Решение № 313 от 21.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. София, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000501701 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби на двете страни по делото срещу неизгодните за тях части от постановеното от СГС, ГО I – 14 -ти състав по гр.д.№ 9134/2022 г. решение № 1325 от 16.03.2023 г.

Въззивната жалба с вх.№ 29447 /28.03.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ответника – Прокуратурата на Република България - е насочена срещу частта от решението, с която е осъден да заплати на ищеца на основание член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в размер от 10 000 лева , ведно със законна лихва, считано от 30.08.2019 г. В жалбата има оплакване за непроведено разграничение между общата продължителност на наказателното производство - 6 години, 10 месеца и 15 дни ( вместо погрешно посочената в решението - 6 години, 9 месеца и 23 дни ) и относимата към ищеца ( от привличането му като обвиняем на дата 19.11.2014 г. ) продължителност - 4 години,4 месеца и 19 дни ; несъобразяване на следните обстоятелства : трикратното отлагане на делото при първоначалното му разглеждане от МОС по неуважителни причини у 1 ищеца и неговия защитник; взимането на най – леките мерки за неотклонение- подписка и парична гаранция в размер от 2 000 лева – по причина за неявяване на ищеца в о.с.з. по н.о.х.д.№ 66/2016 г. по описа на МОС и „ фактическата и правна сложност “ на делото с оглед предмета му обвинение в тежко по смисъла на член 93,т.7 от НК престъпление - по член 255,ал.3,вр.с ал.1,т.2, пр.1,т.3,т.6 и т.7 от НК ; допуснато нарушение по член 52 от ЗЗД .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК насрешната страна А. Н. Д. отговаря, че въззивната жалба е неоснователна

Насрещната въззивна жалба с вх.№ 46167/16.05.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищеца А. Н. Д. чрез представителя му по пълномощие – адвокат И. Ю. е насочена срещу частта от решението, с която искът му е отхвърлен за горницата над 10 000 лева до 20 000 лева по довод, че съдът не съобразил следните обуславящи по – висок размер на обезщетението обстоятелства : негативните изживявания, естествено съпътстващи обвинението на ищеца в тежко умишлено престъпление, каквото той не е извършил ; по – тежката наказуемост на престъплението по член 256,ал.2 от НК – за получена от държавния бюджет в особено големи размери сума – 93 484,40 лева - получаване на неследваща се облага от държавния бюджет ; седемгодишната продължителност на наказателното производство.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в двете жалби; доводите, изложени в отговора и в откритото съдебно заседание и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно .

Решението е произнесено по иск с правно основание член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ на А. Н. Д. от град София срещу Прокуратурата на Република България за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер от 70 000 лева при твърдения, че по образуваното срещу ищеца с постановление от дата 23.05. 2012 г. досъдебно производство № 15/2012 г. по описа на ОслО при ОП – Монтана по разследване за извършено престъпление по член 256,ал.2 във връзка с ал.1 от НК е привлечен на 19.11.2014 г. като обвиняем в извършване на престъпление по член 255,ал.3 във връзка с ал.1,пр.1 т.2, т.6 и т.7 и член 26 от НК и спрямо него е взета 2 мярка за неотклонение- „ подписка“ ; с първоинстанционната присъда на МОС от 2.12.2015 г. е признат за виновен по обвинението и му е наложено наказание – лишаване от свобода за срок от 3 три години при приложение на член 66 от НК, с решение от 13.05.2016 г. по в.н.о.х.д.№ 146/2016 г. по описа на САС присъдата е отменена и делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане ; при висящността на това производство – н.о.х.д. № 66/2016 г. на 13.07.2016 г. мярката за неотклонение от „ подписка“ е изменена в „ задържане под стража“ , а по негова жалба е изменена в по – лека – „ гаранция “ в размер от 2 000 лева ; с втората по ред първоинстанционна присъда от 3.11.2017 г. е признат за виновен по част от обвинението, наложено му е същото наказание - лишаване от свобода за срок от 3 три години при приложение на член 66 от НК и е оправдан по останалата част от обвинението ; с присъда от 19.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1217/2018 г. след отмяна на присъдата в осъдителната част и оправдан по по обвинението, за което МОС го е признал за виновен и присъдата в оправдателната й част е потвърдена ; с окончателно решение на ВКС от 8.04.2019 г. по н.о.х.д.№ 247/2019 година въззивната присъда е оставена в сила изцяло ; наказателното производство е продължило извън разумния срок, ищецът изпаднал в стресово състояние и социална изолация – приятели, познати и колеги се отдръпнали ; претърпял морален тормоз , засегнати били професионалната му чест и репутация ; станал затворен , чувствал се потиснат и унизен.

Ответникът - Прокуратурата на Република България - оспорил иска по основание и размер по доводи, че наказателното производство е приключило в разумен срок, от който само 3 месеца е продължителността на досъдебното производство; ответникът не отговаря за вредите от повдигането на обвинението от момента на внасянето на обвинителния акт в съда насетне ; прокуратурата не е разпространявала информация за воденото срещу ищеца наказателно производство .

За да уважи иска за главното вземане до размера от 10 000 лева и иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва за предхождащите подаването на исковата молба три години, т.е., считано от 30.08.2019 г. и до заплащане на сумата, СГС е приел, че са доказани предпоставките по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ. Установил, че наказателното производство е започнало за ищеца от извършване на разпита му като свидетел ( постановление за 3 разпит от 15.06.2012 г. ), тъй като досъдебното производство е образувано срещу него поименно с постановление по член 212, ал.1 от НК ( постановление от 23.05.2012 г. ) и независимо от това, че привличането му като обвиняем е извършено с постановление от 19.11.2014 г. ; продължителността на наказателното производство е 6 години, 9 месеца и 23 дни ; повдигнатото обвинение е в извършване на тежко престъпление по смисъла на член 93, т.7 от НК – по член 255,ал.3 във връзка с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и т.7 и член 26,ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от три до осем години. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди СГС е съобразил решаващо продължилото извън разумния срок и без оправдание в степента на фактическа и правна сложност и множеството извършени процесуални действия наказателно производство, в т.ч. в съдебната му фаза ; постановените за срок от около година и половина две осъдителни присъди като причина за по – висок интензитет на негативните емоции и чувства на притеснения и страх, свързани с опасност от осъждане ; липсата на осъждания на ищеца ; активната му трудоспособна възраст- на 44 години към привличането му като обвиняем; взетите по – леки мерки за неотклонение – подписка и гаранция в размер от 2 000 лева , наложена с определение по в.н.ч.д.№ 809/2016 г. по описа на САС при изменение по частна жалба на подсъдимия Д. на първоначално взетата от 13.07.2016 г. до 4.08.2016 г. мярка за неотклонение „ задържане под стража“ по причина на неявяване без уважителна причина в о.с.з. на 13.07.2016 г. по н.о.х.д. № 66/2016 г. по описа на ОС – Монтана .

Фактическите констатации в обжалваното решение не се оспорват .

Оспорват се изводите в него относно значението и тежестта на отделните обуславящи неимуществените вреди обстоятелства и съответствието между определения от СГС размер на обезщетението за тях и изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД .

Според трайната и последователна практика на ВКС конкретното обезщетение на неимуществените вреди при деликт по член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ се определя от съда по справедливост,съгласно член 52 от ЗЗД, но винаги зависи от установените във всеки отделен случай факти – колко и какви процесуални действия са били предприети спрямо обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, постановената мярка за 4 неотклонение, продължителността на наказателното преследване, постановените неблагоприятни за ищеца съдебни актове . При определяне на дължимото обезщетение са от значение отделните негативни изживявания на пострадалия и създадените от наказателното преследване неудобства в личен и професионален план , включително степента на засягане на достойнството и авторитета му в обществото от разгласяване на случая , както и обществено – икономическите условия в страната.

Правилно СГС е приел, че Прокуратурата отговаря на основание член 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за вредите, произлезли от обвинението на ищеца в тежко престъпление, респ. тежки престъпления по член 255,ал.3 във връзка с ал.1,т.2,пр.1,т.6 и т.7 във връзка с член 26 от НК ( съгласно изменението на обвинението при повторното разглеждане на делото от първоинстанцинния съд - по н.о.х.д. № 66/2016 г. по описа на ОС – Монтана ) - избягване като управител на „ Манели“ ООД в периода 1.05.2011 г. – 28.02.2012 г. установяването и заплащането на данъчни задължения в особено големи размери , които не са извършени от него. Правилно е приел, че тя отговаря за произлезлите за него вреди и при висящността на съответните инстанционни производства – две – пред първоинстанционния ОС – Монтана, две – пред въззивната инстанция – САС и едно – пред ВКС, доколкото обвинението е поддържано от ответника, който е протестирал оправдателната присъда на ОС – Монтана и въззивната оправдателна присъда на САС . Общата продължителност на наказателното производство е 6 години, 10 месеца и 15 дни. Но спрямо ищеца продължителността следва да се зачита от 15.06.2012 г. – датата на разпита му като свидетел, тъй като досъдебното производство е образувано с постановление от 23.05.2012 г. по член 212,ал.1 от НПК и ищецът е посочен като лице, срещу което да се проведе разследването . Както правилно е приел СГС тя ( продължителността ) е 6 години, 9 месеца и 23 дни . С оглед неоспорването от нито една от страните на верността на констатациите в констативния протокол от 11.11.2019 г. на ИВСС по член 60г от ЗСВ делото е отлагано двукратно в стадия на разглеждането му по н.о.х.д. № 23/2015 г. и един път в стадия на разглеждането му по н.о.х.д.№ 66/2016 г. по причина у ищеца и защитника му , която не е уважителна . Това сочи на удължаване на производствата поради тяхно поведение с около 4 до 6 месеца , което е пренебрежимо кратко в сравнение с посочената , релевантна за ищеца продължителност на наказателното преследване .

5

Действително по отношение на ищеца са взети по -леки мерки за неотклонение , изключая периода от 13.07.2016 г. до 4.08.2016 г., когато мярката му е изменена в задържане под стража – подписка за периода от 19.11.2014 г. до 12.07.2016 г. и гаранция в размер от 2000 лева за периода 4.08.2016 г. – 19.11.2018 г. Но развитието на наказателното производство пред три инстанции ,с еднократно връщане на делото на първоинстанционния съд , както и постановяването на две невлезли осъдителни присъди с постановяване на наказание, макар към минимума при приложение на член 66 от НК, участието на ищеца в голям брой съдебни заседания обуславят по – висок размер на дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди . Ищецът е търпял морални вреди, свързани с притеснения и страх по време на висящността на наказателното производство в съдебната му фаза , без обаче те да са били по – големи от обичайните. С оглед така установените обстоятелства и значението им за размера на дължимото обезщетение, предвид и социално – икономическите условия в страната към влизане в сила на въззивната присъда на САС – 8.04.2019 г. настоящият състав на съда намира, че справедливото обезщетение, което би могло да репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди, се равнява на 10 000 лева, колкото е определено от първоинстанционния съд . Поради това обжалваното решение следва да бъде потвърдено . С оглед неоснователност на въззивните жалби , въззивният съд присъжда на основание член 10,ал.3 от ЗОДОВ на въззивника - ищец разноски само за платената държавна такса от 5 лева и на пълномощника му – адвокат И. Ю. за безплатно оказаната правна защита – изготвяне на отговор на въззивната жалба в размер от 400 лева съгласно член 9,ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения . .