да се освободи от понасянето на административнонаказателна отговорност, правилно е определен размерът на имуществената санкция - 300 лева, който не подлежи на индивидуализация от административнонакзаващия орган или съдът. В същия е посочена и конкретна структура на МРРБ – Агенция „***”, която е компетентна по смисъла на чл. 10, ал. 10 от ЗП и чл. 3, ал. 5 от НУРПИФССТРКППСБВБИР.

Издаденият ЕФ съответства на образеца на ЕФ, одобрен по надлежния ред, за което в преписката са представени Протокол *** от заседание на УС на АПИ от 09.09.2021 г.

Процесното нарушение е реализирано от обективна страна и фактологията е изяснена.

Правната квалификация на деянието съответства на направеното в ЕФ 4 описание.

Санкционната разпоредба също административно-наказващият орган. е правилно приложена от

Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа- винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. ППС по чл. 10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.

Административно наказателната отговорност на дружествотожалбоподател е ангажирана на основание чл. 139, ал. 5 и ал. 6 , във ар. с чл.

102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата.

Според чл. 139, чл. 5 от ЗДвП движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, чл. 1 от Закона за пътищата . Жалбоподателят е санкциониран именно затова, че е управлявал ППС, без да е изпълнил задължението си по установяване размера на дължимата от него пътна такса.

Като формално деяние, нарушението е такова, че съставът му не включва противоправен резултат, вкл. увреждане на бюджета и липсата на такъв резултат не го прави в конкретния случай деяние с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на 5 съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.

Настоящият състав намира, че в конкретния случай е не приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е., че случаят е маловажен. Това е така, защото в чл. 93, т. 9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН е дадено легално определение на понятието "маловажен случай". Такъв е налице, когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид характера на процесното нарушение и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, съдът намира, че деянието на жалбоподателя не съставлява маловажен случай.

За неоснователни се приемат възраженията за незаконосъобразност на атакувания ел. фиш.

Неоснователно е и възражението, че не са спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по отношение на съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш. Сроковете по чл. 34 ЗАНН в конкретната хипотеза са неприложими, тъй като те регламентират сроковете за съставяне на АУАН и за издаване на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито другото. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за 6 неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават, остават извън обхвата на препращащата норма. В случая в издадения ел. фиш са налице всички изискуеми от закона реквизити.