Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 523 от 12.05.2022, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 5856/2021
Вид
Решение № 523
Подписан
12.05.2022
Състав
Диана Младенова Матеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116, б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 117, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 523 гр. Перник, 12.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20211720105856 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от

Й. СТ. ЦВ. ЕГН ********** гр.П. кв.***** *** бл.** * ап.1 и чрез адв.Б.В. срещу „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, искове с правно основание чл. 439 ГПК да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на обща сума 4526.65лв. от която сумата 3328.14 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник,посочения адм.адрес, за периода 01.11.2004 г. – 30.04.2009 г., сумата 1198.51 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 02.01.2005 г. – 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1262,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 07.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 205.80 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 3056/2009 г. на РС – Перник и е образувано изпълнително дело № 1488/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., и при наличие на предходно изп.дело № 1347 / 2011г. на ЧСИ – като между двете изп.дела е настъпила погасителна давност 1 поради погасяване на вземанията по давност.

Ищецът излага, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр. дело на РС – Перник, е образувано изп. д. на ЧСИ С.Б., а преди това има иобразувано изп.дело № 1347 / 2011г. на ЧСИ

Между двете изп.дела въз основа на един и същ ИЛ е напсътипила погасителна давност.

Тъй като вземанията имат за предмет периодични плащания и вземания за лихви, са погасени с изтичане на тригодишна давност съгласно чл. 111, б „в” ЗЗД. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор.В открито съдебно заседание оспорва предявените искове. Моли за отхвърлянето им и присъждане на сторените разноските за производството по делото.

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения по делото препис на изпълнителен лист от 24.11.2010 г., се установява, че е издаден в полза на „Топлофикация – Перник“ АД, ЕИК 113012360, срещу ищеца ИЛ , с който последователно са образувани две изп.дела – от 2011г. и от 2017г. както се посочи по-горе

От приложения заверен препис на изп.д. от 2017г. на ЧСИ С.Б. се установява, че е образувано по молба на „Топлофикация - Перник” АД въз основа на изпълнителен лист , който е бил в основата на предходно изп.дело от 2011г.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че са погасени по давност паричните суми, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело.

В случая изпълнителният лист е издаден за вземания по влязла в сила заповед за 2 изпълнение, които ищецът твърди, че не дължи поради изтекла погасителна давност.

Тъй като заповедта за изпълнение се връчва на длъжника и ако не бъде депозирано в срок възражение, влиза в сила и всякакви възражения, които длъжникът е могъл да направи до изтичане срока за възражение се преклудират, ищецът може да се позовава само на факти /изтекъл давностен срок/ след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират.

Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед.

Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение.

Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

По изложените съображения съдът намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай

/ в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. Перник и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е датата на издаване на изпълнителния лист.

Съгласно задължителната съдебна практика

/решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ 3 предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.

Съобразно това разрешение за процесното принудително изпълнение приложение следва да намери тълкуването на чл. 116, б.„в“ ЗЗД, дадено с ППВС № 3/1980 г.

Съгласно ППВС № 3/1980 г. погасителната давност за вземанията се прекъсва с образуване на изпълнителното дело и не тече докато трае висящността му.

При бездействие на кредитора в период от две години производството се прекратява поради т. нар. „перемпция“, като това се осъществява по силата на закона, без да е необходим допълнителен юридически факт, а постановлението на съдебния изпълнител единствено констатира осъществяването на предвидените в закона материални предпоставки – в продължение на две години взискателят да не е поискал извършването на изпълнителни действия.

Съгласно постановките на приложимото към процесното принудително изпълнение ППВС № 3/1980 г., от този момент започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок за погасяване на съдебно признати вземания.

С оглед изложеното, съдът приема, че петгодишната давност за вземанията е изтекла.

По горните съображения, съдът прави извод, че вземанията са погасени по давност, поради което предявените искове са основателни и следва да бъде уважени.

По разноските:

Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски. Съобразно представения списък и доказателства за извършени разноски, ищецът е сторил такива в размер на 181,06 лв. - държавна такса, и 600 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение, които предвид изхода на спора следва да му бъдат присъдени в пълен размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Й. СТ. ЦВ. ЕГН ********** гр.П. кв.***** *** бл.** * ап.1 и чрез адв.Б.В.

НЕ ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, принудително изпълнение на сумата 4526.65лв. от която -

4 сумата 3328.14 лв., представляваща главница за незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. Перник,посочения адм.адрес, за периода 01.11.2004 г. – 30.04.2009 г., сумата 1198.51 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода 02.01.2005 г. – 30.09.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1262,05 лв., считано от датата на подаване на заявлението – 07.10.2009 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 205.80 лв. – разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен лист от 02.07.2010 г. по ч.гр.д.№ 3056/2009 г. на РС – Перник и е образувано изпълнително дело № 1488/2017 г. по описа на ЧСИ С.Б., и при наличие на предходно изп.дело № 1347 / 2011г. на ЧСИ – поради погасяване на вземанията по давност.

ОСЪЖДА „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, ДА ЗАПЛАТИ на Й. СТ. ЦВ. ЕГН ********** гр.П. кв.***** *** бл.** * ап.1 и чрез адв.Б.В. разноски за производството181,06 лв. - държавна такса, и 600 лв. за платено в брой адвокатско възнаграждение Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Перник: _______________________

5