Решение № 1600 от 19.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1600 гр. София, 19.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100900195 по описа за 2024 година

Предмет на разглеждане са искове с правно основание чл. 646 ал. 2 т. 1 от Търговския закон (ТЗ) и чл. 649 ТЗ вр. чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД.

Ищецът Р. Т. в качеството си на синдик на Б.Р.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) твърди, че на 11.04.2019 г. от сметка на несъстоятелния търговец е наредено плащане в полза на ответника „ЛИЗИНГОВА КЪЩА С.Л.“ ЕАД в размер на 15 000 лв. при посочено основание „ЛД А-Л **** „Д.С.“.

Твърди се това да е сторено след началната дата на неплатежоспособността – 20.03.2019 г., а плащането да е извършено в погасяване дълга на трето лице. Наведен е довод, че при така предприетото действие се увреждат кредиторите на неплатежоспособното дружество. Иска се извършеното плащане да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността.

В отговор по исковата молба ответникът „Лизингова къща С.Л.“ ЕАД признава, че на 11.04.2019 г. е получена плащане в размер на 15 000 при посоченото основание както и че със сумата е погасено задължение на Д.П.С. по сключен с ответника договор за лизинг за лек автомобил BMW рег. № СА **** ТХ. Твърди плащането да предхожда с повече от 6 месеца подадената молба по чл. 625 ТЗ, от което извежда довод да е пропуснат предвидения от чл.

646 ал. 2 т. 3 ТЗ срок за иницииране на производството. Твърди Д.С. да е и управител на несъстоятелното дружество. Този факт намира за показателен, че извършеното плащане от страна на Б.Р.К.“ ЕООД води и до встъпване на дружеството в дълга на Д.С.. Смята, че така изразеното съгласие е неотменимо след одобрението на кредитора, изразяващо се в прието в случая плащане в погасяване задълженията на Д.С.. Като показателно за постигнато съгласие за встъпване в дълг сочи и Приключителен протокол от 12.06.2019 г. Евентуално се поддържа теза, че с плащане на задължението от страна на Б.Р.К.“ ЕООД е поето изпълнение на чужда работа, а именно изпълнение на задължението на Д.С., довело до погасяване на дълга. С тези обстоятелства обосновава изискуемост на вземането, обусловило и оспорваното в случая плащане. Застъпва и теза, че извършеното плащане се основава на изпълнено задължение към Д.С. за изплащане на възнаграждение в качеството му на управител. Навежда се и довод, че като трето добросъвестно лице не може да му бъде 1 противопоставена претендираната недействителност, позовавайки се на чл. 646 ал. 7 ТЗ.

В допълнителната искова молба ищецът конкретизира позицията си по спора с твърдение, че към датата на плащане за несъстоятелния търговец не е съществувало каквото и да е правно основание да извърши плащането. Навежда се довод, че липсващото вземане изключва и неговата изискуемост, съответно смята да води до нищожност на извършеното плащане.

Ищецът претендира и ответникът „Лизингова Къща С.Л.“ ЕАД да върне сумата от 15 000 лв. в масата на несъстоятелността ведно със законната лихва от деня на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Ответникът „Лизингова къща С.Л.“ ЕАД застъпва теза, че като трето добросъвестно лице, приело изпълнение на свое вземане не дължи да възстановява получената сума.

Навежда довод, че длъжник на масата е облагодетелствалото се от плащането лице – Д.С..

Ответникът Б.Р.К.“ ЕООД (в несъстоятелност) не депозира отговор по предявените искове.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адв. Й. от САК, застъпва теза, че всяко плащане, засягащо масата на несъстоятелността уврежда кредиторите като без значение остава дали задължението е за несъстоятелния търговец. Поддържа, че плащането да е извършено без да е било налице правоотношение между платилия и получилия. По същество поддържа исковете. Навеждат се доводи в писмени бележки.

Претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Процесуалният представител на ответника „Лизингова Къща С.Л.“ – адв. Л., оспорва исковете.

Съдът, като съобрази фактическите твърдения и правните доводи на страните, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 260272 от 03.11.2020 г. по т.д. № 2607 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на Б.Р.К.“ ЕООД, а за начална дата на неплатежоспособността е обявена 20.03.2019 г.

Страните не спорят, а и представените по делото доказателства позволяват еднозначен извод, че на 11.04.2019 г. от сметка на Б.Р.К.“ ЕООД е наредено плащане на сумата 15 000 лв. за погасяване парични задължения на Д.С., която не се спори да е постъпила по сметка на „Лизингова Къща С.Л.“ ЕАД на същата дата.

При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ

Спорното материално право е обусловено от проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) открито производство по несъстоятелност, 2) извършено от длъжника действие (каквото се явява плащането) 3) след началната дата на неплатежоспособността; 4) изпълнение на неизискуемо задължение на длъжника, 5) предприето в рамките на една година преди предявяване на молба за откриване на производство по несъстоятелност. Систематичното място на правната норма я определя като средство за попълване масата на несъстоятелността с нормативно предвидено предназначение – справедливо удовлетворяване кредиторите на несъстоятелното дружество. Основополагащо за справедливостта е конкуриращи се интереси да се регулират според 1) предварително 2 обявени правила и 2) при осигуряване на равни възможности на съпоставимите кредитори.

В тази връзка както теорията, така и съдебната практика разглеждат исковете по чл. 646 ал. 2 ТЗ като средство за преодоляване на т.нар. „преферентен ефект“. Длъжникът не може да избере своя кредитор, чието вземане да погаси, а облагодетелствалият се кредитор няма право да се възползва от активите на длъжника в ущърб на останалите кредитори.

Наложително е също така да се държи сметка, че правната сигурност налага обезпечаване на оправданите правни очаквания. Производството по несъстоятелност не предпоставя изоставянето на този фундаментален принцип, а го утвърждава именно посредством специфичните правила, призвани да изравнят възможностите на кредиторите.

Средство за това е нормата на чл. 646 ал. 2 ТЗ, която отрича принципно признато от правовия ред развитие на правоотношение. Отклонението е легитимно предвид установената цел – преодоляване на неоправдана привилегия за предпочетения кредитор. При недостатъчно имущество на длъжника за погасяване на всичките му задължения възниква конкуренция, поради което законът пряко ангажира всеки негов кредитор да се ограничи до признатия му дял от имуществената маса според специалните правила за разпределение. Ето защо и синдикът е овластен да се противопостави на извършено от длъжника разпоредително действие в рамките на предписан от закона „подозрителен период“ и да изиска връщане на полученото от облагодетелствания. Следователно, предвиденото изключение отрича принципно утвърдено от правилата, поради което и очаквано развитие на разменното отношение. Затова и едва успешно упражненото потестативно право открива възможност за попълване на масата на несъстоятелността посредством разпростиране правомощията на синдика и спрямо неоправдано отклонения актив.

Същевременно обаче породеното от размяната правоотношение, овластяващо синдика да събере даденото от длъжника и да осигури ефективна равнопоставеност между кредиторите, еднозначно разкрива относителния му характер. Обвързан да се подчини е облагодетелствалият се, което именно налага изясняване и на обстоятелствата около получаването. Текстът на чл. 646 ал. 5 ТЗ утвърждава предпочитание на интересите на получилите пред тези на кредиторите на несъстоятелността в хипотези, при които подозрението за компрометиране на производството по несъстоятелност не се явява оправдано. Накърненият интерес на кредиторите не е легитимна причина да увредят чужд интерес. Затова и правото на синдика да събере актив, излязъл от патримониума на несъстоятелния търговец, не произтича от факта на плащане (сам по себе си препятстващ възможността кредиторите да се възползват от него, за да получат удовлетворяване на вземанията си), а от нормативно утвърдено предположение, че плащането компрометира законовия механизъм за погасяване задълженията на несъстоятелен длъжник. Затова и подчинен на потестативното право на синдика се явява единствено кредитор на длъжника, възползвал се от негово имущество, за да се удовлетвори в отклонение от предначертаните правила.

Освен това, законът предписва относителна недействителност на разпоредителните действие или сделка, което ще рече, че присъщият им ефект бива отречен не абсолютно, а само доколкото той препятства реализацията на нормативно предписания ред за удовлетворяване. Фактът на плащане несъмнено е разпоредително действие, но когато срещу даденото не стои призната от закона причина – дадено е без основание, ангажира получилия да върне получилото (чл. 55 ЗЗД). Недопустимо е и извличане на облага за чужда сметка, поради което правилото на чл. 59 ЗЗД задължава облагодетелствалия се да обезщети обеднелия. В основата на така регламентираното отношение обаче определяща е причината получилия да задържи полученото. Наличието на причина изключва неоснователното обогатяване, а разпростиране на нормата на чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ в предложения от процесуалния представител на ищеца смисъл предпоставя не съобразяване на развилото се правоотношение със защитимите интереси на кредиторите, а възникване на ново правоотношение, което обаче не е целта на закона.

3

Обстоятелството, че чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ, за разлика от формулировката на чл. 646 ал.

2 т. 3 ТЗ, не предвижда изрично задължението да е на длъжника не разкрива отстояван легитимен интерес. Обособяването на двете хипотези може логично да бъде обяснено единствено с различния период, относим към статуса на задължението с оглед неговата изискуемост. Няма разумна причина получилият плащане дори и от несъстоятелен търговец да бъде третиран по-тежко от неоправдано облагодетелствалия се кредитор на несъстоятелността. Платеното чуждо задължение води до погасяване на задълженията на трето лице, а не на длъжника. От това обаче масата на несъстоятелността не страда.

Евентуално липсваща причина за извършено плащане поражда вземане за длъжника срещу облагодетелствалото се лице. В тази хипотеза плащането не води до разпореждане, а до трансформация на активи. Налична сума или вземане към банка се трансформира във вземане към облагодетелстваното трето лице. Задълженията на трети на производството по несъстоятелност лица обаче не попадат в обхвата на чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ. Синдикът не се нуждае от съдействие на съд, за да пристъпи към събиране на вземането към неоснователно обогатилия се, а е пряко овластен да предприеме мерки от името на несъстоятелния, за да събере това негово вземане. Обогатяването от своя страна не произтича от факта на плащане, а от незачетена от закона причина да бъде задържано полученото. Нормата на чл.

646 ал. 2 т. 1 ТЗ обаче игнорира ситуацията на обогатяване – предписаното задължение изключва подобна хипотеза. Затова и наведените от страните доводи досежно причината на предприетото плащане остават без значение в случая. Предвид относителния характер на облигационното правоотношение предвидената от закона възможност Д.С. да се възползва от извършено в негова полза плащане е меродавно в отношенията му с несъстоятелния търговец. Евентуалното отсъствие на причина пряко обвързва физическото лице да върне в масата полученото, но не обосновава ангажиране правната сфера на получилия плащането негов кредитор –„ЛИЗИНГОВА КЪЩА С.Л.“ ЕАД.

Както бе посочено производството по несъстоятелност е с ограничено въздействие по отношение на правоотношения, пряко ангажиращи правната сфера на длъжника. Плащане в хипотезата на чл. 646 ал. 2 т. 1 ТЗ не обосновава нищожност на действието (такава последица е предписана в чл. 646 ал. 1 ТЗ), а относителна недействителност. Така упражненото потестативно право води до отричане на погасителен ефект и произтичащото от това освобождаване на използвания за целта актив, което именно осигурява връщането му в масата. Същевременно обаче описаният ефект води и до възстановяване на погасеното притезание. Проявлението му намира опора единствено в рамките на правоотношение между длъжника и негов кредитор, облагодетелствал се в отклонение от правилата и за сметка на останалите. Титулярът на възроденото притезание обаче не бива санкциониран, а е легитимиран да очаква удовлетворяването му според правилата на несъстоятелността.