Определение № 23204 от 28.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23204 гр. С., 28.05.2025 г.

С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.М. като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20211110151207 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по искова молба на ищците М.

Т. А. и Л. К. А. срещу ответника М. М. М. чрез неговата майка и законен представител В. П. Д..

Ищците твърдят, че на 05.06.2015 г. Т.М.А. и ищеца Л. К. А. се разпоредили посредством покупко-продажба със собствения си недвижим имот, притежаван от тях в режим на СИО – апартамент № 3, находящ се в гр.

С., ул. „С. п.“ № 76, подробно описан, в полза на купувача М. М. М., чрез неговата майка и законен представител. Страните договорили продажна цена от 99 200 лева, платима по банков път на 33 броя равни месечни вноски, начиная от датата на подписване на нотариалния акт.

Т.М.А. починал на 17.12.2017 г., като оставил за свои законни наследници ищците Л. К. А. – съпруга и М. Т. А. – дъщеря. Купувачът М. М.

М., чрез неговата майка и законен представител, не изпълнил договорното си задължение да заплати цената на продадения имот съобразно уговорките, предвид което ищците предявили иск за разваляне на договора, сключен на 05.06.2015 г. и обективиран в н.а. № 48, том IV, рег. № ******, дело № ****/2015г. на В. Б. – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 302 в регистъра на НК, по който било образувано гр. д. № ****/2018 г. по описа на СГС, I-7 състав. В защитата си по посоченото дело ответникът М. изложил твърдения, че действителната воля на страните по сделката от 05.06.2015г. била за дарение и представил обратно писмо от 01.07.2015 г. с нотариална заверка на подписите. Ищците оспорили и авторството, и съдържанието на документа. В случай, че съдът приемел, че документът бил автентичен и обвързващ страните и сключената на 05.06.2015 г. сделка била дарение, ищците, като наследници с право на запазена част от наследството на починалия Т.А., имали право да поискат възстановяване на накърнените с дарението запазени части от наследството му. Ето защо предявяват срещу ответника М. М. М. иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и молят образуваното пред СРС производство по същия иск да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1. т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № ****/2018г. по описа на СГС, I-7 състав с влязъл в сила съдебен акт, което производство се явявало преюдициално.

1

С молба от 04.10.2021 г. ищците посочват, че производството пред СГС е висящо. Между страните имало спор дали разпоредителната сделка от 05.06.2015 г. била възмездна или безвъзмездна и този спор щял да се разреши в производството по гр. д. № ****/2018г. по описа на СГС, I-7 състав. СГС отказал да разгледа съвместно искането на ищците по чл. 30, ал. 1 ЗН, предвид което те предявили исковете си в самостоятелно производство с цел да не се погаси по давност правото им да поискат възстановяване на запазените си части от наследството на Т.А..

С молба с вх. № *****/17.05.2022 г. ищците заявяват, че сделката, обективирана в нотариален акт № 48, том IV, рег. № ******, дело № ****/2015г. на В. Б. – нотариус с район на действие – СРС, представлявала дарение. Молят същото да бъде намалено до възстановяване на запазените им части. Поддържат молбата си за спиране на производството по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Цитират съдебна практика в подкрепа на тезата си за преюдициалност на спора по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

С определение № *****/09.06.2022 г. СРС е върнал исковата молба и прекратил производството по делото. С определение № 7982 от 22.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № *********** по описа за 2024 година на СГС, ЧЖ-IV-Д състав е отменено определение № *****/09.06.2022г. на С. районен съд, 119-и състав, по гр.д. 51207/2021г. по описа на СРС и делото е върнато на СРС, 119-и състав, за продължаване на съдопроизводствените действия – с произнасяне по искането на ищците по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.

СГС е намерил, че още с исковата си молба ищците са изложили ясни фактически твърдения, обосновали са правния си интерес от исковете по чл.

30, ал. 1 ЗН, изложили са съображения за значението на правния спор по гр.д.

№ ****/2018 г. по описа на СГС, I-7 състав, формулирали ясен петитум, който съответства на изложените в исковата молба факти, поради което предявените искове по чл. 30, ал. 1 ЗН са допустими и редовни.

С разпореждане от 05.08.2024 г. съдът е изискал подробна деловодна справка по гр.д. № ****/2018 г. по описа на СГС, I-7 състав, от която се установява, че е постановено решение по делото като последното е изпратено в САС по въззивна жалба. С разпореждане от 12.08.2024 г. съдът е изискал справка от С. апелативен съд, - образувано ли е дело по въззивна жалба срещу решение по гражданско дело № ****/2018 година по описа на С. градски съд, Г.О., I-7 състав, номер на делото, етапа на който производството се намира, страните и предмета на делото, както и заверен препис от исковата молба и от постановения краен съдебен акт, ако има такъв, видно от която справка е образувано в. гр. дело № ****/2023 г. по описа на САС, ГО, 4 състав по въззивна жалба на М. М. М. срещу решение по гражданско дело № ****/2018 година по описа на С. градски съд, Г.О., I-7 състав, като с протоколно определение от 15.04.2024 г., влязло в сила на 07.06.2024 г., е спряно производството по в. гр. дело № ****/2023 г. по описа на САС, ГО, 4 състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на иска, предявен с искова молба пред СГС на 15.04.2024 г. с вх. № *****.

С разпореждане от 26.09.2024 г. съдът е изискал справка от СГС относно това образувано ли е дело по искова молба с входящ номер ***** от 2

15.04.2024 година, номер на делото, страни, предмет, етап на който производството се намира, в случай че е образувано, както и да бъде изпратен заверен препис от исковата молба и от краен съдебен акт, ако има постановен такъв, с данни относно влизането му в сила или обжалването му, видно от която справка по искова молба с входящ номер ***** от 15.04.2024 година е образувано гр. дело № ****/2024 г. по описа на СГС, 4 състав, като делото е в етап на размяна на книжа след вписана искова молба.

С определение от 28.05.2025 г. съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал М. Т. А., ЕГН ********** като ищец в настоящото производство на мястото на починалия ищец Л. К. А., ЕГН **********, която е заличена като страна по делото.

Видно от приложените към справките документи гражданско дело № ****/2018 година по описа на С. градски съд, Г.О., I-7 състав е образувано по искова молба на М. Т. А. и Л. К. А. срещу М. М. М. чрез неговата майка и законен представител В. П. Д., с която е предявен иск за разваляне на договор за продажба на недвижим имот, сключен на 05.06.2015 г. и обективиран в н.а.

№ 48, том IV, рег. № ******, дело № ****/2015г. на В. Б. – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 302 в регистъра на НК. Установява се , че по делото е постановено решение, което е предмет на въззивна проверка по образуваното в. гр. дело № ****/2023 г. по описа на САС, ГО, 4 състав по въззивна жалба на М. М. М. срещу решение по гражданско дело № ****/2018 година по описа на С. градски съд, Г.О., I-7 състав. Установява се, че с протоколно определение от 15.04.2024 г., влязло в сила на 07.06.2024 г., е спряно производството по в. гр. дело № ****/2023 г. по описа на САС, ГО, 4 състав до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. дело № ****/2024 г. по описа на СГС, 4 състав, образувано по иск на М. М. М. срещу М. Т. А. за прогласяване на нищожност на процесния договор като симулативен, което дело е висящо към настоящия момент.

Съдът намира, че в конкретния случай производството по гр. дело № ****/2024 г. по описа на СГС, 4 състав се явява преюдициално по отношение на допустимостта на настоящото производство, доколкото ищецът по настоящото дело обосновава правния си интерес от иск по чл. 30, ал. 1 ЗН с оглед изхода на спора относно преюдициалния въпрос за действителността на договора, сключен на 05.06.2015 г. и обективиран в н.а. № 48, том IV, рег. № ******, дело № ****/2015г. на В. Б. – нотариус с район на действие – СРС, вписан под № 302 в регистъра на НК. Съдът намира, че преюдициално е именно това производство, доколкото по него ще се формира сила на пресъдено нещо по този въпрос, а не по гр. д. № ****/2018г. по описа на СГС, I-7 състав, в което е направено единствено възражение за нищожност на договора, по което изводите на съда ще намерят отражение само в мотивите на съдебния акт.

Процесуалните предпоставки като условия за допустимост на иска, обуславят допустимостта на процеса, а с това и правото и задължението на съда да разгледа и реши по същество правния спор между страните.

Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните 3 подведомственост, процесуална правоспособност, дееспособност и др.), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните - чл. 19, чл.

105, чл. 117, ал. 2 ГПК и др.). В съвкупността си всички те трябва да са налице през цялото време на развитие на исковия процес и към момента на постановяване на решението, за да бъде то валиден и допустим съдебен акт.

Отпадането на процесуална предпоставка, респ. възникването на процесуална пречка в хода на делото, препятства развитието на процеса и винаги осуетява допустимостта на решението като процесуално действие на съда, защото прави ненадлежно упражняването на правото на иск. Това има за последица липса на право и задължение за правораздавателния орган да извършва процесуални действия, насочени към разглеждане и решаване на спора по същество.

Основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото се разглежда в правната теория (в преобладаващата част) като абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск.

По същността си спирането на производството представлява временна недопустимост на развитието и завършването на висящия процес, забрана през известен период от време да се извършват процесуални действия от съда и страните по делото, насочени към решаване на спора по същество.

Конкретно, разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК предвижда, че съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което „ще има значение за правилното решаване на спора“. Нормата е аналогична на отменената по чл. 182, ал. 1, б. „г“ ГПК (1952 г.), съгласно която съдът спира производството, „когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на предявения иск“; както и на уредбата в ЗГС - отм. (чл. 520, т. 2 ЗГС - 1907 г.; чл. 366, т. 3 ЗГС - 1930 г.) предвиждаща, че във всяко положение на делото страните могат да повдигнат отвод, а служебно съдът е длъжен да не приема делото за решаване, когато в същия или друг съд се разглежда дело, което „има тясна връзка с предявения иск“. Използваните в цитираните норми изрази са правнотехнически термини с утвърдено в практиката и теорията значение.

Законодателят няма предвид всяка възможна връзка между две висящи дела, а точно определена зависимост, при която задължително следва да се зачетат последиците от влязло в сила решение или присъда по обуславящото дело.

В мотивите на ТР № 2/19.11.2014 г. по т. д. № 2/2014 г. и ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК е посочено, че основанието за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. В тълкувателните мотиви по т. 5 на ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на 4 силата на пресъдено нещо на решението по преюдициалното правоотношение.