Решение № 7464 от 01.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7464 гр. София, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА при участието на секретаря Д. К. Д. като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско дело № 20211110169632 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 666,30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка " Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № [номер], ведно със законна лихва от 06.12.2021 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.

Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по отношение на л.а. " Рено Меган", с рег.№ [рег. номер на МПС], по силата на който е поел задължение да плати застрахователно обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на договорното си задължение заплатил застрахователно обезщетение в размер на 641,30 лв. за вредите, настъпили в резултат на ПТП на 01.02.2017 г. по вина на ответника при управление на посочения лек автомобил без СУМПС, както и сторил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С плащането на застрахователното обезщетение твърди да възниква регресното му вземане срещу застрахования делинквент, поради което на последния била изпратена регресна покана да възстанови заплатената сума.

Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В откритото съдебно заседание заявява, че не оспорва предявения иск.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск съобразно правилото на чл. 154 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за задължителна застраховка „ Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че виновен за 1 събитието е застрахованият при ищеца водач, който е управлявал лекия автомобил без СУМПС, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по увреденото МПС в предявения размер. В тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на дълга.

С оглед становището на ответника по предявения иск съдът приема, че всички обстоятелства, включени във фактическия състав на съдебно предявеното вземане на ищеца и обуславящи възникването му в размера, посочен в исковата молба, са безспорни между страните по делото, поради което съдът намира осъществяването им за доказано – чл.153 ГПК / така определението по делото от 16.06.2022 г./.

Горните фактически изводи се обосновават и от представените по делото и неоспорени от ответника писмени доказателства, в това число застрахователна полица № [номер] за сключена застраховка „ Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с със срок на действие от 28.10.2016 г. до 27.10.2017 г., застрахователна полица № [номер] за имуществена застраховка „Каско“ на [фирма] относно лек автомобил „ Мерцедес“, с рег. № [рег. номер на МПС], свидетелство за управление на МПС и контролен талон, протокол за ПТП № [номер] от 01.02.2017 г., преписка по щета № [номер], покана за доброволно изпълнение на регресна претенция, връчена на ищеца на 18.03.2019 г., платежно нареждане от 09.05.2019 г., регресна покана до ответника с изх.

№ РГ-20876/11.07.2019 г. и известие за връчване.

Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира по делото доказателства вземането на ищеца да е удовлетворено чрез плащане или друг способ за погасяване, поради което предявеният иск по чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45 ЗЗД е изцяло основателен и следва да бъде уважен в пълния предявен размер.

Акцесорният характер на претенцията за заплащане на законната лихва от датата на предявяване на иска – 06.12.2021г., до окончателното й погасяване, обуславя и нейната основателност.

По разноските по делото.

Предвид изхода на спора право на разноски има ищецът, като на основание чл.

78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени такива в общ размер от 150 лв., а именно 50 лв. - заплатена държавна такса, и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК /ред.ДВ, бр.8/2017 г./.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Г. Ж., ЕГН **********, с адрес: [населено място], [улица], [жилищен адрес], да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет. 2 , на основание чл. 500, ал.2 КЗ вр. чл.45 З З Д сумата от 666,30 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение на основание договор за застраховка " Гражданска отговорност" на автомобилистите, застрахователна полица № [номер], ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - от 06.12.2021 г., до окончателното изплащане , както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 150 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и 2 юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3