Акт от 05.06.2020, Административен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№187

Гр.

Перник, 05.06.2020 година.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов

ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева

Силвия Димитрова при съдебния секретар А. М. и с участието прокурора Росица Ранкова от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа, докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 169/2020 година по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП), чрез юрисконсулт Х. М., пълномощник на директора на ГДНП, против решение № 793 от 28.11.2019 година, постановено по АНД № 00960 по описа за 2019 година на Районен съд Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 287 от 07.05.2019 година на директора на ГДНП, с което на „***” ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „***“, бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, представлявано от управителя Д. В. Д., на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 72, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД) е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 лева за нарушение по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД.

В касационната жалба са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, без да се сочат касационните основания по чл. 348, ал.

1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът възразява срещу изводите на районния съд за допуснато в проведеното административнонаказателно производство съществено процесуално нарушение поради неустановяване в същото на датата и мястото на извършване на процесното нарушение. Пледира, че в АУАН и НП датата и мястото на процесното нарушение са описани в степен, достатъчна за наказаното лице да разбере какви са обстоятелствата по извършване на процесното нарушение, поради което правото му на защита не е ограничено. В жалбата се изразява несъгласие и с изводите на решаващия първоинстанционен състав за недостатъчна обоснованост на относно съставомерност на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД и наличие на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Касаторът моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба, редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не депозира отговор.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2020 година касационният жалбоподател – ГДНП, редовно призован не се представлява.

В проведеното съдебно заседание 27.05.2020 година ответникът по касационната жалба, „***” ООД, гр.

Перник, редовно призован, не изпраща процесуален представител.

В проведеното съдебно заседание на 27.05.2020 година представителят на Окръжна прокуратура Перник, застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на районния съд да се остави в сила.

Административен съд – Перник, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения:

С НП № 287 от

07.05.2019 година директорът на ГДНП, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД, е наложил на „***” ООД, гр. Перник, имуществена санкция в размер на 10 000 лева за това, че на 01.03.2019 година, около 13:00 часа, в гр. Перник, ул. „***“ № ***, в обект на „***“ ЕООД – кафе аперитив, е извършвало дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД – сигнално – охранителна дейност, по силата на договор № 37 от 06.08.2018 година, сключен с „***“ ЕООД, гр. Перник, без да притежава лиценз за този вид дейност, за което е уведомен с писмо рег. № 328600-5584/01.02.2019 година по описа на ГДНП, с което е нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник, който с решението по АНД № 00960/2019 година го е отменил, като незаконосъобразно.

За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че касаторът притежава лиценз с № 3198/23.11.2017 година за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на имущество на физически или юридически лица на територията на област Перник и лиценз с №

3216/19.02.2018 година за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за охрана на имуществото на физически или юридически лица на територията на цялата страна. Със заявление вх. № 328600-57029/27.09.2019 година, на основание § 4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година, в сила на 31.03.2018 година) наказаното дружество заявило пред директора на ГДНП – орган по чл. 40 от ЗЧОД, че извършва дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. По повод това заявление, със заповед № 3286з-417 от 30.01.2019 година, директорът ГДНП разпоредил извършване на проверка на „СОТ 123 ПМ” ООД, гр. Перник, като комисия посетила мониторинговия център, находящ се в гр. Перник. С писмо рег. № 328600-5594 от 01.02.2019 година провереното дружество било уведомено, че в хода на проверката е установено, че търговецът не отговаря на минималните изисквания за сигурност и безопасност на охраняваните обекти, поради което и ГДНП не следва да издаде допълнение към притежавания лиценз за извършване на частна охранителна дейност по чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЧОД (отм.) за извършване и на дейност по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЧОД. На 01.03.2019 година била извършена повторна проверка от служителите на ГДНП в мониторинговия център за наблюдение и приемане на сигнала от охраняваните обекти, обслужван от „***” ООД, гр.

Перник. Констатирано било, че в системата на дружеството са налични договори, сключени с физически и юридически лица за осъществяване на сигнално – охранителна дейност по силата на § 4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година, в сила на 31.03.2018 година). Сред охраняваните обекти бил и обект – кафе – аперитив, находящ се в гр. Перник, на ул. „***“ № ***, стопанисван от „***“ ЕООД, на основание сключен договор № 37/06.08.2018 година. Въз основа така установеното на „***” ООД, гр.

Перник, бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 287 от 16.04.2019 година за извършено нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, връчен на представляващия дружеството, срещу който акт в тридневния срок по чл. 44, ал. 1, предл. 2 от ЗАНН било депозирано възражение. След проверка по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН наказващият орган приел, че са налице основанията по чл. 83, ал.

1 от ЗАНН и издал НП, с което за описаното в АУАН нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер 10 000 лв. на основание чл. 72, ал. 1 от ЗЧОД.

Въз основа на установеното по фактите районният съд е приел от правна страна, че с акта за установяване на административно нарушение на наказаното лице е предявено извършването на охранителна дейност без лиценз, без да е определен ясно периодът от време, през който е извършено нарушението, както и без да е ясно мястото на извършването му. Прието по отношение на датата е, че от една страна в АУАН и НП е посочено, че сигнално – охранителната дейност се извършва в обект – кафе – аперитив, стопанисван от „***“ ЕООД, по силата на сключен договор на 06.08.2018 година, за което плащането е извършено с фактура на 10.02.2019 година, но непосредствено след това е посочено, че нарушението е установено на 01.03.2019 година, от което не ставало ясно коя дата наказващият орган е приел за дата на извършване на нарушението – 01.03.2019 година или месец февруари, 2019 година.

Прието е по отношение на мястото на извършване на нарушението, че в обстоятелствената част на АУАН и НП веднъж е описано, че дружеството е извършвало сигнално – охранителна дейност в кафе – аперитив – обект на „***“ ЕООД, след което е посочено, че нарушението е установено при извършената проверка в мониторинговия център, находящ се в гр. Перник. Така възприетото е мотивирало районния съд за извод, че съществено са нарушени процесуалните правила, тъй като съществено е ограничено правото на защита на наказаното лице.

Прието е също с решението, че в АУАН и НП недостатъчно обоснован е изводът на наказващия орган относно съставомерността на нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД, тъй като към момента на сключване на договора от 06.08.2018 година дружеството е имало право да осъществява сигнално – охранителна дейност по силата на чл. 4, ал. 4 от ЗЧОД (ДВ, бр. 10 от 30.01.2018 година), като освен това дружеството се е нуждаело и от поне едномесечен срок за прекратяване на договора, предвид хипотезите на т.

23 от същия, а не е могло да стори това незабавно, т. е. още през месец февруари, когато е получено уведомителното писмо за отказ за допълнение на лиценза за извършване и на сигнално-охранителна дейност. И тъй като нарушението било извършено в същия месец, в който на дружеството е отказано издаването на допълнителен лиценз, според районния съд към процесния случай е приложима и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, във връзка с чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 11 от ЗАНН, а наказателното постановление се явява издадено в противоречие с материалния закон.

Решението е неправилно.

Съобразно чл.

218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, тъй като същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, а произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

По доводите в жалбата срещу изводите на районния съд за допуснато в административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение поради неустановяване в същото на датата и мястото на извършване на процесното нарушение:

Не се споделят изводите на решаващия първоинстанционен състав. Както в АУАН, така и в НП, за дата на извършване на нарушението е посочена ясно и конкретно дата 01.03.2019 година, а същата се основава в доказателствата по делото. Посочването в АУАН и НП, че нарушението е, освен извършено, също и установено на дата на 01.03.2019 година, не рефлектира в никаква степен върху яснотата, относно датата на извършване на нарушението, включително не прави това обстоятелство неясно и за наказаното лице. Датата на извършване и датата на установяване на административното нарушение имат различно процесуално значение – датата на установяване на нарушението е обвързана с тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, а датата на извършване на нарушението обуславя началото на 1-годишния срок, в който срок „валидно“ може да бъде за образувано административнонаказателно производство. Не на последно място, посочването в АУАН и НП, че сигнално – охранителната дейност се извършва в обекта по силата на сключен договор на 06.08.2018 година, с посочено плащане по договора, извършено с фактура на 10.02.2019 година, също не променя извода относно датата на извършване на процесното нарушение. Независимо, че фактура от дата 22.03.2019 година, приложена по преписката, не е сред доказателствата, обосновали административнонаказателното обвинение, съвкупността от доказателства, включително разпечатка от регистър на ЮЛ, клиенти на наказаното дружество, заверена от управителя на дата 01.03.2019 година, която е приета от районния съд за кореспондираща със свидетелските показания на К.

Кукева, заявила пред съда, че на 01.03.2019 година, в момента на проверката управителят на дружеството е заверил този списък, разпечатан на 30.01.2019 година, като е удостоверил, че тези обекти и към 01.03.2019 година се охраняват от „СОТ 123 ПМ” ООД, не променя извода на наказващия орган, че на 01.03.2019 година наказаното дружество е осъществявало сигнално – охранителна дейност въпреки отказа за допълване на притежаваните от последното лицензи.