Решение № 4985 от 07.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4985 гр. Пловдив, 07.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330107053 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.

С. Д., ЕГН **********, с адрес: ************************ против „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 ЗПК.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № ******** от 14.07.2022 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца сумата от 3000 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 10 % и ГПР – 10,32 %.

Общо дължимата сума била в размер на 9812,24 лева, при договорени 24 погасителни вноски от по 388,01 лева. В договора била включена, като дължима и сумата от 2994,96 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, както и сумата от 2994,96 лева – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В чл. 4 било уговорено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка.

Твърди, че договорът е недействителен поради нарушение изискванията на ЗПК.

Сумите от по 2994,96 лева за такса за експресно разглеждане и за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение били недължими на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за услуги, свързани с усвояването и управлението на кредита. Същите били недължими и на основание чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, доколкото в договора нямало описание на вида, размера и действието, за което са начислени.

Било налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР бил посочен в размер от 10,32 %, но без да е ясно по какъв начин е формиран, взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му.

Договорените суми за такса за експресно разглеждане и за такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение, както и неустойката не били включени в ГПР.

Същите следвало да бъдат включени на основание пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, при което ГПР щял да надвиши максимално допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което счита 1 клаузата за нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Твърди, че с клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит се цели допълнително възнаграждение за кредитора /скрита възнаградителна лихва/, поради което счита, че същата е уговорена в противоречие с добрите нрави, принципа на справедливостта и с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Посоченият ГПР не съответствал на действителния, определен съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Договорът не отговарял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК бил нищожен.

Въз основа на гореизложените твърдения ищецът е сезирал съдът с искане да постанови Решение, с което да прогласи за нищожен сключения между страните Договор за паричен заем № ******** от 14.07.2022 г. Претендира разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищцата- адв. С. П. в писмени бележки.

В срока по чл. 131 ответното дружество е депозирало писмен отговор. Оспорва предявения иск като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на 14.07.2022г. между тях е сключен договор за паричен заем № ********, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 3000 лева за срок от 24 месеца, при лихвен процент от 10 % и ГПР – 10,32 %. Общо дължимата сума била в размер на 9812,24 лева, при договорени 24 погасителни вноски от по 388,01 лева. В договора е включена, като дължима и сумата от 2994,96 лева, представляваща такса за експресно разглеждане, както и сумата от 2994,96 лева – такса за изготвяне на индивидуално кредитно предложение. В чл. 4 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка.

Като писмени доказателства по делото са приети договор за паричен заем от 14.07.2022г., заповед за извършване на инвентаризация, протокол за бракуване на архив и констативен протокол.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В исковата молба е релевирано основание за недействителност на договора за потребителски кредит, свързано с изискването на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за посочване на 2 общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 10,32%, а възнаградителната лихва- 10%, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата между размера на ГПР и лихвата, която е част от него, а и няма погасителен план, от който да са видни отделните елементи на кредита като суми, а не в проценти. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Пак в тази връзка, следва да се посочи, че още при сключването на договора е предвидено, че таксата за експресно разглеждане на кредита в размер на 2994,96 и тази за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 2994,96 лева е включена в общо дължимата сума по договора, която след прибавянето им възлиза на общо 9812,24 лева, при отпуснат заем в размер на 3000 лева. Нещо повече, всяка от двете предвидени такси възлиза почти колкото усвоената главница.

Включена по този начин към общо дължимите от ищеца суми по договора, таксата на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Тази клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144,т 9 от ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга и същата представлява скрит разход по договора за кредит, който не е включен в ГПР и с прибавянето на сумата процента на разходите значително надхвърля посочените в договора стойности и въвежда потребителя в заблуждение.

По гореизложените съображения предявеният иск ще се уважи, като се прогласи нищожността на сключения между страните Договор за паричен заем № ******** от 14.07.2022 г.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски, които се констатираха от съда в размер на 372,49 лева заплатена държавна.

Ищецът освен това е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е посочено, че тя се представлява безплатно от адв. С. П., поради оказване на адвокатска помощ и съдействие на близък, което по смисъла на чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на иска следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. в размер на 1231,20 лева.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. С. Д., ЕГН **********, с 3 адрес: ************************ и „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9, че Договор за паричен заем № ******** от 14.07.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК.

ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на Г. С. Д., ЕГН **********, с адрес: ************************ сумата от 372,49 лева /триста седемдесет и два лева и четиридесет и девет стотинки/ представляваща направени по делото разноски за заплатена държавна такса.

ОСЪЖДА „Кредит тайм“ ЕООД, ЕИК 203615520, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Анна Ахматова“ № 9 да заплати на адвокат С. Ж. П. с адрес в ************************ адвокатско възнаграждение за осъщественото на ищцата Г. С.

Д., безплатно процесуално представителство по делото, в размер на 1231,20 лева /хиляда двеста тридесет и един лева и двадесет стотинки/, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4