Решение № 95 от 20.04.2022, Окръжен съд - Шумен
- Съд
- Окръжен съд - Шумен
- Дело
- Въззивно гражданско дело 50/2022
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 20.04.2022
- В сила
- 20.04.2022
- Състав
- Мирослав Георгиев Маринов, Ралица Иванова Хаджииванова, Йордан Василев Димов
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 · Граждански процесуален кодекс
- чл.271, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.230, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.230, ал.2 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.230, ал.2 и ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Шумен, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Мирослав Г. Маринов
Членове:
Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20223600500050 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260002 от 10.01.2022г. по гр.дело №564/2021г. Районен съд-гр.Шумен е признал за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД, че съществува вземане на Д. Й. Д. от С.Н.С. в размер на 2800лв., представляващо неизпълнено задължение за плащане на наемна цена по договор за наем от м.август 2018г. на движими вещи: секционно рамково скеле, състоящо се от 48бр. нормални рамки, 8бр. стълбовидни рамки, 15бр. метални скари-пътеки, 6бр. регулиращи винтове, 48бр. тръбни хоризонти, 96бр. тръбни диагонали, 4бр. от по 4м. и 4бр. от по 1м. укрепващи тръби и укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.01.2021г. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №260010/07.01.2021г. по ч.гр.д.
№9/2021г. на ШРС. Със същото решение е отхвърлен предявеният от С. срещу Д. иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сума в размер на 960лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения му недвижим имот, складова площ от 8кв.м., намираща се в сграда, находяща се в с.Л., Ш. обл., ул., за периода м.октомври 2018г.м.октомври 2020г., като неоснователен и недоказан. Присъдени са и следващите се разноски.
Недоволен от решението останал ответникът по първоначалния иск, ищец по насрещния такъв, С.Н.С., който го обжалва, твърдейки, че същото било неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на чл.146, ал.1,т.5 1 от ГПК, съдът не извършил прецизно разпределение на доказателствентата тежест в доклада по делото. Не обсъдил направените от него възражения, че ищецът не му бил предоставил скеле в описаната в исковата молба спецификация, а дори и да му предоставил такова, то не било със площ 120кв.м., а поне три пъти по-малка от договорената, а третото възражение че скелето не отговаряло на нормите за безопасна работа с него, само маркирал.
Обстоятелството, че не бил упражнил извънсъдебно права по чл.230, ал.2 и ал.3 от ЗЗД, не му отнемало възможността да ги предяви в хода на делото. Жалбопадятелят не бил съгласен и със становището на съда, че липсвала предпоставката за имуществено разместване, изискуема при иск за неоснователно обогатяване. Действително, с Д. нямали уговорка да му заплаща наем , но имало обещание, че ще му прави отстъпка от плащанията като технически ръководител. Моли, решението да бъде отменено и вместо него постановено друго такова, с което първоначалния иск бъде отхвърлен, а насрещния иск бъде уважен в размер съобразно заключението на СТЕ. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа страна следното:
Съгласно отразеното в констативен протокол, изготвен от нотариус с рег.№702 по повод изпратена от Д. Й. Д. до С.Н.С. нотариална покана/получена от последния на 05.11.2020г./, Д. е заявил, че скелето било предоставено под наем на С. за сумата от 360лв. на месец, като уговорката била, че С. ще заплаща наем за 120кв.м., макар че то било поголямо, и че наем получавал от септември или октомври 2018г., когато скелето било вдигнато. С. отговорил, че оттогава насам бил заплатил 5247лв. наем, който предал чрез Д. и скелето не било за 120кв.м., а 26.7%, от това което се твърди, защото по спецификацията на скелето, описана в поканата, 1 рамка трябвало да е окомпелктована с 1 метална скара, защото 2 рамки се комплектовали с 2 метарни рамки. Д. възразил, че това не било вярно, тъй като не отговаряло на техническите характеристики-на 2 рамки се полагала 1 скара. С. е посочил, че бил плащал наем за железария, с изключение на площта, която покривали металните скари, а за останалата железария не му се следвала наем, а на него следвало да се плаща такъв за съхранението й, защото рамки без скари, не били скеле. На въпроса на Д. колко скари има според него, С. отговорил 15, като на останалите слагал дървени трупи.
Заявил също, че скелето го наел, защото се доверил на техническия си ръководител, както и че надплатил за наем най-малко 3700лв. до м.май. Във връзка с дадените обяснения от С. Д. е заявил, че прекратява предсрочно договора за наем на скелето, тъй като последния отказвал да му заплаща наем и му дал 10-дневен срок за връщане на вещтао. С. е заявил, че не бил сключил договор за наем, а същевременно сочи, че скелето ще стои на обекта му, тъй като изолацията на била завършена. Д. заявява че е налице устен договор за наем на скелето, по който е получавал наемна цена в срок до м.май 2020г..
2
Съгласно отразеното в постановление за отказ да се образува наказателно производство от 29.12.2020г., прокурор при ШРП е отказал образуването на наказателно производство и прекратил преписката вх.№5099/2020г. на ШРП по заявление от Д. Й. Д., че на 29.10.2020г., преминавайки по ул. в гр.Ш. установил, че част от скелето, предоставено от него за ползване срещу наем на С., било монтирано на фасадната стена на друга постройка в гр.Ш., за което той не бил информирал и не бил дал съгласие.
Постановлението е потвърдено с постановление от 12.02.2021г. на прокурор при ШОП.
В хода на производството е представен приемо-предавателен протокол, в който е отразено, че на 31.07.2021г. С. предал на Д. секционно рамково скеле, състоящо се от: 1. от 48бр. нормални рамки-получени 38бр., от 8бр. стълбовидни рамки-получени 4бр., от 15бр. метални скари-пътеки – получени 9бр., от 6бр. регулиращи винтове-неполучени, от 48бр. тръбни хоризонти – получени 17бр., от 96бр. тръбни диагонали-получени 73бр., от 4бр. от по 4м. укрепващи тръби-неполучени , от 4бр. от по 1м. укрепващи тръби -2бр. 3 и от укрепващ механизъм тип „жабка“-15бр.-получени 5бр. Протоколът е подписан от страните по делто, като С. е отразил в полето „възражения и забележки“, че не бил получавал елементите от скеле, посочени с печатен текст под №1 до №9 в този протокол.
Съгласно заключението на назначената в хода на производството СТЕ, пазарната наемна цена на процесното наемно помещение /8кв.м./ за периода 01.10.2018г.-31.10.2020г. възлиза на 720лв., съответно размерът на пазарния наем за едница складова площ в региона на гр.Шумен за периода 2018/2020г. е в размер на 3.6лв. за кв.м. за месец, без ДДС.
По делото са представени и материалите по преписка вх.№5099/12.02.2021г. на ШРП.
Видно от приложеното ч.гр.д.№9/2021г. на ШРС, по заявление по чл.410 от ГПК, подадено от ищеца Д., била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №260010/07.01.2021г. за сумата от 2800лв., представляваща неизплатена наемна цена /осем месечни вноски/ за периода от м.март 2020г до м.ноември 2020г. по договор за наем от м.август 2018г. на секционно рамково скеле, и за законната лихва върху сумата от 05.01.2021г. до окончателното изплащане на вземането., както и за сумата 56лв.-разноски по делото за заплатена държавна такса. Срещу заповедта било депозирано възражение от длъжника, поради което и на заявителя е даден срок да предяви иск за установяване вземането си в едномесечен срок. В дадения срок последният е депозирал настоящата искова молба.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Заявена е претенция с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от Д. Й. Д. срещу С.Н. С. за установяване дължимостта на сумата от 2800лв., представляваща дължим наем за предоставяне на движима вещ-скеле, за осем месеца, считано от м.март 2020г. до м.октомври 2020г. включително / в исковата молба се сочи, че се претендира наем от м.март 2020г. до м.ноември 2020г., за осем месеца, поради което съдът приема, че в обема на претенцията не попада наема за м.ноември 2020г./ , както и насрещна претенция, предявена от С. срещу Д., с правно основание чл.59 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 960лв., 3 представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствения на С. недвижим имот-складова площ от 8кв.м. , намираща се в сграда в с.Л., Ш. обл., ул. за периода м.октомври 2018г.-м.октомври 2020г..
Досежно главната претенция:
По делото се установи/изложеното от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на исковата молба и в съдебно заседание, свидетелските показания на А.С./син на ответника, материалите по преписка вх.№5099/12.02.2021г. на ШРП/, че между страните в настоящото производство е било налице наемно правоотношение във връзка с отдаване под наем на движима вещ-секционно рамково скеле, по което правоотношение всяка от тях е дължала изпълнение на уговорената престация: ищецът-предаване ползването на скелето, а ответникът-заплащане на уговорения наем. Установи се също, че уговорката между страните е постигната през м.август 2018г., договорената наемна цена е била в размер на 360лв. на месец/ищецът претендира такава в по-малък размер/, както и че скелето е било предадено на наемателя/монтирано на неговия обект-къща с оглед полагане на външна изолация.
Действително, между страните липсва писмено съглашение, но договорът за наем е неформален договор и наличието на писмена форма не е условие за неговата действителност. Без значение е и обстоятеството, собственик на вещта ли се явява наемодателят или не. По делото бе установено, че страните са изпълнявали задълженията си по договор за наем-ищцовата страна е предоставила на ответната секционно рамково скеле, а последната е заплащала наемна цена повече от година и половина. Предвид това и въпреки липсата на писмено споразумение, съдът намира, че между страните е било налице наемно правоотношение касателно процесното скеле.
Ответната страна, върху която пада тежестта да докаже изгодния за нея факт – изпълнение на задължението си за заплащане изцяло на дължимите за претендирания период наемни вноски, не ангажира доказателства в тази насока. Предвид тази й пасивност и следва да се приеме, че ответната страна не е изпълнила задължението си за престация, поради което главната претенция следва да бъде уважена в размер на 2100лв./ месечна наемна цена в размер на 350лв. за шест месеца – от м.май до м.октомври 2020г. включително/. За да определи дължимост на наема само за този период, съдът съобрази изявленията на ищеца/наемодател по договора/ , направени от него и отразени в констативния протокол от 13.11.2020г., изготвен от нотариус с рег.№702 по повод изпратена от Д. Й. Д. до С.Н.С. нотариална покана, а именно че е получавал наема до м.май 2020г.. Соченият документ, в тази му част, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва с доказателствена сила, тъй като издателят му удостоверява неизгодни за себе си факти. Той има сила на извънсъдебно признание и важи за своя издател. Или в настоящия случай съдът приема, че ответникът е заплатил следващия се наем до м.май 2020г..
В този смисъл/че е заплащал наем за скелето от лятото на 2018г. до м.май 2020г./ е и заявеното от ответника пред нотариуса, както и в отговора на исковата молба Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не дължал 4 заплащане на претендираната наемна цена, тъй като предаденото му скеле не било съгласно описаната в исковата молба спецификация, а дори и да му предоставил такова, то не било със площ 120кв.м., съответно скелето не отговаряло на нормите за безопасна работа с него.
Действително полезно е, при предаването на наетата вещ да се състави опис, който да служи като доказателство за състоянието в което е предадена и приета вещта, като при липсата на опис, законът предполага в интерес на наемодателя, че вещта е била предадена в добро състояние, като доказателствената тежест да обори това предположение и да докаже противното, пада върху наемателя.