Решение № 16872 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16872 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АН.я Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110144757 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Н. Н. К., ЕГН ********** и В. С. К., ЕГН ********** , при квоти от 1/2 както следва: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за установяване съществуване на вземане за сумата 1 818,97 лелева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ********,за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г..,., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 29.12.2023г., до окончателното плащане; иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 106,68 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 15.12.2023г..,

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес **********, инсталация 4000154345/аб. № ********, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Б.“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 424 по описа на съда за 2024 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав. Претендира разноски.

Ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват исковете като 1 недопустими и неоснователни. Правят възражение за погасяване по давност на задълженията за периода от месец май 2020 г. до месец декември 2020 г. Ответниците молят да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество експертизи, тъй като не оспорват доставката на топлинна енелрия и нейната стойност. Не се противопоставят на останалите доказателствени искания, направени в исковата молба. Не ангажират доказателства.

Конституираното на страната на ищеца трето лице-помагач Д.“ ООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 16.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Д.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв договор е бил подписан на 28.08.2002г. Решението на ОС на ЕС и договора обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Т.С.” ЕАД и „Д.“ ООД(с предишно наименование Б. ООД) относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Т.С.“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

По делото е приложен нотариален акт № 139, том I, рег. № 1043, дело 138 от 2000г.. н а I нотариус при СРС, видно от който собственици на процесния имот са В. С. К. и съпругата му Н. Н. К.. При така установените факти собственик на жилището се явяват ответниците В. С. К. и Н. Н. К., които в това си качество се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на контролния орган - ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/. Не са представени доказателства за сключено между страните индивидуално споразумение.

Не се спори се относно количествота доставена за имота топлоенергия и нейната 2 цена.

При тези съображения, съдът намира, че предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, а като последица от това – основателна се явява и претенцията за заплащане на мораторна лихва, доколкото ответницата, по силата на приложимите ОУ на ищеца, общодостъпни на интернет страницата на дружеството, е задължена да заплаща този консуматив ежемесечно, а с изтичане на 45-дневен срок от края на месеца, за който се отнася плащането, изпада в забава. Видно е, че „Т.С.“ ЕАД е започнала начисляването на лихва за забава след извършено годишно изравняване, а сумата като размер не е била оспорена в производството, нито количеството доставена за имота топлоенергия.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност. Видно от приложените фактури, издадени за начислената топлоенергия за периода 01.05.2020г. до 30.04.2021г. е издадена на 31.07.2021г., т.е. дължимото по тази фактура, включваша периода , за който е направено възражението за давност, е дължима след тази дата.

По разноските

При този изход на спора по делото, разноски се присъждат на ищеца.

Ищецът е направил разходи в общ размер от 272.76 лева, от които 88.51 лева по ч.гр.д.№ 424/2024г. на СРС, 162 състав, и 284.25 лева – разноски по настоящото производство: 84.25 лева държавна такса и 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, дължимо по чл.78, ал.8 ГПК и определено в минимален размер по Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н. Н. К. и ЕГН ********** и В. С. К., ЕГН **********, дължат, при квоти от 1/2 на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *********, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 424/2024г. на СРС, състав, а именно: на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 ЗЕ – сумата 930,02 евро или 1 818,97 лелева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 2, находящ се в ********,за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г..,., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 29.12.2023г., до окончателното плащане; на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал.1 ЗЗД – сумата 54,54евро или 106,68 лева – лихва за забава за върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2021г. до 15.12.2023г.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Н. Н. К. и ЕГН ********** В. С. К., ЕГН **********, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:

*********, сумата 139,46 евро или 272.76 лева – разноски, от които 45,25 евро или 88.51 лева по ч.гр.д.№ 424/2024г. на СРС, 162 състав, и 94,21 евро или 184.25 лева - в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Д.“ ООД, ЕИК 041029500, като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба 3 в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4