Определение № 22578 от 31.05.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22578 гр. София, 31.05.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110168284 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № ********* от *********, с искане за изменение на постановеното по настоящото дело Решение № ********** в частта му за разноските.

В молбата са изложени съображения, че съдът не е следвало да присъжда разноски в полза на насрещната страна *******, тъй като не бил представен списък по чл. 80 ГПК, нито договор за правна помощ и доказателства за плащане на адвокатски хонорар, а молбата от 25.03.2024 г. не била подписана. В условията на евентуалност се поддържа, че съдът не е следвало да присъжда разноски по всеки един от съединените искове, тъй като те били в защита на един интерес и не били положени отделни и самостоятелни процесуални усилия по всеки един от тях. В евентуалност молителят излага подробни аргументи, че насрещната страна осъществявала злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, предвид идентично образувано производство по гр. д. № ******* по описа на СРС, поради което не следвало да й се присъждат разноски.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от ********, в качеството му на процесуален представител на насрещната страна по молбата - *******. Развиват се съображения за неоснователност на молбата и се иска същата да бъде оставена без уважение.

По молбата на *********, съдът намира следното:

Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Макар молбата на ищеца от 25.03.2024 г. и приложеният към нея списък по чл.

80 ГПК да не са подписани, още в исковата молба е направено искане за присъждане на разноски, поради което съдът е следвало да го разгледа и да се произнесе по него.

Следва да се посочи още, че представянето на списък с разноски не е предпоставка за присъждането им, а само за допустимостта на евентуално искане за изменение на решението в тази част. Неоснователни са аргументите на молителя за липса на доказателства за реално заплащане на адвокатския хонорар, тъй като на л. 69 от делото е представена разписка в оригинал за извършено плащане.

Неоснователни са изложените съображения, че съдът не е следвало да присъжда 1 адвокатско възнаграждение по всеки от предявените искове. В случая са предявени два обективно кумулативно съединени иска – установителен иск за нищожност и осъдителен иск за връщане на платеното без основание по нищожна клауза. Касае се за искове, които са в защита на различни интереси – установителният иск има за цел да се прогласи със сила на пресъдено нещо нищожността на договорна клауза, а с осъдителния иск се претендира връщане на платена без основание сума по тази клауза.

В посочената хипотези приложение намира чл. 2, ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според който „за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове“. Нормата е ясна и не се нуждае от тълкуване. Съдът съобрази също така, че в договора за правна защита и съдействие страните са уговорили адвокатско възнаграждение да се дължи за всеки от исковете поотделно. Ето защо, настоящият състав намира, че адвокатско възнаграждение се дължи и следва да бъде присъдено за всеки от предявените искове.

По останалите съображения, наведени в молбата по чл. 248 ГПК, съдът е взел становище в решението по делото, като не намира основание да ревизира тази своя преценка. Не е налице твърдяната злоупотреба с права, доколкото след извършена служебна справка по гр.д. № ******* по описа на СРС съдът установи, че същото е образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник, с която са предявени искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 от друг договор за кредит – ********** респективно предмет на двете производства са различни правоотношения. Същинско възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение не е направено, поради което съдът не би могъл да го намали единствено въз основа на позоваването на практиката на СЕС.

Мотивиран така, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № ********* от *********, с искане за изменение на Решение № **********, постановено по гр. д. № 68284/2023 г. по описа на СРС, 157 състав, в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2