Решение № 137 от 20.07.2020, Районен съд - Бяла Слатина

Р Е Ш

Е Н И Е гр.Б.С., 20.07.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА при секретаря Таня

Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 90/2020 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е исковата молба от М.М.К. с

ЕГН ********** *** против "А.Б.Б."

ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** представлявано от Управителите Д.М.и Х.М.М., с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, с която е поискал съдът да признае по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 263,07 лв. дължима на основание договор за целево финансиране № **********/01.12.2008г. в размер на магазинната цена на избрана от длъжника стока от 300,00 лв., мораторна лихва в размер на 68,50 лв. за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК-26.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 115,00 лв., от които: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.05.2011г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС, сумата от 385,00 лв. представляваща направените разноски в исковото производство, поради изтекла погасителна давност.

Моли да му се присъдят направените по настоящето производство разноски.

ИСК

С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.439 вр. чл.124 от ГПК.

В исковата молба ищецът навежда доводи, че „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист от 07.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС против него за горепосочените суми и въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20147220401233, като по него в рамките на две години от образуването му не са извършени никакви изпълнителни действия и същото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

С изпълнителен лист издаден на 07.02.2014г. по гр.д.№ 601/2011г. по описа на БСлРС ищеца в качеството му на длъжник е осъден да заплати на„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 385,00 лв., представляваща направените деловодни разноски, от които 285,00 лв. по исковото производство /75.00лв.- държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 110.00лв/ и 100,00 лв. пред въззивното производство. Решението влязло в законна сила на 29.06.2012г.

На 23.02.2015г. „Ти Би

Ай Кредит“ ЕАД, вече с променено име „Транзакт юръп“ ЕАД прехвърля чрез цесия вземането си по изпълнителни листове от 07.02.2014г. на „А.Б.Б.“ ООД, след което както цесионерът, така и цедентът не са уведомили длъжника за осъществената цесия.

На 01.11.2019г. въз основа на двата изпълнителни листа от

07.02.2014г. „А.Б.Б.“ ООД е поискала отново ЧСИ Г.Б. с рег. №722, район на действие ОС- В. да образува изпълнително дело, и такова е образувано на 20.12.2019г. под № 20197220401138.

Ищеца навежда твърдения в искова молба, че от последното действие на кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, а именно започване на принудително изпълнение с молба от 07.10.2014г. до повторното образуване на изпълнителното дело по молба от 01.11.2019г. са изтекли повече от пет години и правото на принудително изпълнените на вземането е погасено по давност.

Освен това поради неуведомяване за извършената цесия на вземането, всички действия извършени от „А.Б.Б.“ ООД за започване на принудително изпълнение не могат да прекъснат срока на погасителната давност за вземането.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „А.Б.Б.“ ООД не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

Ответника редовно призован за с.з. не се явил, не е изпратил представител и не е ангажирал доказателства по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложени са архивни гр.д.№ 407/2011г. и гр.д.№ 601/2011г. по описа на РС-Б.С.. Приложени са заверени преписи от изпълнителни дела № 20147220401233 и № 20197220401138г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и от представеният с и.м. изпълнителен лист от 07.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС е видно, че М.М.К. с ЕГН **********,*** е осъден да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54 представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт, сумата от 263,07 лв. главница, дължима на основание сключен договор за целево финансиране № ********** от 01.12.2008г. в размер на магазинната цена на избраната от длъжника стока от 300,00 лв., мораторна лихва за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г.в размер на 68,50 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.05.2011г., до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 125,00 лв., от които: държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.05.2011г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС.

В срока по чл.415 от ГПК длъжника М.М.К. е направил възражение, въз основа на което заявителя в законоустановеният срок е предявил установителен иск по чл.422 от ГПК.

С решение постановено на 07.02.2012г. по гр.д.№

601/2011г. по описана БСлРС съдът е признал за установено по отношение на М.М.К. с ЕГН **********,***, че дължи на „ТИ БИ

АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54, представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт , сумата от 263,07 лв. главница, дължима на основание сключен договор *********, мораторна лихва за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г.в размер на 68,50 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.05.2011г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение е осъден ответника да заплати разноски по делото в полза на ищеца в размер на 125,00 лв., от които: държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. по Заповедното производство и 75.00лв.- държавна такса, 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 110.00лв. по исковото производство.

Решението е обжалвано пред ВрОС и въззивната инстанция с решение № 336 от 29.06.2012г. постановено по гр.д.№ 277/2012г. по описа на ВрОС е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Осъдил е М.М.К. да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, сумата от 100,00 лв., дължима като размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция Решението е влязло в законна сила на 29.06.2012г.

С втори изпълнителен лист от същата дата /07.02.2014г.

/М.М.К. с ЕГН **********,*** е осъден да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54 представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт, общата сума от 385.00 лв., от която: 285,00 лв., представляваща направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 601/2011г. по описа на БСлРС и 100,00 лв. пред въззивната инстанция.

На 07.10.2014 г. „ТИ БИ

АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на горепосочените 2 бр. изпълнителни листа, като е образувано изп. дело № 20147220401233 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

С молбата е поискано да се направят справки за имущественото състояние на длъжника и да се предприемат действия по принудително изпълнение.

Извършени са справки за проучване имущественото състояние на длъжника, като междувременно на 13.10.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, но същата е върната в цялост на ЧСИ Б. с отметка, че „пратката не е потърсена от получателя “, видно от приложената обратна разписка.(л.10 и л.16 от изп.дело).

На 13.10.2014 г. е извършено действие по принудително изпълнение по отношение на длъжника М.К., като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, но запорното съобщение е върнато в цялост на ЧСИ Б. с отметка, че „пратката не е потърсена от получателя “, видно от приложената обратна разписка./л, л.7, л.17-18 от изп.дело/.

Впоследствие е изискана справка от

Началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР-В., като с писмо получено от ЧСИ Б. на 16.01.2015г. Пътна полиция гр.В. го уведомява, че на ППС с рег. № ВР0260АН собственост на М.М.К. с ЕГН **********,*** на 13.01.2015г. е наложен запор от съдебните органи. Самото запорно съобщение на ЧСИ Г.Б. за горепосоченото ППС липсва по делото, респ. не е приложено.

С Постановление от 13.06.2017г.

ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В. е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 20147220401233 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Няма данни по изп.дело дали това Постановление е връчено на длъжника и на коя дата е влязло в законна сила./л.30 от изп.дело/.

След прекратяване на изп.дело, Пътна полиция гр.В. уведомили ЧСИ Б., че наложеният запор на ППС с рег. № ВР0260АН собственост на М.М.К. с ЕГН ********** *** по изпълнително дело № 20147220401233 е снет на

07.07.2017г.

На 23.02.2015г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ( с променено наименование от 17.02.2015г. на „Транзакт Юръп“ ЕАД, видно от извършена служебна справка в ТР, който е публичен) прехвърля чрез цесия вземането си по двата изпълнителни листа от 07.02.2014г. на „А.Б.Б.“ ООД.

На 01.11.12019 г. новият взискател „А.Б.Б.“ ООД подал молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на горните изпълнителни листове и договор за цесия, като е образувано с разпореждане от 20.12.2019г./л.14 от изп.дело/ ново изп. дело № 20197220401138 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

По това дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и получена от длъжника./л.13 от изп.дело/. Със запорно съобщение от 20.12.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.К. ***, представлявано от М.К., изпратени на 20.12.2019г. и получена от М.,К. на 07.01.2020г. (л.15 и л.32 от изп.дело).

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено съдебно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на съдебно решение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20197220401138, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.