Решение № 1262 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1262 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330200883 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 24-0435000024/01.02.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, Второ РУ Пловдив, с което на А. Г. А., ЕГН ********** от *****, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

По съображения, изложени в жалбата, жалбоподателят А. моли съда да отмени НП като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище излага доводи за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което се явява допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.

1

От фактическа страна съдът установи следното:

На 16.01.2024г. жалбоподателят А. управлявал л. а. „Мицубиши Спейс Стар“ с рег. № ***, собственост на Г. Й. А., ЕГН **********, като в 22:08ч. в гр. Пловдив, на ул. „Тракия“ бил спрян за проверка от полицейски служители от Второ РУ при ОДМВР Пловдив, сред които и св. И. И. А., на длъжност ***.

В хода на проверката водачът бил изпробван с техническо средство Дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARРM-0723, който отчел положителен резултат 1,04 промила алкохол в издишания въздух. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0146668, след което същият бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където отказал да даде проба за кръвно изследване.

На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия G A № 999108/16.01.2024г. за извършено от него нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП, като същият му бил предявен, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише. В съставения АУАН нарушителят вписал, че няма възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива.

Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното НП, с което на жалбоподателя А. са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.

И. И. А., както и от приложените към административнонаказателната преписка и надлежно приобщени към материалите по делото писмени доказателства, включително АУАН Серия GA № 999108/16.01.2024г., Заповед № 8121К-902/30.03.2015г. и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, Заповед № 317з-11675/31.12.2021г. на Директора на ОДМВР-Пловдив, талон за медицинско изследване № 0146668, лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 005883/16.01.2024г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0435-000009/16.01.2024г. по чл.171 т.1 б.б от ЗДП.

Разпитан в съдебно заседание св. И. А. /актосъставител/ потвърждава авторството на АУАН и направените с него констатации. Посочва, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил спрян за проверка и тъй като същият е лъхал на алкохол му е била извършена проверка с техническо средство, което отчело положителен резултат 1,04 промила алкохол в издишания въздух. На водача бил съставен АУАН и издаден талон за медицинско изследване и същият бил придружен от полицейските служители до УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив, където отказал да даде проба за кръвно изследване. Съдът кредитира показанията на св. А. като обективни, логични, последователни и кореспондиращи както помежду си, така и с останалите доказателства по делото.

2

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл.189 ал.2 от ЗДП, според която разпоредба редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не беше оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

След запознаване с приложените по дело АУАН и НП настоящият съдебен състав намира, че същите отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и правото му по чл.44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.

При преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което жалбоподателят А. виновно е нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДП като на 16.01.2024г. е управлявал л. а. „Мицубиши Спейс Стар“ под въздействие на алкохол, а именно с концентрация на алкохол в кръвта 1,04 промила, установена по надлежния ред с техническо средство дрегер „Алкотест 7510“ с фабричен № ARРM-0723. Извършеното нарушение се установява от доказателствата по делото, анализирани по-горе, като жалбоподателят не ангажира такива в противна насока. Напротив, вписал е в АУАН, че няма възражения, не е депозирал и писмени такива впоследствие.

Правилно жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, според която разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Правилно административнонаказващият орган не е квалифицирал случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, доколкото конкретното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Съдът следва да се съобрази и 3 с разпоредбата на чл.189з от ЗДП, съгласно която за нарушенията по ЗДП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление, т.е. преценката за отнемане на контролни точки не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.

На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя Йончев за присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, а предвид липсата на изрично искане за присъждане на разноски от въззиваемата страна, съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Предвид горното обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-0435000024/01.02.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР-Пловдив, РУ 02 Пловдив, с което на А. Г. А., ЕГН ********** от *****, са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДП, и са отнети 12 контролни точки, на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012г. на МВР.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4