Решение № 1613 от 28.02.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№…….………

28.02.2020 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести декември две хиляди и деветнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА мл. съдия ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от мл. съдия Йорданова в. гр.дело № 617 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 416008 от 28.05.2018 по гр. д.

№ 35120/17г. по описа на СРС, 74-ти състав, З.к. „Л.И.“ АД / ЗК „Л.И.“ АД/ е осъдена да заплати на Е.М.Т. сумата от 2 000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени в резултат от настъпило застрахователно събитие на 26.08.2016г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2017г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до пълния претендиран размер от 5000,00 лв. предявен като частичен иск от 15 000,00 лв., искът е отхвърлен като неоснователен.

С решение №49179/16.10.2018 г. по гр. д. № 35120/17г. по описа на СРС, 74-ти състав, посоченото по-горе решение е допълнено по реда на чл. 250 от ГПК, като е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника М.В.Д.

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от ищеца Е.М.Т., чрез адв. Т. срещу № 416008 от 28.05.2018 по гр. д. № 35120/17г. по описа на СРС, 74-ти състав, в частта, с която предявеният от Е.М.Т. срещу ЗК „Л.И.“ АД е отхвърлен за сумата над 2000,00 лв. до претендирания размер от 5000,00 лв. предявен като частичен иск от сумата от 15000,00 лв., както и в частта, с която обезщетението за неимуществени вреди е присъдено ведно със законната лихва от 14.03.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, а не от датата на застрахователното събитие – 26.08.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

В осъдителната част решението е влязло в сила, като необжалвано.

В жалбата се поддържа, че определения от първата инстанция размер на обезщетението не съответства на принципа на чл.52 от ЗЗД за справедливо обезщетяване на неимуществените вреди, на доказателствата по делото и е в занижен размер. Сочи се, че районният съд не е направил задълбочен анализ на събраните гласни доказателства и не е отчел, че ищцата е получила травматично увреждане счупване на носа. Иска се уважаване на претенцията в пълния претендиран размер от 5000,00 лв./предявена частично от 15000,00 лв./ По отношение на началната дата, от която застрахователят дължи лихва за забава върху обезщетението за вреди излага, че това е датата на деликта, тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на делинквента. Ако съдът не приеме, че лихвите се дължат от датата на деликта, иска да се приеме, че застрахователят отговаря за лихви в хипотезата на чл.

497, ал. 1 от КЗ и ответното дружество е изпаднало в забава, считано от изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията пред него, доколкото в конкретния случай тази дата се явява по-ранна от датата, на която би изтекъл тримесечния срок произнасяне по извънсъдебната претенция на ищцата, като е посочено, че лихвата се е дължала от 05.01.2017 г. / с изтичане на 15 работни дни от заявлението, броими от деня следващ заявлението,без почивни и празнични дни/. Иска се отмяна на решението в обжалваните части. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор на въззивната жалба е постъпила от ответното дружество ЗК „Л.И.“ АД. Поддържа се, че въззивната жалба на ищцата е неоснователна и се иска нейното отхвърляне, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение. Излагат се подробни съображения, основани на анализ на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. Сочи, че твърдението на счупване на нова на ищцата, вследствие на процесното ПТП е наведено едва с въззивната жалба. Иска се оставянето без уважение на въззивната жалба и в частта, с която се обжалва решението досежно произнасянето по претенцията за присъждане на законна лихва, като се излагат съображения.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от третото лице-помагач.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от М.В.Д. срещу решение №49179/16.10.2018 г. по гр. д. № 35120/17г. по описа на СРС, 74-ти състав, постановено по реда на чл. 250 от ГПК за допълване на решение № 416008 от 28.05.2018 по гр. д. № 35120/17г. по описа на СРС, 74-ти състав, с което е допълнено основното решение, като постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника М.В.Д..

В жалбата се поддържа, че съгласно съдебната практика, когато е налице несъответствие между формираната воля на съда по отношение на спорния предмет и нейното външно изразяване, както и когато не е налице липса на формирана воля по част от искането, както в случая неотразяването на участието на трето лице-помагач, същото може да се преодолее само по пътя на обжалването на такова решението като неправилно, а не чрез допълването му. Иска се отмяна на решението постановено по реда на чл.250 от ГПК като неправилно.

Отговор на така подадената въззивна жалба не е депозиран от ищцата Е.М.Т..

Ответникът не е изразил становище по жалбата на третото лице-помагач.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваните съдебни актове, приема следното:

По жалбата на ищцата Е.М.Т.

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо, но частично неправилно. Във връзка с възраженията наведени с въззивната жалба следва да бъдат изложени следните съображения:

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.232 от КЗ. Тъй като решението на СРС е влязло в законна сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се съсредоточава върху определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при прилагане принципа на чл.52 от ЗЗД и момента, от който застрахователят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Осносно размера на обезщетението

В хода на първоинстанционното производство е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/, от заключението на която се установява, че вследствие на ПТП настъпило на 26.08.2016 г. ищцата Е.Т. е претърпяла следните травматични увреждания: контузия на лицето, счупване на носа и контузия на дясната колянна става. Травматичните увреди, които са засегнали лицето и дясното коляно са били по-леки, като травмата на носа е била по-тежка.

Посочено е, че с оглед характера, степента и местоположението на травматичните увреди на ищцата, възрастта ѝ, давността на получаването на уврежданията, проведеното лечение и липсата на медицинска документация за настъпили усложнения от травмите, може да се приеме, че е настъпило възстановяване на здравословното ѝ състояние за около месец-месец и половина. Прогнозата за бъдещото ѝ здравословно състояние е благоприятна. На така изложеното заключение на СМЕ съдът дава вяра, като компетентно изготвено и основаващо се на представените по делото и проучени писмени доказателства, които съдът не намира за необходимо да обсъжда отделно от него.

В първоинстанционното производство са изслушани показанията на свидетелите Л.Д.Ч.- Д. / съпруга на третото лице помагач/, П.В.П./брат на съпруга на ищцата/ и Г.М.П./братовчед на съпруга на ищцата/.

От показанията на свидетеля Д. се установява, че на

26.08.2016 г. е пътувала със съпруга си /третото лице –помагач М.Д., който управлявал автомобила/ през гр. Луковит, като близо до пешеходна пътека в града, движещия се пред тях автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ спрял рязко и управлявания от Д. автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ го ударил в задната част. Пътуващите в автомобила „Опел“ казали, че никой не е пострадал и има само материални щети по автомобила, като свидетелката и съпругът ѝ разбрали, че има пострадал при ПТП човек след обаждане от служител на РУП гр. Луковит.

От показанията на свидетеля П.П.се установява, че той е шофирал автомобила, в който ищцата е пътувала / марка „Опел“, модел „Астра“/, като спрял преди пешеходна пътека, за да преминат пешеходци, при което автомобилът бил ударен от друг автомобил /управлявам от третото лице-помагач на страна на ответника Д./. Сочи, че след инцидента на Е.Т. ѝ станало лошо и била откарана в болница. В останалата част показанията на свидетеля касаят механизма на ПТП, който не е спорен, както и отношенията между водачите след ПТП, които са неотносими към спора, поради което съдът няма да обсъжда показанията на свидетеля в тази част.

От показанията на Г.П.се установява, че след процесния инцидент ищцата е откарана с линейка в център за спешна медицинска помощ.

Когато свидетелят е видял Т., последната е имала тампони в носа си. Оплаквала се от болки в главата и крака и световъртеж, като имала затруднения да се грижи за домакинството и трите си деца. Оплакванията ѝ продължили основно 2-3 седмици, като след това се е оплаквала от замайване и главоболие. Свидетелят сочи, че Т. имала проблеми с кръвното налягане след инцидента, поради неговите високи нива.

Разпитан е и М.С.М.– младши автоконтрольор в РУ МВР, гр.

Луковит, който заявява, че не помни нищо от процесното ПТП.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна травма. Съдебната практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.

Настоящият съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита обстоятелството, че ищцата е претърпяла следните травми - контузия на лицето, счупване на нова и контузия на дясната колянна става. Травматичните увреди, които са засегнали лицето и дясното коляно са били по-леки, като травмата на носа е била по-тежка /съобразно кредитираното съдебно - медицинско заключение/.

Съдът намира, че по делото не е доказано, че твърдяното от свидетеля Г.П.високо кръвно, от което се е оплаквала ищцата е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП, доколкото в показанията си свидетелят е посочил, че Т. е имала високо кръвно и преди инцидента, а влошаването на това състояние след инцидента остана изолирано твърдения на свидетеля, неподкрепено от останалия доказателствен материал.

При преценка на периода на възстановява, съдът отчита заключението на експерта и показанията на свидетеля Г.П., като намира, че за около месец-месец и половина всички последици от травмите на ищцата за отшумели. За определяне справедливия размер на обезщетението, съдът отчита, че ищцата се е възстановила напълно от травмите си / по делото няма твърдения или доказателства за настъпили усложнения/, както и че към момента на увреждането ищцата е била в млада и работоспособна възраст – 41 г., което се е отразило на по-бързото и цялостно възстановяване.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е претърпяла травматично увреждане –счупване на носа, което не е отчетено от първоинстанционния съд, който е определил обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди изразяващи се в физически травми - кръвнасядания, ожулвания и оток и психическа такава – стрес и страх от пътуване. Следва да се има предвид, че неминуемо от претърпяната травма на носа ищцата е търпяла болки и неудобства, поради спецификата на травмата /видимо място като лицето и орган свързан със сетивността и дишането/, които следва да бъдат отчетени при преценката на размера на обезщетението, който следва да бъде увеличени в съответствие с реално установените претърпени вреди от ищцата.