Решение № 69 от 06.03.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Монтана, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. ТОДОРОВА-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630100986 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Ищецът К. И. Р. твърди в исковата си молба, че живее в ...... Има строителна бригада и през месец юни 2023 година започнали строителство на частна къща в град Вършец. Бригадата пътувала с личния му автомобил. На 09.07.2023 година около 17.45 часа закарал един от работниците до офис на Изи Пей на ул.Александровска в град Берковица.

Спрял в страни от пътното платно. При потегляне в предната част на автомобила се врязал мотоциклет. На мястото на ПТП пристигнали служители на РУ – Берковица, които взели проба на водачите за употреба на алкохол и наркотични вещества. Неговата проба за наркотици се оказала положителна, поради което бил задържан за 24 часа, а автомобилът му – отнет. Било образувано ДП за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ от НК. Ситуацията, в която попаднал му създала изключително голямо неудобство и притеснение пред семейството и екипа му. В отношението към него се прокрадвало съмнение и почувствал, че губи авторитета си. Отделно от това, поради липса на превоз се наложило да използват такси за придвижване от обекта, където работели с бригадата, до квартирата, която били наели. Наложило се да закупи друг автомобил, тъй като семейният бил задържан. Тъй като бил с отнето СУМПС, при него във Вършец се преместили да живеят съпругата и синът му, за да може съпругата да ги превозва.

Ситуацията създала допълнително неудобство за семейството му, тъй като съпругата му се налагало да споделя една квартира с още няколко мъже и да се чувства некомфортно, а синът бил лишен от възможността да прекара лятната ваканция с приятелите си и да участва в различни турнири, заедно с отбора, в който тренира. На 20.11.2023 година подписал трудов договор с място на изпълнение на работата в град София. Липсата на 1 възможност да управлява МПС наложило отново съпругата му да шофира и да комбинират неговата заетост и заетостта на детето. Това създало значителни неудобства на семейството. За случая разбрали и приятелите му, които постепенно се отдръпнали от него. Социалната изолация, в която бил поставен заради ситуацията, допълнително го травмирала психически. На 28.11.2023 година се получили резултатите от кръвните изследвания, които дал още при инцидента на 09.07.2023 година. Пробата била отрицателна. Въпреки това, поради висящото наказателно производство не му били върнати нито СУМПС, нито автомобила. На 07.03.2024 година получил постановление за прекратяване на наказателното производство, а на 08.03.2024 година – СУМПС.

Твърди, че негативните преживявания от него през тези 8 месеца като емоционално състояние, тотална промяна на ежедневието, среса, страха, безпокойството, накърнената чест, достойнство и авторитет пред семейство, колеги, близки и приятели са в причинно – следствена връзка с незаконните действия на РП – Монтана, ТО – Берковица и ......, РУ – Берковица.

Намира, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и моли съда, да постанови решение, с което осъди солидарно Прокуратурата на РБългария и ...... да му заплатят сумата .... лева имуществени вреди, представляваща стойността на закупения от него по необходимост автомобил и сумата от .... лева неимуществени вреди за обезщетяване на преживените от него страх, стрес, накърняване на честта и достойнството, уронване на авторитета и доброто му име, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2024 година до окончателното изплащане на сумата. Претендира заплащане и на сторените в производството разноски.

В допълнително определен от съда срок ищецът е въвел твърдения, в насока, че солидарността в отговорността на двете институции произтича от разпоредбата на чл.2, ал.1 ЗОДОВ и чл.6, ал.1 ЗМВР – за вреди, причинени на граждани от правозащитните органи на Държавата, отговорност носят разследващите органи, прокуратурата и съда; една от основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване на престъпления; тази дейност определя разследващите полицаи – част от състава на МВР като правозащитни органи; сочи постановките на т.6 и т.7 от ТР 3 от 22.04.2005 на ОСГК на ВКС по т.д.3/2004 година.

В срока по чл.131 ГПК ответната Прокуратура на Р.България представя отговор чрез прокурор от РП Монтана съгласно правомощията по чл.136, ал.3 ЗСВ. Взема становище за неоснователност на предявения иск и моли съдът да го отхвърли като такъв. Развива доводи, че за реализираното ПТП на 09.07.2023 година било образувано ДП за престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ във връзка с чл.342, ал.1 от НК за причинена средна телесна повреда в резултат на нарушение на правилата за движение по пътищата, като деянието е осъществено след употреба на наркотично вещество – амфетамин, установено с техническо средство. Прекратено е на основание чл.243, ал.1, т.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.9 от НК поради заявено желание от пострадалото лице наказателното производство да бъде прекратено. В случая е приложена разпоредбата на чл.343, ал.2, т.2 от НК.

2

Отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ възниква в случаите, когато образуваното наказателно производство е прекратено поради причина, че деянието не е извършено от лицето или че не е престъпление. В случая, след изготвяне на резултатите от химичното изследване е отпаднал само един от елементите на извършеното деяние – квалифициращият белег, но не е отпаднала наказателната отговорност на ищеца за реализираното ПТП. Наказателното производство е прекратено в специалната хипотеза на чл.343, ал.2 НК – по изричното волеизявление на пострадалото лице. В допълнение развива доводи за неоснователност на претенцията, както по отношение на имуществените, така и по отношение на неимуществените вреди.

В предоставения срок по чл.131 ГПК ответникът ...... взема становище за недопустимост на предявения иск. Твърди, че обезщетение по специалния ред на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ могат да претендират гражданите, претърпели вреди от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или извършеното деяние не е престъпление. Единственият компетентен орган да повдига и поддържа обвинението е прокуратурата на РБългария, не и органите на МВР. В случая част от вредите, за които се претендира обезщетение са във връзка с извършването на административна дейност и за тях, ако се търси обезщетение от ОДМВР, то искът следва да се предяви пред друг съд и на друго основание.

Ако все пак съдът приеме искът за допустим, то този ответник излага подробни доводи за неговата неоснователност – на първо място образуваното ДП е прекратено не на предвидените в чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ основания; не е налице претърпяна имуществена вреда за ищеца, а доколкото последният е извършил разноски за придобиване на друг автомобил, то те не са в причинна връзка с извършената от органите на полицията дейност; претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е прекомерна като се има предвид факта, че ищецът е системен нарушител на ЗДвП – има издадени 36бр.АУАН, 21 фиша, 3 заповеди за налагане на ПАМ, а в РС Дупница е водено и наказателно дело за престъпление по чл.343б, ал.1 НК.

В хода на съдебното дирене са представени писмени доказателства, приложено е ДП 158/2023 година по описа на РУ Берковица, събрани са и гласни доказателства. От тях се установи следната фактическа обстановка :

На 09.07.2023 година на основание чл.212, ал.2 НПК е започнало ДП по повод възникнало ПТП. Установено било, че ищецът като водач на лек автомобил Ситроен предприел маневра завиване наляво за излизане от реда на паркираните МПС и включване в движението. Не се убедил, че няма да създаде опасност за движението и участниците в него и отнел предимство на движещия се в същата посока мотоциклет Пиаджо, управляван от ..... В резултат на ПТП са реализирани материални щети по двете МПС, а Гълъбов претърпял средна телесна повреда. На място била извършена проверка за употреба на алкохол и наркотични вещества, като техническото средство отчело употреба на амфетамини от виновния за ПТП водач, а именно ищеца в настоящото производство. Водачът бил придружен до болнично заведение, където дал кръв за 3 изследване.

Предвид данните от полевия тест и като приели, че се касае до извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а‘ във връзка с чл.342, ал.1 НК, на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа. Заповедта за задържане не е обжалвана.

С акт за установяване на административно нарушение е иззето СУМПС (л.29 от ДП).

В деня на ПТП ищецът подписал и протокол за отговорно пазене, според който се задължил до приключване на ДП да не извършва каквито и да било разпоредителни действия с МПС „Ситроен“ и да не променя състоянието му, а при необходимост незабавно да предостави автомобила на разследващите органи.

На 22.11.2023 година е изготвен протокол за извършена експертиза и според заключението на специалиста в предоставените епруветки кръвна проба не се установява наличие на наркотични вещества.

На 19.12.2023 година пострадалото от ПТП лице .... е депозирал пред разследващите органи декларация, с която на основание чл.343, ал.2 НК прави искане наказателното производство да бъде прекратено, като заявява, че няма претенции към ищеца за причинените му от ПТП телесни наранявания.

На 22.12.2023 година било изготвено заключително мнение за прекратяване на наказателното производство от разследващия полицай.

На 24.01.2024 година прокурор от РП Монтана, ТО Берковица е прекратил наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК. В мотивната част на постановлението е посочено, че деянието, извършено от ищеца в настоящото производство, осъществява състав на престъпление по чл.343, ал.1, б „б“, пр.първо във връзка с чл.342, ал.1, предл.трето НК. Пострадалият е получил счупване на ключицата на дясното рамо, което е от естество да му е била причинена средна телесна повреда.

Предвид направеното от пострадалия изявление на основание чл.342, ал.2, т.2 НК наказателното производство е прекратено.

За начина, по който издадените актове за задържане и изземане на СУМПС и воденото наказателно производство са се отразили на начина на живот на ищеца и семейството му, на неговото психическо и емоционално състояние, са събрани гласни доказателства. Преди обаче, да бъдат обсъдени следва да бъде изяснено, доколко са налице предпоставки за водене на настоящото производство за обезщетение, като се ангажира отговорността солидарно на ОДМВР Монтана и Прокуратура на Република България според изричното искане на ищеца, изразено в допълнително становище в предоставения от съда срок.

Общ принцип в правото е, че всеки дължи обезвреда на причинените виновно щети.

Общият случай на деликтна отговорност е регламентиран в ЗЗД, а за вреди, причинени от актове и действия на държавната администрация, в т.ч. и на правораздавателните такива – от ЗОДОВ. На обезщетение подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение в конкретния случай. ЗОДОВ 4 разграничава отговорността на два вида- отговорност за дейност на администрацията и отговорност за дейност на правозащитни органи, като в чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ е посочено, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. По силата на алинея втора, исковете по ал.1 се разглеждат по реда, установен в Административно процесуалния кодекс, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 - искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.