Решение № 488 от 23.07.2020, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№

Гр.София, 23.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII въззивен състав в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:1.

ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА

2.

И.КИРИМОВ при участието на секретаря Татяна Шуманова и в присъствието на прокурора Нина Янева, като разгледа докладваното от съдия Мумджиева ВНОХД № 4934/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия Д. – адв. П.Г. срещу присъда от 06.02.2019г. на СРС, НО, 17 с-в по НОХД № 20050/2017г., с която подсъдимият М. Д. е признат за виновен в това, че на 23.06.2016г., в гр. София, бул. „*********в ТД на НАП, офис „Младост“, като длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б. „Б“ – изпълнява работа, свързана с управление на имущество на същото, в кръга на службата си съставил официални документи – Уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда – приложение 1 по чл.1, ал.1 от Наредба 5 от 29.12.2002г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда, в които удостоверил неверни обстоятелства – в качеството си на работодател, представляващ „Т.Т.Т.“ ЕООД уведомил ТД на НАП офис „Младост, че е сключил безсрочни трудови договори с лицата както следва: безсрочен трудов договор № 2 от 23.06.2016 г. с А. Б.А., безсрочен трудов договор № 3 от 23.06.2016 г. със С.Д.Б., безсрочен трудов договор № 5 от 23.06.2016 г. с П.И.Ц., безсрочен трудов договор № 6 от 23.06.2016 г. с И.А.Н., безсрочен трудов договор № 7 от 23.06.2016 г. с Л.И.Л., безсрочен трудов договор № 8 от 23.06.2016 г. с В.Т.Д., безсрочен трудов договор № 9 от 23.06.2016г. с Е.Х.С., безсрочен трудов договор № 10 от 23.06.2016 г. със З.И.Н., а в действителност посочените лица никога не са сключвали трудов договор с „Т.Т.Т.“ ЕООД, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за посочените в тях обстоятелства, като документите са използвани пред Й.И.М.- служител на ТД на НАП офис Младост, като ги е подал с придружително писмо от 23.06.2016 г. /подаване на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ/ - приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. – престъпление по чл.311, ал.1 от НК. На основание чл.54, ал.1 от НК подсъдимият Д. е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати разноски в размер на 89.48 лв.

В жалбата се твърди, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като според защитата на подсъдимия съдът не е оценил правилно събрания доказателствен материал.

Посочва се, че не са събрани доказателства, от които да се установи, че подсъдимият е разбирал какви документи подписва, нито е бил запознат с тяхното съдържание, тъй като не владее български език. В този смисъл се навежда довод, че не е осъществен субективният елемент от състава на престъплението, тъй като подсъдимият не е предвиждал и целял съставомерните общественоопасни последици.

Във връзка с изложените съображения се предлага съдът да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае изцяло по предявеното му обвинение. Алтернативно се предлага съдът да наложи закон за по-леко наказуемо престъпление – това по чл.311, ал.2 от НК, като приложи материално-правния институт на чл.78а от НК.

В проведеното по реда на чл.327 от НПК закрито съдебно заседание на 06.12.2019г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимия Д. и вещи лица, но е допуснал до разпит свидетеля А. Т.. Със същото определение е допуснато събиране на писмени доказателства относно статуса на пребиваване на свидетелят А. Т. и подсъдимия за периода от 23.06.2016г. до датата на изготвяне на справката.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимият Д., редовно призован, не се явява лично. Правото му на защита е обезпечено посредством участието на упълномощен защитник в лицето на адв. Г..

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и моли съдът да уважи жалбата, като отмени постановената присъда като неправилна и незаконосъобразна. Намира, че по делото не е установено по категоричен начин подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление, а дори да е извършил и осъществил състава на престъплението, то е налице малозначителност по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Отново се акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият не владее български език, не е могъл да изготви инкриминираните документи, че същите са му били поднесени без подпис, като той не е разбирал изобщо какво подписва, с оглед на което се предлага да бъде оправдан.

Представителят на СГП пледира, че по делото по категоричен начин е установено, че не се касае за маловажен или малозначителен случай, а за множество извършени деяния и то с ясното съзнание от страна на подсъдимия за общественоопасния им характер. Намира, че първоинстанционният съд е анализирал доказателствената съвкупност правилно и е достигнал до верни правни изводи. Излага кратки съображения защо счита, че не е налице маловажен или малозначителен случай, като в заключение моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:

В производството пред СРС е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370, т.1 НПК след разпоредително заседание (л. 29 –л.31, СП, СРС). Одобрено е съгласие на страните да не се провежда разпит на свидетелите Х., С.,Л., М.,Н.а, Ц., Б., Д. иН., както и на ВЛ Д. –л.30, СП, ( СГЕ –л. 46-л.51, том 2 ДП).

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима, но по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение.

Фактическите констатации за извършеното деяние, залегнали в първоинстанционната присъда, се основават на цялостна оценка на доказателствения материал, относим към предмета на доказване и съдът в изпълнение на чл. 13, 14 и чл. 107, ал. 4 НПК е достигнал до крайните си изводи. Доказателствената съвкупност по делото е еднопосочна, като от нея по един категоричен и безпротиворечив начин се установяват обстоятелствата, свързани с предмета на доказване. Въз основа на изложения от районния съд доказателствен анализ може да се проследи процеса на формиране на вътрешното му убеждение и достигнатите правни изводи. Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, чиято интерпретация в първоинстанционния съдебен акт счита за неправилна, както и доказателствата, които се оспорват. Необходимост в тази насока възниква от задължението на съда да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или /в този смисъл например - Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд.

По възраженията, наведени в жалбата и допълнението към нея въззивният съд намира за установено следното.

При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства въззивната инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият М. Д. /M.D./, роден на *** г. в

Сирия, гр. Дамаск, сириец, сирийски гражданин, е с основно образование, неработещ, неосъждан, с известен по делото адрес - гр.София, ж.к. *********, с ЛНЧ - **********.

Подсъдимият Д. пристигнал в Република

България през 2011 г., като получил разрешение за пребиваване в страната на чужденец за срок от една година и личен номер на чужденец -**********. Още през 2011 г. заедно със свой познат - св. М. Х. решили да учредят търговско дружество – „Т.Т.Т.“ ООД, което било регистрирано в търговския регистър със съдружници и управители св. Х. и подсъдимия. Дружеството не наело персонал и не извършвало търговска дейност, като през 2013 г. св. Х. продал дружествения си дял на Х. М., неустановена по делото и подсъдимият останал управител на дружеството. През 2013 г. подсъдимият лично подал в търговския регистър заявление А 4 и придружаващите го документи за промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, включително и декларации, решения на общото събрание на съдружниците за приемане на нов съдружник, договор за продажба на дружествени дялове, пълномощно, всички изготвени на български език, без превод, които документи носели подписа на подсъдимия. Той подал и декларация по чл. 13, ал. 4 от ТЗ, в която заявил, че е наясно с отговорността по чл. 313 от НК за деклариране на неверни обстоятелства.

Междувременно подсъдимият често пътувал до родината си и до ЛИ.и се връщал в Република България да подновява разрешителното си за пребиваване. Така през 2013 г. и 2014 г. той използвал услугите на А.Т., който бил управител на две дружества – „И.Т.Т.“ ООД и „А.“ ООД, в които като съдружници били вписани съответно 15 и 11 чужденци с произход от Сирия, Ливан, Ирак, Саудитска Арабия, между които и подсъдимия Д.. Съответно през 2013 г. и 2014 г. А.Т. подал документи, с които удостоверил, че дружествата са наели на работа по 10 лица, на минимална работна заплата, което дало основание на българските власти да удължат разрешението за пребиваване на подсъдимия за по една година, като чуждестранен инвеститор.

През 2015 г. разрешителното за пребиваване на подсъдимия било удължено до 30.06.2016г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 2 от ЗЧРБ на база на подадени документи на 30.06.2015г. от дружество „А.Ш.“ ООД, в което подсъдимият бил вписан като съдружник с още едно лице от иракски произход. Към документите били представени и доказателства, че подсъдимият живее в Република България, декларация от лице /С. М.А./, че то ще осигурява издръжката му, копия на лични документи и застраховка за подсъдимия, както и извлечение от банковата му сметка. Към документите било представено и Удостоверение от НАП, че дружеството има наети по силата на трудов договор 10 лица, като всички те според удостоверяването били наети на 18.06.2015 г. на минималната работна заплата.

Когато през месец юни 2016 г. подсъдимият Д. поискал да удължи срока на разрешителното си за пребиваване, той решил отново да се възползва от процедурата по чл. 24, ал.

1, т. 2 от ЗЧРБ чрез представяне на удостоверение от НАП, че е работодател на 10 лица, този път чрез дружеството, на което Д. бил управител – „Т.Т.Т.“ ООД.

По неустановен начин подсъдимият се снабдил с попълнени 10 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 /предишна ал. 4/ от КТ - приложение № 1 по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда. Същите удостоверявали, че фирма „Т.Т.Т.“ ООД, представлявана от подсъдимия, е сключила безсрочни трудови договори с 10 лица, а именно безсрочен трудов договор № 2 от 23.06.2016 г. с А. Б.А., безсрочен трудов договор № 3 от 23.06.2016 г. със С.Д.Б., безсрочен трудов договор № 5 от 23.06.2016 г. с П.И.Ц., безсрочен трудов договор № 6 от 23.06.2016 г. с И.А.Н., безсрочен трудов договор № 7 от 23.06.2016 г. с Л.И.Л., безсрочен трудов договор № 8 от 23.06.2016 г. с В.Т.Д., безсрочен трудов договор № 9 от 23.06.2016г. с Е.Х.С., безсрочен трудов договор № 10 от 23.06.2016 г. със З.И.Н.. Подсъдимият на 23.06.2016 г. положил подписа си на всяко от уведомленията за „ръководител“ (управител на дружеството) и поставил печат на дружеството.

След като се снабдил с посочените документи на 23.06.2016 г. подсъдимият посетил ТД на НАП офис Младост и подал лично 10 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ, заедно с подписано от него придружително писмо от 23.06.2016 г. съгласно приложение № 2 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда, като в качеството си на работодател - управител на „Т.Т.Т.“ ООД представил документите пред св. Й.М.- на длъжност старши специалист в ТД на НАП, офис Младост.

Разпечатката съдържа 36 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3f3fb27-8533-4f94-ae4a-b825d482531a