Решение № 195 от 13.11.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. Варна, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500367 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивни жалби и на двете страни по спора, предмет на постановеното по гр.д. № 563/2024 г. по описа на ОС – Добрич решение № 16/03.02.2025г.

Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е осъдена да заплати на Х. Ю. О., ЕГН **********, сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане и приключване в разумен срок на сл.д. № 1/1991 г., преобразувано в ДП № 780-11/1998 г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № II-048/1999 г., на основание чл.2б ЗОДОВ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 24.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, оспорвайки направените от съда изводи за доказаност на предявения от ищеца иск по основание и размер. Сочи се, че част от претенцията е основана на твърдения и за вреди от т.нар. възродителен процес, свързани със задържането му, лишаването от свобода и принудителното му изселване, които вреди не могат да бъдат обезщетявани чрез настоящия иск, отделно от това за тях претенцията била погасена по давност. Относно претендираните вреди от неразумната продължителност на наказателното производство се сочи, същото не е такова по см. на чл.6, §1 от Конвенцията в гражданско1 правния му аспект, тъй като ищецът е можел да предяви граждански иск за претърпените от деянията вреди, съдът не е отчел действителната и правна сложност на наказателното производство, ритмичността на извършваните по него процесуални действия, както и обстоятелството, че за времето, през което делото е било в съдебната му фаза Прокуратурата не е пасивно легитимирана да отговаря. Излагат се доводи, че част от претендираните вреди /подробно посочени/ не са в причинна връзка с неприключването на наказателното производство. Оспорва се и размера на присъденото обезщетение като завишен и несъответен на правилото на чл.52 ЗЗД. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска, евентуално за присъждане на обезщетение в по-нисък размер.

Ищецът Х. Ю. О., чрез процесуалния си представител, обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част, а именно за отхвърляне на иска му по чл.2б ЗОДОВ за горницата над присъденото обезщетение от 20 000 лева до предявения размер от 120 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 23.09.2024 г., както и искането му за присъждане на законната лихва върху уважената главница от 20 000 лева за периода от 23.09.2021 г. до предявяване на иска – 24.09.2024 г. Счита, че в тези му части решението е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон, със стандартите на ЕСПЧ за остойностяване на неимуществените вреди от нарушението по чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС и съдебната практика на ВКС. Твърди, че съдът не е изложил мотиви за отхвърляне на иска за горницата над 20 000 лева до претендираните 120 000 лева, не е обсъдил всичките му доводи относно справедливия размер на следващото му се обезщетение. Излага подробни аргументи по обстоятелства и съдебна практика /на националните съдилища и на ЕСПЧ/, за които сочи, че са релевантни и обуславят основателността на търсения размер на обезщетението, съответно не са съобразени/неправилно ценени от първоинстанционния съд. Относно определения начален момент на дължимото обезщетение за забава сочи, че изводът на съда е направен в противоречие с материалния закон и съдебната практика. Излага подробни аргументи за това. Иска се от настоящата инстанция да отмени така обжалваното от него решение и да постанови друго, с което да уважи иска му изцяло, ведно с претендираната законна лихва с начален момент от 23.09.2021 г.

В срока по чл.263 ГПК не са постъпили отговори.

В с.з., чрез представител от АП – Варна, съответно с депозирано писмено становище от процесуалния представител на ищеца Х. О., въззивните жалби се поддържат, а подадената от насрещната страна жалба се оспорва като неоснователна.

За да се произнесе по спора, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, ангажираните по делото доказателства и приложимия закон, настоящият 2 състав на АпС – Варна взе предвид следното:

Предявените от Х. Ю. О. против Прокуратурата на РБ искове са с правно основание чл.2б ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД, основани на твърдения, че е пряко пострадал от деянията на т.нар. Възродителен процес и предмет на разследване по неприключилото и към момента сл.д. № 1/1991г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано под № 780ІІ/1998г. на Военно-окръжна прокуратура /ВОП/ - София, а към момента ДП № ІІ-048/1999 г. Твърди, че е бил принуден насилствено да промени турските си имена, по повод участието му в мирен протест за тяхното възстановяване в периода м. юни – м. септември 1986 г. е бил държан и малтретиран в следствения арест в гр. Толбухин /сега гр. Добрич/, впоследствие бил уволнен от работа, не можел да работи по специалността си /счетоводител/, налагало се да изкарва прехраната си чрез работа в строителството, полагайки тежък физически труд, в периода 26.05.1987 г. – м. април 1989 г. бил принудително изселен в с. С., със забрана да напуска населеното място, лишен от възможността да контактува с близките си, принудително настаняван в психиатрията в гр. Пл., а впоследствие и екстрадиран от България. Твърди се още, че след установяването му в Турция, узнал за започналото разследване на извършените спрямо турското етническо население в България престъпления, като излага подробно хронологията по движението на образуваното сл.д. № 1/1991 г. Сочи, че макар и да бил един от пострадалите не е бил разпитван като свидетел, не са му били разяснявани правата му по чл.75, ал.3 НПК, единствено са му връчвани постановления от 04.10.2018 г. и 31.05.2022 г. за спиране и прекратяване на наказателното производство, последното впоследствие отменено. Твърди още, че производството по все още неприключилото следствено дело е продължило неразумно дълго, без това да е обективно оправдано – обстоятелство, установено с постановени определения по чл.369 НПК, и с която продължителност е нарушено правото му по чл.6, §1 от КЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок. В хода на разследването обвиняемите са починали, изтекла е и абсолютната давност за наказателно преследване, поради което той, като пряко пострадал от деянията, е бил лишен от възможността да бъде конституиран като частен обвинител и да получи обезщетение от виновните лица за претърпените вреди. Твърди, че в резултат на това нарушение на чл.6, §1 ЕКЗПЧОС е претърпял неимуществени вреди - притеснение, очакване и безпокойство, неудобство и несигурност, разочарование и загуба на доверие в институциите и правосъдието, чувство за липса на справедливост, страх и опасение, че виновните ще останат ненаказани, а в същото време е бил лишен от възможността да получи справедливо обезщетение като граждански ищец /загуба на възможности/. С оглед на това е предявен и иска за заплащане на обезщетение за тези вреди в размер на сумата от 120 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, начиная от 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на задължението.

С отговора си на исковата молба Прокуратурата на РБ е оспорила 3 исковете с възражения за тяхната неоснователност. Твърди се, че обезвредата за вредите от събитията от 1986 г. – 1989 г. следва да се реализира по реда на Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресираните лица, процесното наказателно производство не е такова за граждански права по см. на чл.6, §1 от ЕКЗПЧОС, тъй като ищецът е можел да предяви правата си чрез иск по гражданскоправен ред, както и че Прокуратурата не следва да отговаря за забавяне на делото за периода, когато същото е било висящо пред съда /в т.нар. съдебна фаза/. Излагат се аргументи относно фактическата и правна сложност на наказателното производство, както и доводи за липса на бездействие от страна на органите на разследването. Оспорват се претендираните от ищеца като претърпени неимуществени вреди, размерът на търсеното обезщетение и началния момент на претендираната законна лихва.

Пред настоящата инстанция не е налице спор по приетото за установено от първоинстанционния съд въз основа на ангажираните по делото доказателства относно извършената в периода 1986 г. – 1989 г. спрямо ищеца принуда, свързана с насилствената смяна на турските му имена /от Х. Ю. О. на А. Й. О./ и последващи репресивни мерки, както и относно движението по процесното досъдебно производство, от забавянето на което се претендират да са претърпени вреди.

В периода 1986 г. – 1987 г. Х. О. е бил задържан в следствен арест и разследван за участие в противодържавна организация от Толбухински окръг, въз основа на Заповед № І – 355/26.05.1987 г. на Министъра на вътрешните работи е бил принудително установен в с. С. по наложена мярка по чл.39, ал.1 от Закона за народната милиция за срок от три години, изтърпявана до 08.12.1988 г., бил е обект на активно наблюдение по оперативно дело по линия на протурския национализъм /телеграма НР.586/11418 на Н-к ОУ на МВР Плевен, вх.№ 728/18.09.1988 г./, впоследствие изселен в Турция.

На 31.01.1991 г. с Постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл.д. № 1/1991г. срещу Т. Ж. и о.з. генералполковник Д. Ст. за извършено от тях престъпление по чл.162, ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК за това, че в периода 1984 г. – 1989 г. в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза. Впоследствие, в периода м.

09.1991 г. - м. 01.1993 г. като обвиняеми са били привлечени и други лица.

След постановено прекратяване на производството срещу част от обвиняемите и преквалификация на обвинението, на 20.07.1993 г. във Върховния съд Военна колегия е бил внЕ. обвинителен акт срещу Д. Ст., Т. Ж. и Г. Ат. за това, че в периода 08.05.1984 г. - 15.12.1988 г. обвиняемият Ст., в качеството си на военно-длъжностно лице - министър на вътрешните работи, умишлено подбуден при условията на продължавано престъпление от действалите в съучастие обвиняеми Ж. и Ат., при условията на продължавано престъпление умишлено злоупотребил и превишил властта си и дал указания при провеждани оперативки, съвещания на ръководния състав на МВР и изказвания пред форуми на членове на БКП, с които възложил на подчинените му служители от МВР несвойствени и нерегламентирани по надлежния ред 4 функции и задачи, преподчинил длъжностни лица от МВР на граждански лица от апарата на БКП, незаемащи длъжности в държавния апарат, въвел фактическо извънредно положение на части от територията на страната, разпоредил задържане на български граждани без правно основание, от които деяния настъпили вредни последици, изразяващи се в противозаконно задържане на български граждани в местата за изтърпяване на наказание “лишаване от свобода“, противозаконно ограничаване правата на българските граждани на свободно предвижване и между населените места на страната, право на свободни контакти, право на лична свобода и неприкосновеност, право на ползване на свой език - престъпление по чл.387, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК за обвиняемия Ст. и престъпление чл.387, ал.2, във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 и чл.20, ал.3 от НК за обвиняемите Ж. и Ат..

По повдигнатите обвинения е бил изготвен и внЕ. обвинителен акт, образуван в НОХД № 1/1994 г., което е прекратено с разпореждане от 09.02.1995 г. и делото е върнато на Прокуратурата за отстраняване на подробно посочени процесуални нарушения, сред които и идентификация на пострадалите лица с оглед определяне характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както правото на защита на обвиняемите, така и на пострадалите.