Решение № 1017 от 24.08.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1017 гр. Варна, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110200232 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на К. Н. К., ЕГН **********, с адрес ******, против Наказателно постановление (НП) № 599 от 24.10.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна. С обжалваното НП, на основание чл. 178е от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева (равняващи се на 25,56 евро) за извършено нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на НП. Твърди се, че нарушение не е извършено, тъй като управляваният автомобил е бил паркиран на асфалтирано и обособено за паркиране уширение, на което не е имало забранителни знаци или маркировка. Моли съда да отмени изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяна на НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представен списък.

Въззиваемата страна – Община Варна, редовно призована, изпраща 1 процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.08.2024 г., около 12:15 часа, служители на сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР-Варна са констатирали, че в гр. Варна, „Приморски парк“ 536, до № 271, е паркиран лек автомобил „БМВ“ с рег. № В 4296 ВК в парк, извън обозначените за това места. За нарушението е съставено уведомление и е издаден фиш серия ОВ № 1000264488 на името на собственика на автомобила. В законоустановения срок е подадено възражение срещу фиша, както и декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика Н.Й.К., в която е посочено, че на процесната дата автомобилът е управляван от К. Н. К..

Въз основа на това, на 04.10.2024 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00004147 срещу жалбоподателя. В акта е отразено, че на 10.08.2024 г., около 12:15 часа, в гр. Варна, „Приморски парк 536“, до № 271, жалбоподателят е паркирал лек автомобил „БМВ“ с рег.

№ В 4296 ВК в парк, извън обозначените за това места, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и процесното Наказателно постановление № 599 от 24.10.2024 г., с което изцяло е възприета фактическата обстановка, изложена в акта, и на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лева (равняващи се на 25,56 евро) на основание чл. 178е от ЗДвП.

По делото е приета справка от Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна, съгласно която поземлен имот с идентификатор ***, където е констатирано нарушението, е с начин на трайно ползване „алея“ и попада в устройствена зона „ЗП – за градски паркове и градини“. Уточнено е, че за Приморски парк няма действащ Подробен устройствен план (ПУП).

В хода на съдебното следствие е разпитан свидетелят И. С. – един от контролните органи. В показанията си свидетелят заявява, че автомобилът е бил паркиран на място, което може да се определи като „джоб“ на пътя.

Потвърждава, че на самото място не е имало маркировка, която да очертава 2 паркомясто, нито забранителни знаци.

Съдът кредитира изцяло приложените по административнонаказателната преписка писмени доказателства, включително: жалба срещу наказателното постановление , Наказателно постановление № 599/24.10.2024 г. , Акт за установяване на административно нарушение № 00004147/07.10.2024 г. , глоба с фиш серия ОВ № 1000264488 , уведомление за установено нарушение , докладна записка от свидетеля И. С. , писмо от Дирекция „Архитектура, градоустройство и устройствено планиране“ при Община Варна относно статута на имота, първоначално възражение от жалбоподателя, декларация от собственика на автомобила по чл. 188 от ЗДвП , както и приложените заповеди за оправомощаване . Съдът кредитира и приетите в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които също кореспондират с останалия доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

При извършената служебна проверка на обжалваното наказателно постановление (НП) и предхождащия го Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), съдът не констатира наличието на съществени процесуални нарушения, които да са абсолютно основание за отмяна. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице – служител на сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР-Варна, а НП е издадено от Заместник-кмет на Община Варна, надлежно оправомощен със заповед на кмета, съгласно изискванията на чл. 37 и чл. 47 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Спазени са и преклузивните срокове по чл. 34 от ЗАНН – АУАН е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, а НП е издадено в шестмесечния срок от съставянето на акта. Актът и постановлението съдържат изискуемите по чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, като по този начин е осигурена възможност на санкционираното лице да разбере в какво е обвинено и да организира защитата си.

В конкретния случай обаче, административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя за нарушение на чл. 15, ал. 7 от 3

ЗДвП, който забранява преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места.

За да бъде съставът на нарушението осъществен от обективна страна, следва по безспорен начин да се установи, че мястото, на което е било паркирано превозното средство, представлява „парк“ или „градина“ по смисъла на закона. От представената по делото справка от Община Варна се установява, че за територията на Приморски парк няма действащ ПУП.

Съгласно константната съдебна практика, за да бъде дадена територия квалифицирана като „парк“, това следва да е предвидено в съответния устройствен план. При липсата на такъв, съгласно чл. 9, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), предназначението на имотите се определя от фактическото им ползване.

От събраните по делото гласни доказателства, а именно показанията на свидетеля С., се установява, че мястото на паркиране представлява асфалтирано уширение на пътя, тип „джоб“. Самият свидетел потвърждава, че на това място липсва каквато и да е хоризонтална или вертикална сигнализация, която да забранява престоя или паркирането. При това положение, фактическото ползване на мястото не го характеризира еднозначно като част от парковата среда, а по-скоро като елемент от пътната инфраструктура, на който не е забранено временно спиране на автомобили.

Липсата на ясна и видима забрана създава у водачите впечатление за разрешеност на паркирането.

На следващо място, съдът констатира и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В АУАН и НП описанието на мястото на нарушението е бланкетно – „в парк“, без да е налице конкретизация на фактическата обстановка. Не е посочено дали автомобилът е бил върху зелена площ, пешеходна алея или друг елемент на парковата среда. Тази неяснота в описанието на нарушението съставлява съществен порок по смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере в какво точно е обвинено и да организира адекватно защитата си.

За да бъде осъществен съставът на нарушението по чл. 15, ал. 7 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е необходимо по безспорен начин 4 да се установи, че превозното средство е било паркирано в „парк“ или „градина“. Административнонаказващият орган не е доказал този ключов елемент от обективния състав.

Тъй като ЗДвП не съдържа легална дефиниция на понятията „парк“ и „градина“, съдебната практика последователно приема, че техният статут се определя съгласно нормите на Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Конкретното предназначение на имотите се определя с подробен устройствен план (ПУП). В настоящия случай по делото е установено, че за територията няма действащ ПУП, а имотът е с начин на трайно ползване „алея“. При липса на ПУП, съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУТ, предназначението се определя от фактическото ползване. Фактът, че мястото е асфалтирано уширение („джоб“), го характеризира като елемент от пътната инфраструктура, а не като „озеленена площ“ по смисъла на чл. 61, ал. 2 от ЗУТ.

Съдебната практика изисква паркът или градината да са реално изградени и да съществуват като такива. Паркирането върху асфалтова настилка, която не притежава видимите белези на поддържана зелена площ, не осъществява обективния състав на нарушението.

Организацията на движението трябва да осигурява ясна и неподвеждаща информация за водачите. Забраните за паркиране се въвеждат с пътни знаци В27 или В28, поставени непосредствено преди участъка, или с жълта начупена линия М14. От показанията на свидетеля и от приложения снимков материал по делото се установява, че на мястото липсва каквато и да е вертикална или хоризонтална сигнализация, която да указва забрана.

Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д.

№ 3/2022 г. на ВКС и ВАС, незнанието на факт от обективната действителност, което не се дължи на непредпазливост, изключва вината. От водача не може да се очаква да познава градоустройствените планове. При липса на външни белези (тревна площ, табели, знаци) и при наличие на асфалтирано уширение, водачът е в състояние на незнание относно статута на терена, което изключва субективната страна на нарушението.

Наказващият орган е длъжен да установи нарушението по „несъмнен начин“. В конкретния случай, наличието на асфалтиран „джоб“ без забранителна сигнализация и липсата на категорични доказателства за статута на терена като „парк“ създават основателни съмнения, които следва да бъдат 5 тълкувани в полза на жалбоподателя.

С оглед на изложеното, съдът намира, че административнонаказващият орган не е успял да докаже по безспорен и несъмнен начин извършването на вмененото нарушение. Поради това, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Представени са доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 245 евро (равняващи се на 479,18 лева). Искането е своевременно направено и основателно, поради което следва да бъде уважено в пълния му размер, като в тежест на въззиваемата страна – Община Варна, бъде възложено заплащането на тази сума.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 599 от 24.10.2024 г., издадено от Заместник-кмета на Община Варна, с което на К. Н. К., ЕГН ********** , е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева (равняващи се на 25,56 евро) за нарушение на чл. 15, ал. 7 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на К. Н. К., ЕГН ********** , сумата от 479,18 лева (четиристотин седемдесет и девет лева и осемнадесет стотинки), равняващи се на 245 (двеста четиридесет и пет) евро, представляващи направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6