Решение № 34 от 24.02.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Свиленград, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. Иванова като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200009 по описа за 2025 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С постъпилата Жалба от „Петко Ангелов БГ” ЕООД с ЕИК 160074586, със седалище и адрес на управление: село Милево, ул. 3-та № 13, област Пловдив, със съдебен адрес: село Казичене, ул.„Цар Борис III” № 29, област София, чрез адвокат Й. Л., представлявано от управителя Петко Ангелов Петков, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) за налагане на Имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП) № 8505221458, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), с който на дружеството - жалбоподател за извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер 2 500 лв., както и е определена за заплащане сумата от 133 лв. – такса по чл. 10б, ал.

5 от ЗП. С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване н а ЕФ – в противоречие с материалноправните норми, при съществени 1 нарушения на административнопроизводствените правила, в разрез с целта на закона и т.н. Подробно са посочени от процесуалния представител доводи за отмяна на ЕФ. Претендират се разноски по делото.

В съдебната фаза дружеството - жалбоподател, редовно призовани, не изпращат представител. С Писмена молба адвокат Й. Л. излага допълнително доводите си по същество за отмяна на обжалвания ЕФ – в закона липсвала възможност за налагане с ЕФ на санкция на дружеството – жалбоподател; следвало да се приложи чл. 10б, ал. 7 от ЗП в сила от 01.01.2024 година; ЕФ бил издаден след изтичане на законоустановения давностен срок; не било посочено ясно и разбираемо в ЕФ мястото на нарушението; не бил посочен размерът на дължимата ТОЛ такса; не било уточнено изпълнителното деяние; дружеството – жалбоподател не било извършило нарушението; камерата не била сертифицирана и нарушен бил принципът на пропорционалност.

Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ (въззиваемата страна) – АПИ, редовно призовани на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, изпращат представител – юрисконсулт Р. Б., която пледира за потвърждаване на ЕФ. Представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на ЕФ, тъй като бил издаден законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Наведено е мотивирано възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 08.03.2022 година в 17.02 часа в извъннаселено място, а именно: по 2 път - автомагистрала „Марица” – А 4, при км. 83+554, на територията на община Любимец, област Хасково, с контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 20351 (част (елемент) от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), която е стационарна електронна система за заснемане и за събиране на данни ), е регистрирано и заснето движещото се в посока нарастващ километър, пътно превозно средство (ППС) – товарна композиция, състояща се от влекач марка „Мерцедес”, модел „Актрос” с държавен регистрационен № ********** с технически допустима максимална маса 18 000 кг, брой оси 2, екологична категория – евро 5, с ремарке, с общ брой оси на състава 5 и обща технически допустима максимална маса на състава 44 000 кг, като влекачът е собственост на дружеството - жалбоподател (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката и от Свидетелството за регистрация, част I), за което не е заплатена изцяло дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП - нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП .

След обработване на информацията от заснемането, от АПИ е издаден ЕФ № 8505221458 на дружеството - жалбоподател в качеството му на собственик на ПС, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, налична в преписката (както вече бе посочено). ЕФ е изготвен по образец съгласно Протокол № 28765/21 от 09.09.2021 година на Управителния съвет на АПИ и Заповед № РД-11-983 от 13.09.2021 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ, ведно с образец към последната, представляващ Приложение към посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за цялостно незаплащане на дължимата такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл.

10, ал. 1, т. 2 от ЗП, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл.

102, ал. 2 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр.чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, на дружеството - жалбоподател е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 500 лв., както и е посочено, че дължи и 133 лв. - такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗДвП.

Обжалваният ЕФ е редовно връчен на дружеството - жалбоподател на 25.11.2024 година по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателната преписка, с отбелязване от кого е получено (в 3 изложения смисъл са е данните, налични в Историята на обработка на процесото нарушение). Възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство. Даден е 14дневен срок на дружеството – жалбоподател да плати компенсаторната такса с оглед анулирането на ЕФ. В указания срок, дружеството - жалбоподател не плаща компенсаторната такса.

За работата и използването на устройството за конкретното нарушение е изготвен Доклад. Същият е приложен по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Доклада се установяват данни за датата и часа на нарушението, мястото му и характеристиките на процесното ППС. ЕФ е съставен на основание снимков материал – налични са записи от системата и по-точно две снимка, на които е видно процесното ППС. От същите се установява, че е заснето ППС – влекач с държавен регистрационен № ********** и ремарке. От приложените снимки стават ясни датата и часа на заснемане, идентични с датата и часа на нарушението . В съдебно заседание процесуалният представител на АНО сочи, че на снимковия материал, цифрата след думата „Dir” е посоката на движение на автомобила и същевременно представлява последната цифра на контролното средство и е посочен номерът на контролното устройство 20351, което отчита данните в посока нарастващ километър.

Налични са доказателства, видно от които дружеството – жалбоподател е сключило Договор с „Шел България” ЕАД, партньор на „Интелигентни трафик системи” АД, за електронно събиране на ТОЛ такси за изминато разстояние като за целта са предоставени бордови устройства, едно от които е монтирано на процесното ППС и по – точно в кабината на ПС, както и доказателства, че за въпросния влекач са плащани ТОЛ такси през месец март 2022 година.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – 4 подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5 от ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН е неприложима в случая, тъй като има изрична разпоредба в тази връзка - чл. 189ж, ал. 2 от ЗДвП, т.е. настоящият Съдебен състав намира, че нормата на чл. 79б от ЗАНН не е приложима по отношение на ЕФ, издаден по реда на ЗДвП за нарушение, свързано със събиране на пътни такси по ЗП.

Вярно е, че седалището и адреса на управление на юридическото лице жалбоподател, посочени в ЕФ, са неправилни към настоящия момент, което е видно от информацията, съдържаща се в Справката от Търговския регистър, но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като към датата на нарушението седалището и адреса на управление на юридическото лице - жалбоподател е това, посочено в ЕФ. Отделно от това е посочено точно, ясно и коректно ЕИК, а ЕИК е основен белег, индивидуализиращ юридическото лице, подобно на ЕГН за физическото такова. ЕИК е административен идентификатор на подлежащите на регистрация юридически лица и уникален номер, чрез който юридическите лица се определят еднозначно. Всяко юридическо лице, регистрирано на територията на Република България получава ЕИК, който остава непроменен до прекратяването му. Предвид това, юридическото лице се идентифицира с уникалния си ЕИК. Т.е. посочването на ЕИК в ЕФ на лицето, което се сочи за нарушител, безспо р н о води до извод за еднозначна установеност на нарушителя макар и при наличие на промяна в седалището и адреса му на управление.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага следващите правни съображения, идентични донякъде с тези, посочени в 5

Жалбата и с тези, посочени в Писмената молба на адвокат Л.:

1. Спазването на принципа за пропорционалност е въпрос по приложението на материалния закон, като в тази връзка настоящият състав на Съда съобрази Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21.11.2024 година по дело С-61/2023 година.

Принципът на пропорционалността е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които Държавите - членки трябва да спазват. По аргумент на същия една мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели и в случаите, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл е Решение от 17.04.2018 година, дело С-414/16, т. 68, дело С537/16, т. 56). Строгостта на санкцията следва да бъде съответна на тежестта на нарушението. СЕС многократно е подчертавал, че административните или репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за преследваните цели, и санкцията не трябва да е несъразмерна на тежестта на нарушението, така че да стане пречка за закрепените в Договора на ЕО свободи. СЕС сочи, че за да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид вида и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начина за определянето на нейния размер и това е задължение на Националния съдия.