Определение № 3066 от 18.11.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3066 гр. София, 18.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20251000503029 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК – чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от Х. Р. С. срещу определение № 15411/14.08.2025 г., по описа на СГС, I ГО, 26 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като неправилно решаващият съд е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иска, предмет на делото. Счита, че правният му интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост произтича от конкретните обстоятелства, от които произтича спора между страните. Съгласно разясненията, дадени с ТР № 8/27.11.2014 г. по т. д. № 8/2012 г. на ВКС, ОСГТК, когато спорното право е само застрашено, то положителният установителен иск за собственост е допустим способ за защита. Чрез него се цели да се установи действителното правно положение между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост. С предявяване на положителния установителен иск ищецът се стреми да установи, че е собственик на процесния имот. Поддържа, че това е единствената правна възможност да защити правата си, тъй като е отпаднала възможността да се възползва от предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Неподаваното на отговор от ответника в срока по чл.131 ГПК води до приложение на чл.133 ГПК, но не може да обоснове прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес, доколкото липсва правна норма за това. В ГПК е предвидена и възможност за постановяване на неприсъствено решение при пасивност на ответника, но не и прекратяване на производството по делото. Поддържа, че придобиването на право на собственост по силата на давностно владение изисква позоваване от страна на владелеца на изтичане на давностния срок.

Счита, че своевременно е изпълнил указанията на съда, дадени с разпореждане от 08.07.2025 г., като е изложи фактически обстоятелства относно правния му интерес от предявяване на процесния иск. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване 1 на процесуалните действия.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

СГС е сезиран с иск, предявен от Х. Р. С. срещу Д. А. П., за признаване за установено, че ищецът е собственик на ПИ с идентификатор *** по ККР на гр. София, СО, одобрена със заповед № РД-1838/10.07-2912 г., издадена от изпълнителния директор на АГКК, СО, Район „Студентски“, ж. к. „Малинова долина“, м. „Южна градска тер.3“, с площ от 6 212 кв. м. , с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди, номер по предходен план: 1275, кв.69, парцел I-1275, при съседи: ***,

***, ***, 1634.1609.5999. Твърди, че на 17.05.2013 г. е сключил предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който ответницата се е задължила да му продаде описания недвижим имот и в двуседмичен срок да сключат окончателен договор По силата на чл.4.2 от договора ответницата му е предала владението на имота в деня на подписването му – 17.05.2013 г. Ответницата преустановила всякакви контакти с ищеца. Поради изтичане на 5 – годишния давностен срок за предявяване на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, предявява положителен установителен иск за собственост.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответницата на 14.03.2025 г. В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника.

С разпореждане № 17214/08.07.2025 г. съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да изложи конкретни фактически твърдения за правния си интерес от предявяване на иска. На ищеца е указано, че при неизпълнение на дадените указания в рамките на определения срок исковата молба ще бъде върната.

В мотивите на разпореждането съдът е посочил, че в исковата молба няма твърдения и с оглед поведението на ответника, който не оспорва предявения иск, тези обстоятелства сочат на липса на правен интерес от водене на производството по делото. Посочено е, че между страните няма данни за спор, който да налага разрешаването му от съда.

Препис от разпореждането е надлежно връчен на ищеца на 22.07.2025 г.

На 29.07.2025 г. ищецът е депозирал молба – уточнение, в която е заявил, че самото поведение на ответницата засяга правната сфера на ищеца и води до неустановеност в техните отношения по въпроса относно собствеността на имота. Същевременно чрез предявяване на положителен установителен иск се цели да се установи действителното правно положение между страните и да се осуети занапред възникването на нов спор за собственост. С предявяване на иска ищецът се стреми да установи със силата на пресъдено нещо, че е собственик на описания имот, което съставлява пряк интерес от водене на производството по делото.

2

С обжалваното определение съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. В мотивите съдът е приел, че липсва спор между страните относно правото на собственост, тъй като ответникът не оспорва иска за собственост, което е необходимо условие за провеждането на установителното производство. в исковата молба ищецът твърди, че е собственик на имота, а ответницата нито смущава, нито оспорва това негово право.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В предмета на делото е включен положителен установителен иск за собственост.

Съгласно нормата на чл.124, ал.1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът следи служебно. Съществуването на правен интерес се преценява във всеки конкретен случай въз основа на заявените в исковата молба твърдения.

Преценката на съда относно наличието или липсата на правен интерес се извършва във всяко положение на делото.

За установяване правния интерес на ищеца от предявяване на иска, предмет на делото, съдът е дал указания на ищеца, в изпълнение на които същият е депозирал уточнителна молба. С нея се позовава на неустановеност в отношенията му с ответницата, произтичаща от неизпълненото й задължение да му прехвърли правото на собственост по отношение на спорния имот.

Въззивният съд счита, че ищецът надлежно е очертал спорното право и обстоятелствата, от които произтича правния му интерес от предявяване на положителния установителен иск за собственост. С извънсъдебното си поведение ответницата претендира принадлежност на правото на собственост върху процесния имот, съобразно което с подписания предварителен договор се е задължила да го прехвърли на ищеца, което не е сторила. Ищецът се позовава на нов факт, настъпил след подписване на предварителния договор и предаване фактическата власт върху имот – изтичане на придобивна давност за периода 17.05.2013 г. до завеждане на делото. При наличие на две различни лица, претендиращи самостоятелни права върху един и същ имот, е налице правен интерес от съдебно установяване принадлежността на правото на собственост. Действително не са заявени конкретни действия, предприети от ответницата, с които оспорва правата на ищеца, извършени след изтичане на срока на придобивната давност. За да е налице обаче правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост, е достатъчно претендираното право да е застрашено, без да е било нарушено, какъвто е разглеждания случай. Застрашаването на спорното право от ответницата произтича от извънсъдебното й обещание да прехвърли правото на собственост върху процесия имот, заявявайки собственически права върху него. Следва да се отбележи също така, че в мотивите на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК на ВКС, т.2 е разяснено, че когато защитаваното с установителния иск право е само застрашено, без да е било нарушено, доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му, защитата се ограничава само с неговото потвърждаване 3

(аргумент от чл.124, ал.1 ГПК). Само нарушаването на правото обуславя нуждата от иск за неговото възстановяване. От установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания случай нуждата от съдебно признаване на претендираното от ищеца право произтича от формиране на сила на пресъдено нещо спрямо ответницата относно принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца, съгласно заявените в исковата молба твърдения.

В мотивите на ТР № 4/17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 г. на ВКС, ОСГК, е разяснено, че изискуемото от чл.120 ЗЗД във връзка с чл.84 ЗС волеизявление (позоваване), не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 ЗС. Това обаче не означава, че правната последица - придобиване на правото на собственост или на друго вещно право - настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Да се приеме, че придобивната давност има действие ex lege означава, че с оглед разглежданата от общата теория на правото класификация на юридическите факти, като юридически факт придобивната давност е юридическо събитие, в чийто фактически състав по определение нормативно се включват събития от физическия свят или психични състояния без участие на активни съзнателни преживявания на човека. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения (представляващи субективния елемент от предметното им съдържание), както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи (представляващо обективния елемент от предметното им съдържание).

Предвид дадените разяснения, посредством предявения положителен установителен иск ищецът се стреми да отрече правото на собственост на ответницата, позовавайки се на последиците на изтеклата в негова полза придобивна давност.

Аргументи за недопустимост на предявения иск не могат да се изведат от липсата на своевременно депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата. Правните последици от това са изрично регламентирани в нормата на чл.133 ГПК, по силата на която, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Не е регламентирана като правна последица от непредявяване на писмен отговор на исковата молба прекратяване на производството по делото поради липса на правен интерес от предявяване на иска,. Ето защо процесуалното поведение на ответницата ще 4 се цени при извършване на преценка по съществото на спора, но не и по отношение допустимостта на предявения иск.