Определение № 283 от 16.02.2024, Районен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 283 гр. Враца, 16.02.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Хр. Христова при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело № 20231420102342 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от К. Ц. А., ЕГН **********, чрез адв. В. У., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, с която е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 736,35 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2010 г. до окончателното й изплащане, сумата от 65 лева, представляваща разноски, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 78/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 412/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, поради изтекла погасителна давност.

В исковата молба се твърди, че ищецът е син и единствен наследник по закон на починалия длъжник Ц. А. Й., ЕГН **********, и е конституиран като длъжник по изп. д. № 412/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков. Изп. дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 78/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца в полза на „Кредибул“ АД, който по силата на договор за цесия от 25.10.2012 г. е прехвърлил вземанията си в полза на ответното дружество, което е образувало изпълнителното дело като взискател с молба от 10.01.2013 г.

Сочи, че по делото са извършвани действия, които прекъсват давността през 2013 г. и 2015 г., като последното изпълнително действие е от 23.01.2017 г. – наложен запор върху банковите сметки на длъжника с изх. № 17213/23.01.2017 г. в „Банка ДСК“ АД. Твърди, че след тази дата не се предприети никакви други валидни изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Счита, че на 23.01.2022 г. е изтекла петгодишната погасителна давност и вземанията по изпълнителния лист са погасени.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от „Агенция за събиране на 1 вземания“ ЕАД, чрез юрк. И. Н., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Заявява, че с молбата от 10.01.2013 г. за образуване на изп. д. № 412/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков са поискани изпълнителни способи. След това взискателят периодично е искал извършването на изпълнителни способи. Счита, че съгласно указанията, дадени с Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., давността е започнала да тече от 26.06.2015 г.. След това е прекъсната с искания за налагане на запор на банкови сметки от 08.09.2015 г., от 18.01.2015 г., от 26.10.2017 г., от 30.09.2019 г. и от 15.03.2023 г., като способите са насочени към имуществената сфера на първоначалния длъжник Ц. А. Й..

Сочи, че срещу конституирания длъжника К. Ц. А. са поискани следните изпълнителни способи: справка НАП и запор на трудово възнаграждение/пенсия от 26.01.2023 г. и искане за запор на сметка в ИзиПей от 26.07.2023 г. С оглед изложеното счита, че към датата на депозиране на исковата молба давността не е изтекла. Излага подробни правни съображения. Иска се постановяване на решение, с което искът да бъде отхвърлен.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, а и видно от приетото за послужване ч. гр. д. № 78/2010 г. по описа на Районен съд – Враца, въз основа на Заповед № 41/13.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и Разпореждане № 285/13.01.2010г., с което е допуснато незабавно изпълнение, е издаден изпълнителен лист от 14.01.2010 г., като Ц. А. Й. е осъден да заплати на „Кредибул“ АД следните суми: 736,35 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 25 лева, представляваща разноски за държавна такса и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Няма спор между страните, че въз основа на посочения изпълнителен лист е образувано изп. д. № 412/2013 по описа на ЧСИ Мариян Петков, с район на действие СГС, по молба на ответното дружество, което се е легитимирало като кредитор по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г., сключен с „Кредибул“ АД. С молбата за образуване взискателят е поискал налагане на запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът Ц. Й. получава от работодателя „***********“ и на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да направи пълно проучване на имущественото състояние на длъжника чрез справки, набавяне на документи и да определя начина на изпълнение. Към молбата са приложени заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, издадени по ч. гр. д. № 78/2010 г. по описа на РС-Враца.

До длъжника Й. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 11765/10.01.2013 г. /л. 8 от изп. д. № 12/2013 г./, в която погрешно е вписано, че изпълнителен лист от 14.01.2010 г. е издаден от Районен съд – София на основание заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. ПДИ е изпратена по пощата, като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“ /л. 14 и 15/.

По делото няма данни съдебният изпълнител да е предприемал последващи 2 действия за връчване на длъжника на покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, включително и по реда на чл. 47 ГПК.

След това до длъжника Й. е изпратено удостоверение за размера на дълга /л. 61/, която пратка също се е върнала с отбелязване „непотърсена“ /л. 62 –лице и гръб/.

След това до длъжника Й. е изготвена покана за плащане изх. № 22267/23.03.2018 г.

/л. 78/, без данни и доказателства за нейното изпращане до длъжника.

Установено е, че длъжникът е починал и с разпореждане от 30.12.2021 г. ЧСИ е разпоредил конституиране на наследниците като страна по изпълнителното дело. Видно от удостоверение за наследници /л. 90/, единствен наследник по закон на длъжника Й. е неговият син – ищецът К. А..

До новоконституирания длъжник А. е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 10411/04.03.2022 г. /л. 93/ по пощата, като пратката се е върнала с отбелязване „непотърсена“ /л. 94 и 95/. Няма данни съдебният изпълнител да е предприемал последващи действия за връчване и на този длъжник на покана за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение, включително и по реда на чл. 47 ГПК.

От К. Ц. А., ЕГН **********, чрез адв. В. У., против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, е предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника от следните суми: 736,35 лева – главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.01.2010 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 25 лева, представляваща разноски за държавна такса и 40 лева – юрисконсултско възнаграждение, съставляващи вземания по изпълнителен лист от 14.01.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 78/2010 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, въз основа на който е образувано изп. д. № 412/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, поради изтекла погасителна давност.

Ищецът е наследник по закон на починалия длъжник и съгласно чл. 429, ал. 2 ГПК е обвързан от субективните предели на издадения срещу наследодателя му изпълнителен лист, като отговаря с имуществото си за заплащане на сумите по изпълнителното дело.

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, първоначално съдът е приел, че искът е допустим. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като в случая ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист поради изтекла от 23.01.2017 г. до 23.01.2022 г. погасителна давност.

Този нов факт, който чл. 439 ГПК изисква, следва обаче да е настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист – в случая след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

В настоящия случай от приетото като доказателство копие от изп. д. № 412/2013 г. по описа на ЧСИ Мариян Петков, Заповед № 41/13.01.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 78/2010 г. по 3 описа на Районен съд – гр. Враца, не е връчена нито на първоначалния длъжник, нито на неговия наследник и същата не е влязла в законна сила.

Ето защо иск по чл. 439 ГПК се явява недопустим.

Способите за защита на длъжника в заповедното производство могат да се разделят на такива, допустими преди влизане в сила на заповедта за изпълнение – възражение по чл.

414 ГПК или отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, и на такива, допустими след влизането й в сила – това са специалните искове по чл. 439 и чл. 424 ГПК. Всяка група способи са допустими само в съответния етап според това дали заповедта за изпълнение е влязла в сила, или не. След упражняване на първите способи, спорът между страните се решава със сила на пресъдено нещо при постановяване на решение по чл. 422 ГПК или чл.

124 ГПК. При неупражнянето им, заповедта за изпълнение влиза в сила и фактите и обстоятелствата, настъпили до този момент и относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се преклудират, освен ако не е налице специалната хипотеза на чл. 424 ГПК или не настъпят нови факти, обуславящи допустимост на иска по чл. 439 ГПК.

За да бъде разгледан установителният иск по чл. 439 ГПК, заповедта за изпълнение следва да е влязла в сила, като в производството допустими за разглеждане са единствено обстоятелства, настъпили след този момент.

Разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от изискването искът да се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Длъжникът в заповедното производство също разполага с правото да предяви иск по чл. 439 ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта на изпълнение.

Същевременно трябва да се има предвид и че за разлика от заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, която не се ползва с незабавно изпълнение, заповедта за изпълнение по чл.

417 ГПК подлежи на незабавно изпълнение и е изпълнително основание. Заповедта по чл.

417 ГПК се връчва на длъжника от съдебния изпълнител и това е негово задължение, чието изпълнение обуславя законността на предприетите от него изпълнителни действия. Без връчването на заповедта от съдебния изпълнител и изтичане на срока за възражение срещу нея, последната не може да влезе в законна сила. При липса на връчване на заповедта за незабавно изпълнение на длъжника, нейната изпълнителна сила не се е стабилизирала окончателно.

Съгласно съдебната практика, напр. Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022 г., ВКС, IVг.о., когато кредиторът се е снабдил със заповед за изпълнение, в т.ч. по чл. 417 ГПК, длъжникът може да оспори вземането, позовавайки се на погасителна давност: 1) с възражението, подадено в срока по чл. 414 ГПК; 2) с отговора на исковата молба по чл. 422 ГПК – когато подаденото в срок възражение е необосновано, и 3) с отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. Отрицателният установителен иск може да е предявен преди момента, в който длъжникът е узнал за издадената заповед за изпълнение. Тя влиза в сила, само когато вземането е безспорно установено – с влязло в сила решение или поради това, че длъжникът не го е оспорил, упражнявайки 4 предоставените му от закона възможности. С отрицателния установителен иск длъжникът оспорва вземането и когато искът е предявен до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, заповедта за изпълнение не влиза в сила /в този смисъл и Определение № 318/09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., ВКС, IV г. о., Решение № 76/07.05.2013 г. по гр. д. № 391/2012 г., ВКС, IV г. о. и др., съгласно които „Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува, е допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното производство, но до изтичане на двуседмичния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че вземането не съществува – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2108/2019 г., ВКС, IV г. о./.