Решение № 36 от 05.02.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Плевен, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора Х. П. С. като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600020 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава „Двадесет и първа” от НПК.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от подсъдимият Р. И. К. срещу Присъда № 124 / 01.12.2025 постановена по Наказателно дело от общ характер № 20254430202095 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен. Излагат се оплаквания относно неправилното приложение на Закона, като се твърди, че е определено несправедливо тежко наказание на предаденото на съд лице.

С обжалваната присъда Плевенския районен съд е признал подсъдимия Р. И. К. – роден ****************, ЕГН ********** за виновен в това, че на 18.02.2025 година в с. ***, област Плевен, при условията на повторност и при предварителен сговор, в немаловажен случай, с М. М. К. от ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, използване на неустановено техническо средство и моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, отнел чужди движими вещи 1 парична сума в размер на 42,00 лева, собственост на „Плам 18“ ЕООДгр.Плевен от владението на техен представителен орган, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.

195, ал. 1, т. 3, т. 4 , т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК и чл.54 от НК осъдил на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК намалил така определеното наказание с една трета и му наложил наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода при първоначален ОБЩ режим.

Със същата присъда районният съд признал подсъдимия М. М. К. – **************, ЕГН ********** за виновен в това, че на 18.02.2025 година в с. ***, област Плевен, при предварителен сговор, в немаловажен случай, с Р.

И. К. от ***, чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот , използване на неустановено техническо средство и моторно превозно средство- лек автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, отнел чужди движими вещи-парична сума в размер на 42,00 лева, собственост на „Плам 18“ ЕООД-гр.Плевен от владението на техен представителен орган, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и чл.54 от НК го осъдил на ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК вр.чл.373 ал.2 от НПК намалил така определеното наказание с една трета и му наложил наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание се отлага с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.

Възложил на основание чл. 189, ал.3 от НПК на подсъдимия Р. И. К. заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 219,85лв. И на подсъдимия М. М. К. с ЕГН ********** да заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 219,85лв.

Във въззивната жалба се съдържа оплакване за несправедливост на наложеното наказание и се иска намаляването му към минималния предвиден от законодателя размер за този вид наказание. В открито съдебно заседание както въззивният жалбоподател, така и защитата поддържат жалбата на същото основание. Сочи се, че е надценено участието на този подсъдим в извършване на противоправното деяние и е определено наказание в размер 2 несъответстващ на тежестта на деянието.

Заинтересованата страна - М. М. К. не се явява и не ангажира становище.

Пред въззивния съд представителят на Плевенска окръжна прокуратура посочва, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдена.

Плевенският окръжен съд като взе в предвид оплакванията, съдържащи се в жалбата, становищата на страните и като провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда по реда на чл.314, ал.1 НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 НПК, отговаря на изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, като подсъдимите са признали фактите по обвинението.

За да постанови атакуваната присъда, първоинстанционния съд е извършил пълноценен анализ на събраните в хода на досъдебното следствие доказателства и е приел за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимите М. К. и Р. К. към инкриминираният период постоянно пребивавали в ***. Познавали се добре и поддържатли приятелски отношения. През месец февруари 2025 година подсъдимият М. К. ползвал лек автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, собственост на Т.С.Н. от с. ***, област Велико Търново, жълт на цвят с поставена лепенка на лявата страна на багажника „***“. Вечерта на 17.02.2025 година К. и М. решили да си набавят парични средства чрез извършване на кражба от магазин. В изпълнение на така формираното намерение използвайки лек автомобил марка и модел „***“ с peг. № ***, се отправили в посока гр. Плевен. Около 02.30 часа на 18.02.2025 година пристигнали в с. ***, област Плевен, като движейки се с лекия автомобил по улиците на населеното място забелязали хранителен магазин, който се намирал на площад ***. Търговският обект се стопанисвал от „Плам 18“ ЕООД-гр.Плевен с управител - св. Н.Б.. В изпълнение на намисленото подсъдимият М. К. спрял управлявания от него лек автомобил на около 20 3 метра от входа на магазина, а Р. К. слязъл и се отправил към хранителния магазин, носейки със себе си неустановено техническо средство. Подсъдимият М. К. останал в лекия автомобил с цел да охранява докато другия подсъдим извърши заплануваната от двамата кражба. Р. К. с помощта на неустановеното техническо средство разбил входната врата на магазина, влязъл в него и взел сумата от 42,00 лева от чекмеджето на касовия апарат. С отнетата парична сума напуснал търговския обект, качил се в лекия автомобил, след което двамата се отдалечили от мястото в посока гр. Плевен. Малко по - късно същата нощ подсъдимите продължили в посока гр. Ловеч. Впоследствие двамата си разделили отнетата парична сума, като я похарчили за задоволяване на личните си потребности. Хранителният магазин имал изградено видеонаблюдение и СОТ система, която се включила при влизане на подсъдимия К. в него. Незабавно към мястото се отправили служители на охранителната фирма, които заедно с кмета на населеното място констатирали извършената кражба. На мястото пристигнала оперативно- следствена група при Първо РУ гр. Плевен, като дежурният разследващ полицай извършил оглед на местопроизшествие.

Доказателствата, върху които съдът изгражда своите изводи относно фактите, са събрани по време на досъдебното производство чрез подробен разпит на свидетелите и вещото лице и приобщаване на писмените доказателства по реда на чл.283 от НПК. Въззивната инстанция констатира, че в хода на досъдебното производство доказателствата са събрани посредством нормите на НПК, като не се констатира да са допуснати процесуални нарушения. По тези съображения въззивният съд приема, че изводите на първата инстанция относно фактите по делото са правилни, обосновани и законосъобразни, поради което възприема фактическа обстановка, идентична с тази, приета от първата инстанция.

От така установените факти районният съд е направил правилния извод, че с действията лицето, спрямо което се провежда наказателното производство Р. И. К. - е осъществило престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т.

3, т. 4 , т. 5 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК. Съдът правилно е приел, че са налице както елементи от обективна, така и от субективна страна на деянието. Въззивният съд счита, че правните изводи, направени и изложени от решаващия съд, относно квалификацията на деянието и извършителя, са 4 правилни и последователни.

При определяне на вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил обществено-опасния характер на деянието и дееца, тежестта на самото увреждане, конкретната фактическа обстановка при извършване на деянието, и е определил наказание ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, след редукция на наказанието по реда на чл.58а от НК. Като отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия К. съдът взе предвид лошите характеристични данни и миналото му осъждане /извън това, което определя квалификацията „повторност“/.

Въззивната инстанция напълно се солидаризира със изводите на районния съд изложени при формиране на изводите по индивидуализацията на наказанието.

Престъпната дейност на подсъдимия е оценена правилно, като напълно е отчетен факта, че именно той е бил лицето, което е проникнало по неправомерен начин в имота и със собствени действия е отнел паричната сума. Досежно размера на последната коментар не се следва, тъй като единствената причина отнетото да бъде в такъв размер е, че обективно в обекта не е имало други парични средства. Самия факт, че подсъдимият е формирал намерение за противоправни действия – кражба от търговски обект, сочи на висока степен на обществена опасност на лицето, които явно има трайно изградени мисловни навици, проявява находчивост в търсенето на начини противозаконно да се облагодетелства с парични суми, като знае, че с това накърнява правата на други членове на обществото.

Настоящата съдебна инстанция не установи по никакъв начин в досъдебното производство и в производството пред районния съд да са били нарушени правата на подсъдимите.

Въззивният съд не установи при изготвяне на мотивите на първоинстанционната присъда да са допуснати каквито и да е било нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд. В мотивите си районният съдия е отговорил задълбочено и съобразно изискванията на чл.301 от НПК на всички въпроси, поставени от закона. Посочил е въз основа на какви доказателства е направил своите изводи относно фактическата и правната страна на деянието (които изводи се споделят напълно от въззивния съд), приложил е правилно закона и е постановил законосъобразна и 5 справедлива присъда.

Обсъждането на доказателствата е подчинено на правната и житейската логика, съобразено е с разпоредбите на закона и при категорично установеното авторство на деянието от подсъдимите и на тяхната вина, е настъпила и единствено възможната последица за противообщественото им поведение - осъждане и налагане на наказание. Изводите на съда са съобразени с доказателствата по делото и правилата на логиката и са направени при спазване на процесуалните правила относно събирането, проверката и преценката на доказателствата, като установените факти са подведени под правилния наказателен закон и е определено наказание, съответстващо на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства при пълно съобразяване на целите на наказанието, установени в чл.36 от НК.

Даден е приоритет на специалната превенция и е определено сравнително ниско наказание, като по този начин първоинстанционният съд се е показал хуманен и снизходителен към подсъдимия, който обжалва.

При извършената на основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, окръжен съд

Плевенският

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 124 / 01.12.2025 постановена по Наказателно дело от общ характер № 20254430202095 по описа за 2025 година на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.