Решение № 1136 от 09.08.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1136 гр. Русе, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. Г. Д. при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от М. Г. Д. Гражданско дело № 20234520102842 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава двадесет и девета от ГПК - Съдебна делба, втора фаза - по извършване на делбата.

С влязло в сила съдебно решение, постановено на 09.11.2023 г. по настоящото дело, на основание чл. 34 от ЗС във вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗН, вр. чл. 341 и сл. от ГПК е допуснато извършването на съдебна делба между ищците: Т. Д. В., ЕГН **********, от гр. Русе, ********* и П. Д. Х. ЕГН 730518537 от гр. Козлодуй, **************** и ответниците М.

А. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, *************** ап. 7 и Т. Д. Г., ЕГН **********, от гр.

Козлодуй, ****************, като наследници на Д. Т.ов Г., б.ж. на гр. Русе, поч. на 04.01.2022 г. върху следният недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, шест, точка, сто тридесет и три, точка, осем, точка, седем/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Русе, община Русе, област Русе, одобрени със Заповед РД18-91 от 15.12.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 03.05.2022 г., с адрес на имота: град Русе, община Русе, област Русе, ************** №1 /едно/, блок 205 /двеста и пет/, вход 8 /осми/, етаж 3 /трети/, апартамент 7 /седми/, състоящ се от дневна, стая, кухня и сервизни помещения, самостоятелния обект се намира на етаж 3 /трети/, в сграда с идентификатор *** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, шест, точка, сто тридесет и три, точка, осем/, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор:

1

*** /шестдесет и три хиляди четиристотин двадесет и седем, точка, шест, точка, сто тридесет и три/, с предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1 /едно/, ниво 1 /едно/, с посочена в документа площ 61,27 кв.м. /шестдесет и един квадратни метра и двадесет и седем квадратни дециметра/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обекта: ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №7 /седем/ с площ 3,65 кв.м. /три квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/, при граници: изба №8, изба №10, изба №13, изба №6 и коридор, ведно с 0,976% /нула цяло деветстотин седемдесет и шест хилядни процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, с данъчна оценка 16 298 лв., ПРИ ПРАВА: 5/8 ид.части за М. А. Г., ЕГН **********, преживяла съпруга и по 1/8 ид. части за всяко от трите им деца Т. Д. В., ЕГН ********** – дъщеря, П.

Д. Х. ЕГН 730518537 – дъщеря и Т. Д. Г., ЕГН ********** – син.

В първото открито съдебно заседание след допускането на делбата, проведено на 10.04.2024 г., съдът е приел за разглеждане претенция с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за поставяне в дял на М. А. Г. процесния недвижим имот, предявена от ответницата чрез адв. М.на Д., в срока по чл. 349, ал. 4, изречение 1 ГПК. Г. представя писмена декларация, че е живяла в процесния имот към датата на смъртта на съпруга й Д. Т.ов Г., починал на 04.01.2022 г., че не притежава друго жилище. Представя удостоверение изх. № 1518/2024 г., изд. от Служба вписвания – Русе, с данни за лицето М. Г. относно вписвания, отбелязвания и заличавания по персоналната партида видно, от която не притежава друго жилище.

В съдебно заседание съделителката М. Г., чрез адв. М.на Д. представя проект за спогодба, с която се възлага в неин дял процесния имот и за уравнение на дяловете тя се задължава да заплати на останалите съделители по 11787,50 лв., съобразно оценката на вещото лице. Съделителят Т. Г., чрез адв. А. Г. изразява съгласие с проекта за спогодба и моли да се одобри. В съдебно заседание пълномощникът на двете ищци адв. З. П. изразява несъгласие с дължимите държавни такси и допълнителни разноски. С писмена молба от 25.06.24 г. ищцата Т. В., чрез адв. П. изразява несъгласие със сумата за уравнение на дяловете, като я счита крайно ниска.

Съделителите – Т. Д. В., П. Д. Х. и Т. Д. Г., не са предявили претенция за възлагане на допуснатия до делба имот в срока по чл. 349, ал. 4, изречение 1 ГПК. Никой от съделителите не е предявил искане по сметки.

Русенският районен съд, седми граждански състав, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Основен принцип при извършването на делбата е, че всеки от съделителите трябва да получи от делбеното, респ. наследственото имущество реален дял - в натура, съответстващ на неговата квота в съсобствеността.

2

Установява се от приетото от съда във втората фаза - по извършването на делбата, в открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2024 г., неоспорено от страните относно поделяемостта на имота, заключение на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещото лице арх. Г. И. Ф., което заключение съдът кредитира като дадено от вещото лице професионално, вярно и безпристрастно, че процесният имот, съгласно изискванията на строителните правила и норми, е реално неподеляем съгласно изискванията на чл. 40 ал. 1 от ЗУТ. Вещото лице Ф. определя пазарна стойност на имота 94 300 лв. Съдът намира направеното от съделителката Т. В. възражение, че сумата за уравнение на дяловете била „крайно ниска“ за неоснователно като несвоевременно, след като не е възразила надлежно срещу приемане оценката на вещото лице. Съдът кредитира оценката на приетата експертиза като обективна, компетентна и реално отразяваща действителната стойност на имота.

Предвид обстоятелствата, че процесният недвижим имот - жилище, по смисъла на § 5, т. 30 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, е неподеляемо, следва изводът, че делбата не може да бъде извършена по реда на чл. 347, чл. 350 и чл. 352 от ГПК - чрез съставяне на дялове и теглене на жребий, или по реда на чл. 353 от ГПК - чрез разпределяне на имоти от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, за да се постанови възлагане на процесния имот в дял на някой от съделителите, е необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: процесният имот да е неподеляем и да е жилище, съсобствеността между съделителите да е възникнала по наследство, поискалият възлагане съделител-наследник да е живял в процесното жилище към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище.

От посоченото по-горе заключение на съдебно-техническата експертиза на вещото лице арх. Ф., следва изводът, че процесният недвижим имот е един неподеляем самостоятелно обособен жилищен обект, т.е. налице са първите две от посочените по-горе предпоставки.

Не се спори между страните, а и от ангажираните по делото в първата фаза от делбеното производство доказателства, се установява по несъмнен начин, че съсобствеността върху процесния жилищен имот, е възникнала между съделителите по наследство, оставено им от общия наследодател Д. Т.ов Г..

Няма пречка делбата на съсобствения имот да се извърши на основание чл. 349, ал. 2 ГПК, при наличие на предпоставките за това, тъй като имотът е наследствен за всички съсобственици, в съсобствеността не участват трети на наследството лица, а в духа на закона е имотът да остане в патримониума на един от наследниците. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86/09.03.2012 г. по гр. д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ ГО.

Не се спори между страните по делото, че при откриване на наследството на Д. Т.ов Г. през 2022 г., М. А. Г. е живяла в процесния имот, тя е живяла там и преди, и след смъртта 3 на наследодателя си, неин съпруг.

Не се спори между страните по делото, а и не се установява съделителката М. А. Г. да притежава друго жилище.

От обсъдените по-горе доказателства и от приетото за установено въз основа на тях, следва изводът, че съделителката М. А. Г. отговаря на изискванията за възлагане на процесния имот - налице са всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК: процесният имот е жилищен и е реално неподеляем; към момента на смъртта и на откриване на наследството на съпруга си Д. Т.ов Г. през 2022 г., съделителката М. А. Г. е живяла в процесното жилище. Не се установява тази съделителка да е изключителен собственик на друго жилище, т.е. съдът приема, че същата не притежава друго собствено жилище, за което същата е поредставила и декларация под страх от наказателна отговорност.

Предвид гореизложеното, следва изводът, че процесният недвижим жилищен имот, допуснат до делба, следва да бъде възложен в дял на съделителката М. А. Г. на основание чл.

349, ал. 2, изречение 1 ГПК.

Установява се от заключението на допуснатата по искане на ищците съдебно техническа експертиза, прието от съда като неоспорено от страните и което съдът кредитира като дадено вярно и безпристрастно от вещото лице инж. Ф., че пазарната стойност на процесният имот възлиза на 94 300 лв. При това положение, съдът приема, че действителната стойност, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изр. 2 от ГПК на процесният допуснат до делба недвижим имот, възлиза на 94 300 лв.

На основание чл. 349, ал. 2, изречение 1 от ГПК, чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК и разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК, съделителката М. А. Г. в чийто дял се възлага процесният недвижим имот, ще следва да заплати парично уравнение (тъй като процесният жилищен недвижим имот е единствен имот в делбената маса и имотното уравнение е невъзможно) на дела на съделителите: на Т. Д. В. - 11 787,50 лв., на П. Д. Х. - 11 787,50 лв. и на Т. Д. Г. - 11 787,50 лв., ведно със законната лихва върху тези суми, в 6-месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение. Съдът определя размера на сумите за уравнение на дяловете, съразмерно с установените с влязлото в сила съдебно решение по допускане на делбата делбени квоти на съделителите: 1/8 идеални части за Т. Д.

В., 1/8 ид. ч. за П. Д. Х. и 1/8 ид.ч. за Т. Д. Г., както и предвид действителната стойност на процесния недвижим имот, по смисъла на чл. 349, ал. 4, изречение 2 от ГПК, която видно от обсъденото по-горе заключение на съдебно-техническата експертиза, прието от съда по делото, е в размер 94 300 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 4, изр. 1 от ГПК, при условие и след като съделителката М. А. Г. заплати уравнението на дела на съделителите Т. Д. В., П. Д. Х. и Т. Д.

Г. по 11787,50 лв. или общо 35 362,50 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, в 6месечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, съделителката М.

А. Г. ще стане едноличен собственик на процесният недвижим имот и ще придобие изцяло 4 правото на собственост върху него.

На основание чл. 71 ГПК, чл. 73, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 8, предложение 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, чл. 355, изречение 1 ГПК и чл. 77 ГПК, всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на Русенския районен съд, в размер на 4 % върху стойността на дела му, а именно:

М. А. Г. 2357,50 лв., Т. Д. В. 471,50 лв., П. Д. Х. 471,50 лв. и Т. Д. Г. 471,50 лв.

Относно разноските по делото:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им. Разноските включват заплатените адвокатски възнаграждения, възнаграждения за вещи лица, снабдяване с писмени доказателства и др. съдопроизводствени действия по повод ликвидиране на съсобствеността. Видно от представените по делото доказателства ищцата Т. В. е заплатила адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 1500 лв., за вещо лице Ф. двете ищци са заплатили сумата 300 лв. или по 150 лв. всяка или общо 1800 лв. Ответницата М. Г. е заплатила адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв., за вещо лице Ф. 100 лв. или общо 900 лв. Ответникът Т. Г. е упълномощил адв. А. Г., но няма доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Общо разноските на съделителите по делбата са в размер на 2700 лв.

Разпечатката съдържа 39 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3ef5939-b591-4800-88cf-a1f9040775fc