Присъда № 6 от 03.09.2021, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 10417/2021
- Вид
- Присъда № 6
- Подписан
- 03.09.2021
- В сила
- 07.03.2023
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал.1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 195, ал.1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 196, ал. 1, т. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 25, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 28, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 53 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 55, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда от 03.09.2021 г. по НОХД № 10417/2021 г. на СРС, НО, 17 състав
Софийска районна прокуратура (СРП) е внесла обвинителен акт по досъдебно производство № 2287/2019 г., по описа на 0 3 РУ-СДВР, пр.пр. № 45981/2019 г. по описа на СРП срещу АЛ. АС. Т. за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл.
194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, за това, че :
За времето от около 17:30 часа на 22.10.2019г. до около 08:45часа на 23.10.2019г. от офис на „Централни хали „ЕАД, находящ се на бул.“Кн М Л“№,на етаж „-1“ чрез повреждане на преграда здраво направена за защита на имот/с ритник разбил бравата на вратата/ отнел чужди движими вещи,както следва- един брой метална каса на стойност 15,00лева/петнадесет лева/и сумата от 3461,57лева/три хиляди четиристотин шестдесет и един лева и петдесет и седем стотинки/, всичко на обща стойност 3 476,57лева /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/, от владението на „Централни хали“ЕАД,представлявано от изпълнителния директор Йосеф Голан, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,като деянието е извършено при условията на опасен рецидив- Т. е извършил деянието след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението, на което не е било отложено по реда на чл. 66 от НК,а именно с присъда по НОХД№2093/2017г. по описа на РС-Несебър,влязла в законна сила на 04.07.2018г.,за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл. 28, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, така както е формулирано с обвинителния акт. Счита, че от събраните и приобщени по реда на съкратеното съдебно следствие доказателства от досъдебното производство, по категоричен начин се установява фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. Обвинението застъпва тезата за обективна и субективна съставомерност на деянието като престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК и намира за несъмнено доказано авторството на деянието. Прокурорът счита, че следва да бъде взет предвид като отегчаващо обстоятелство фактът, че подсъдимият е многократно осъждан за престъпления срещу собствеността, поради което моли да му се наложи съответното наказание.
Преди даване ход на разпоредителното заседание съдът е конституирал посоченото в обвинителния акт като ощетено юридическо лице – „Централни хали“ ЕАД като граждански ищец по делото и е приел за съвместно разглеждане предявения от него граждански иск срещу подсъдимия за обезщетяване на причинените му от деянието имуществени вреди, които към момента не са му били възстановени, в размер на 3476,57 лева, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й изплащане.
В хода на съдебните прения процесуалният представител на гражданския ищец адв. Е моли за уважаване на гражданския иск в пълен размер, ведно със законната лихва и за присъждане на разноски за адвокатска защита.
Защитникът на подс. Т. - адв. С.С., пледира за налагане на наказание към предвидения минимум, като с оглед проведеното съкратено съдебно следствие и за намаляването му с една трета. Моли съдът да вземе предвид добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия и признанието за вината му.
Подсъдимият А.Т. в разпоредителното заседание преди даване ход на съдебното следствие и в хода на самото съдебно следствие, при условията на гл. XXVII, чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и 1 депозира съгласие да не се събират доказателства относно тези факти. В своята лична защита заявява единствено, че моли за минимално наказание.
В последната си дума подсъдимият Т. отново моли за минимално наказание, като изразява съжаление за случилото се.
Въз основа на подробния анализ на събраните по делото доказателства и при отчитане признанието от страна на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът, като прецени и доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият АЛ. АС. Т. е роден на г. в гр. С, българин, български гражданин, с начално образование, безработен, осъждан, неженен, адрес – гр. С, ул. Б д№ , с ЕГН **********.
Подсъдимият АЛ. АС. Т. към 22.10.2019 г. бил осъждан с присъда по НОХД №2093/2017 г. по описа на РС-Несебър, влязла в законна сила на 04.07.2018 г., за извършено престъпление по чл. 195 ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.чл. 28, ал.1 от НК, с която му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години. Освен това той бил осъждан и с множество други съдебни актове в периода 2013 г. до 2021 г.
На 22.10.2019 г. около 17:30 часа св. В.Г - управител на „Централни хали“ ЕАД, си тръгнал от офиса, в който работел, намиращ се в сградата на „Централни хали“ ЕАД, на етаж „-1“,находяща се в гр.София, бул.“Кн М Л“№. В този офис се намирало и счетоводството на дружеството, където в метална каса били съхранявани парични средства собственост на същото. Счетоводител на дружеството била св. Ц Х, като към 22.10.2019 г. тя била в отпуск. На 23.10.2019 г. около 08:45 часа чистачката на сградата-св. Радка Сашева почиствайки сградата на етаж“-1“, забелязала, че вратата на офиса на св. Григоров е разбита, за което веднага уведомила св. А П, извършващ техническата поддръжка на сградата. Той от своя страна се обадил на св.Григоров, който веднага пристигнал и установил, че действително вратата на офиса е разбита. Установена била липсата на метална каса, в която се съхранявала сумата от 3476,57лева. Веднага бил подаден сигнал до МВР, като служители на 03 РУ СДВР посетили местопроизшествието и било образувано настоящето досъдебно производство.
В хода на производството било установено, че за времето от около 17:30 часа на 22.10.2019 г. до около 08:45 часа на 23.10.2019 г. подсъдимият Т. отнел чужди движими вещи от офиса на „Централни хали“ ЕАД, находящ се в гр.София, бул.“Кн М“№, на етаж „1“, като за тази цел повредил преграда здраво направена за защита на имот - с ритник разбил бравата на вратата, след което проникнал в офиса, от където откраднал метална каса на стойност 15,00 лева и съхраняваната в нея сума от 3461.57 лева или всичко на обща стойност 3476.57 лева /три хиляди четиристотин седемдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ от владението на „Централни хали“ ЕАД, представлявано от изпълнителният директор - св. Й Г, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, след което напуснал сградата с вещите.
Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното производство и проверени от съда при постановяване на определението по чл.372, ал.4 от НПК - показанията на свидетелите В , Й Г, Р С, Ц Х и А П; протокол за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум към него; протокол за претърсване и изземване;
2 протокол за вземане на сравнителни образци и протоколи за доброволно предаване; съдебно-оценителна и три видео-технически експертизи; веществени доказателства – дискове, съдържащи видеозаписи от охранителни камери; дръжка на врата иззета с протокола за оглед на местопроизшествие и дрехи, обувки и чанта, иззети от подсъдимия; справка за съдимост на подсъдимия Т. и др. писмени доказателства, включително договори и счетоводни документи.
В основата на своите фактическа изводи съдът постави на първо място показанията на свидетелите В Г, А П и Р С, като от тях извлече информация относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, както и относно вида и стойността на отнетите вещи. А от показанията на св. Х и представените от нея документи се установява и точната сума, която е била съхранявана в сейфа, за което са представени и първични счетоводни документи. Показанията на св. Й Г /представител на дружеството-граждански ищец/ не послужиха на съда за установяване на конкретни обстоятелства от предмета на доказване по делото. Начина на взломяване на вратата на офиса се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие, който изцяло подкрепя описанието на видяното от служителите на дружеството. Същият е изготвен по реда на НПК от компетентен орган, в присъствието на две поемни лица. Съдът кредитира и одобрения от съдия при СРС протокол за претърсване и изземване, доколкото и това действие е извършено законосъобразно.
Съдът изцяло се довери и на изготвените по делото експертизи, които са дали добре обосновани отговори на поставените им въпроси, в кръга на компетентност на вещите лица.
От съдебно-икономическата експертиза се установява точната стойност на отнетите вещи, включително и след съответната амортизация на отнетия сейф. Видно от заключението на изготвената по делото оценителна експертиза, стойността на инкриминираните вещи е 3476.57 лева, при минимална работна заплата за страната към инкриминираната дата в размер на 560.00 лева.
Съдът се довери и на трите заключения на изготвените в ДП видео-технически експертизи, които са изследвали предоставените записи от охранителни камери, като прие, че доколкото последно изготвеното заключение на тройната експертиза е най-пълно и добре обосновано, именно то следва да се кредитира.
Видно от заключението на изготвената повторна тройна видеотехническа експертиза /том1, лист 121-144 от том 1 ДП/, в която са унагледени и подробно описани действията по отнемане на сейфа, престъплението е извършено от лице от мъжки пол, като са заснети и дрехите му, както и лицето му. Вещите лица са описали и предметите, които лицето носи на излизане от сградата – тъмна торба и продълговат предмет с формата на дълга дръжка, пръчка. Съгласно експертното заключение на тройната експертиза, при проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване е прието, че това лице е именно подсъдимия АЛ. АС. Т.. А в единичната експертиза, изготвена от вещото лице П. Георгиев е прието, че не е възможно заснетото лице да е различно от подсъдимия, тъй като са налице няколко отличителни белези на лицето /форма на лицето, контур на долна челюст и брадичка, на носа, форма на ушната мида/, които са строго индивидуални и съвпадат изцяло с външността на подсъдимия.
Съдът кредитира всички свидетелски показания, тъй като са еднопосочни и взаимнодопълващи се и подкрепят изцяло направеното от подсъдимия самопризнание.
Авторството на деянието се установява освен от направеното самопризнание на подсъдимия, но и преди всичко от заключенията на видео-техническите експертизи.
От справката за съдимост съдът установи наличните към датата на деянието влезли в сила присъди спрямо подсъдимия Т..
Съдът намира, че всички гласни доказателствени средства, експертизите и писмените 3 доказателства по делото са непротиворечиви и в пълнота изясняват фактическата обстановка по делото, като подкрепят направеното от подсъдимия признание на описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически положения.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи :
За постановяването на осъдителна присъда по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК е необходимо съдът несъмнено да установи съществуването на следните предпоставки – отнемане на чужди движими вещи от владението на друго лице, без негово съгласие, с намерение да бъдат присвоени, извършено чрез повреждане на преграда, направена за защита на имот, като деянието е извършено умишлено, при условията на опасен рецидив, в случая само в хипотезата на чл. 29, ал. 1, т.
„а“ от НК.
В случая са налице всички съставомерни признаци от обективна страна на състава на престъплението. От показанията на свидетелката Х безспорно се установява видът, собствеността и стойността на отнетите вещи, както и липсата на съгласие на собственика им за това. А от показанията на св. Григоров, П и С се установява и механизмът на деянието, а именно взломяването на вратата на офиса, като подсъдимият е разбил бравата с ритник. Изпълнителното деяние се изразява в прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец (св. Голан) и установяване от страна на подсъдимия Т., на фактическа власт върху металната каса и съдържащите се в нея парични средства. Подсъдимият е открил касата в офиса на дружеството и я е отнесъл със себе си, заедно със съхраняваната в нея парична сума. С това е настъпил и визираният от закона общественоопасен резултат.