Решение № 121 от 23.11.2021, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Шумен, 23.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪС.В II, в публично заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Константин Г. Моллов

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Галина Св. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20213600500328 по описа за 2021 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба от С. Д. С., действащ чрез пълномощника адв. В. Н. от ТАК, срещу решение № 260044/18.06.2021 г. по гр.д. № 183/2020 г. по описана на ВПРС, с което не са уважени исковете му, че не дължи на ответника, чрез неговата майка и законен представител, издръжка за месеците, през които е живял при него, а именно за периода м. май 2018 г. – м. октомври 2019 г. и претендираната сума по изп.д. № 20203610400018 за периода м. януари 2019 г. – м. октомври 2019 г., в размер 1 150.00 лев, както и за неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.55, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата, поради което моли въззивният съд да го отмени, като реши спора по същество и уважи предявените искове изцяло, ведно със законните последици.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Д. С. С., действащ чрез своята майка и законен представител С. Д. С. и пълномощника адв. Н. В. от ШАК депозира отговор за жалбата, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за присъждане на извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

Гр.д. № 183/2020 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя, предявена първоначално срещу С. Д. С., а впоследствие, след указания на съда, срещу въззиваемия Д. С. С., чрез неговата майка и законен представител С. Д. С., в която ищецът е изложил твърдения, че сключеният между него и С. Д. С. граждански брак е бил прекратен с влязло в сила на 26.07.2017 г. решение по гр.д. № 492/2017 г. по описа на ВПРС. Със същото е било утвърдено споразумение между бившите съпрузи, съгласно което упражняването на родителските права върху децата им Д. и К. е било предоставено на майката, а той е се е задължил да заплаща за всяко от тях месечна издръжка в размер на по 115.00 лева. След развода двете деца заживели с майка си. През месец май 2018 г. синът му Д. се преместил по свое желание да живее при него, като майка му подписала нотариално заверена декларация за даване на съгласие същият да живее преимуществено в дома на баща си в гр. В.П.. От м. май 2018 г. Д. заживял в дома му, като той поел изцяло издръжката и грижите за него и заплащал постановената издръжка само за по-малкото дете К.. През времето от м. май 2018 г. до м. ноември 2019 г., през което Д. живял при него майката С.С. не е давала никакви средства за издръжка на същия и дори получавала полагащите се за него детски надбавки. През м. април 2019 г. ищецът завел гр.д. № 261/2019 г. по описа на ВПРС за уреждане отношенията във връзка с упражняване на родителските права върху Д., но производството се забавило и междувременно той се върнал да живее при майка си, което наложило да оттегли исковите си претенции. По същото дело С.С. предявила насрещен иск за промяна режима на свиждане с бащата и увеличаване издръжката на двете деца. След снабдяването й с изпълнителен лист по бракоразводното дело и въз основа на първоинстанционното решение по гр.д. № 261/2019 г. С.С., действаща в качеството й на майка и законен представител на двете деца, завела изпълнително дело № 18/2020 по описа на ДСИ при ВПРС за издръжка на детето Д. за периода м. януари 2019 г. – м. февруари 2020 г., на стойност 1 510.00 лева и за детето К. за месеците, януари, февруари, септември 2019 г. и януари и февруари 2020 г., на стойност 651.00, които суми той заплатил при получаване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело на 09.03.2020 г., или общо със задълженията по ИД, в размер на 2 147.54 лева. Счита, че не дължи плащане на ответника по посоченото изпълнително дело за периода, през който последният е живял при с него, а именно от м. януари 2019 г. до м. октомври 2019 г., за сумата от 1 150.00 лева, тъй като през това време, като баща е полагал всички дължими грижи за него и му е осигурявал необходимите средства за издръжка, с което е изпълнил вмененото му със съдебно решение по гр.д. № 492/2017 г. задължение за издръжка. Също така счита, че платената от него от сума от 1 150 лева е недължимо платена и е довела до неоснователно обогатяване на ответника. Позовавайки се на изложеното е пискал от съда да признае за установено, че не дължи на ответника издръжка за месеците през който е живял при него, а именно за периода от м. май 2018 г. – до м. октомври 2019 г. и претендираната сума по изп.д. № 20203610400018 на ВСИ при ШРС за периода от м. януари 2019 г. – до м. октомври 2019 г., в размер на 1 150.00 лева и направените по делото разноски.

2

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор, в който е оспорил предявения иск като недопустим, а по същество като изцяло неоснователен.

Непосредствено преди датата на насроченото от съда първо по делото заседание ищецът е депозирал молба за допълване петитума на първоначалната искова молба с иск за неоснователно обогатяване на ответника по смисъла на чл.55, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД, а именно за осъждане на същия да му заплати сумата от 1 150.00 лева, с която неоснователно се е обогатил.

В предоставения му срок по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил осъдителния иск като недопустим, а по същество – като неоснователен.

Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК и осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, като с решението се е отхвърлил предявените от С. Д. С. иск с правно основание чл.439 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът не дължи сума в размер на 1 150.00 лева, представляваща месечна издръжка на детето Д.С. за периода м. януари – м. октомври 2019 г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 22.08.2019 г. по гр.д. № 492/2017 г. по описа на ВПРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 20203610400018 на ДСИ при ВПРС, поради осигуряване от ищеца на издръжка на детето му през този период, и осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр. ІІ от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1 150.00 лева, дадена на неосъществено основание. Със същото решение е осъдил ищеца да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 300.00 лева.

Решението се обжалва от ищеца изцяло.

При проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество не се спори между страните и се установява от събраните по делото доказателства, че с решение № 219/26.07.2017 г. по гр.д. № 492/2017 г. по описа на ВПРС, влязло в законна сила на 26.07.2017 г. е прекратен гражданският брак между ищеца и С. Д.

С. и е одобрено постигнатото помежду им споразумение, съгласно което упражняването на родителските права върху децата им Д. и К. е предоставено на майката, при „ свободен режим на лични отношения между тях и баща, който се задължава да им заплаща издръжка в размер на по 115.00 лева месечно, считано от влизане на решението в сила. За присъдената с решението издръжка е издаден изпълнителен лист № 287/22.08.2019 г..

През м. май 2018 г. детето Д. заживяло с баща си, за което майката дала изрично съгласие, обективирано в декларация с нотариална заверка на подписа рег. № 426/10.05.2018 г. на нотариус рег. № * при НК.

На 23.08.2019 г. С.С. подала жалба срещу ищеца за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК, поради неплащане издръжка на децата Д. и К., като производството по образуваното въз основа на нея досъдебно производство е било прекратено с постановление на прокурор при РП – Велики Преслав от 30.09.2019 г..

На 01.10.2019 г. ищецът изпратил нотариална покана до бившата си съпруга, връчена 3 й на 07.11.2019 г., с която я поканил да му заплати издръжка за детето Д. в размер на по 115.00 лева месечно, считано от м. юни 2018 г., в размер общо на 1 725.00 лева, с оглед да я използва за обучението и издръжката му.

През м. ноември 2019 г. детето Д. се върнало в дома на майка си.

С решение № 10/05.02.2020 г. по гр.д. № 261/2019 г. по описа на ВПРС били изменени режима на лични контакти и размера на дължимата от бащата издръжка на децата Д. и К., постановени с решение на ВПРС по гр.д. № 492/2017 г., като издръжката била увеличена от 115.00 на 180.00 лева месечно за детето Д. и от 115.00 лева на 153.00 лева месечно за детето К., считано от 20.08.2019 г., платима по банков път, с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи. Решението било обжалвано изцяло от ищеца, като с решение № 102/05.06.2020 г. по в.гр.д. № 88/2020 г. било отменено в частта, в която е постановено увеличения размер на издръжката в полза на детето Д. да се дължи за периода от 20.08.2019 г. до 01.10.2019 г. и потвърдено в останалата част досежно изменението на първоначално присъдените издръжки. Въз основа на първоинстанционното решение бил издаден изпълнителен лист за присъдената издръжка № 73/07.02.2020 г..

По молба на С. Д. С. от 19.02.2020 г., в качеството й на законен представител на децата Д. и К., на 20.02.2020 г. било образувано изп.д. № 18/2020 г. по описа на ДСИ при ВПРС за принудително събиране на вземанията за издръжка, за които са издадени изпълнителен лист № 287/22.08.2019 г. по гр.д. № 492/2017 г. на ВПРС и изпълнителен лист № 73/07.02.2020 г. по гр.д. № 261/2019 г. на ВПРС. В поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело задължението на длъжника към 20.02.2020 г. е определено в общ размер на 2 824.72 лева, от които 2 161.00 лева – главница, 117.44 лева – лихви, 300.00 лева – допълнителни разноски и 20.00 лева – разноски по изп.д., както и такса по чл.53 от ТДТССГПК в размер на 226.28 лева. На 09.03.2020 г. ищецът превел по сметка на ВПРС сумата от 2 147.54 лева, като между страните не се спори, че тя е платена като погашение на задълженията му за издръжка на двете деца по посоченото изпълнително дело.

Във въззивното производство е представен протокол от съдебно заседание от 26.07.2021 г. по гр.д. № 383/2021 г. по описа на ВПРС, видно от който с определение от същата дата е одобрена съдебна спогодба между ищеца и бившата му съпруга, по силата на която страните са постигнали съгласие упражняването на родителските права върху детето Д. да се предостави на баща, при когото ще живее, а майката да заплаща на същото месечна издръжка в размер на 162.50 лева месечно, считано от влизане в сила на решението, с което се утвърждава споразумението.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Х.Г., С.С.Д. и Р.С.К. / баба по майчина линия на ответника / се изяснява, че действително през периода м. май 2018 г. – м. октомври 2019 г. детето Д. е живяло в дома на баща си и той е полагал ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието му и му е осигурявал средства за издръжка. Същевременно, детето често посещавало и дома на майка си / намиращ се по данни от социалния доклад в същия град и на същата улица /, като идвало да види близките си и да се нахрани, през 4 седмицата след училище или събота и неделя. През процесния период майка му му помагала при нужда, купувала му разни неща, заплащала телефона му. От разпита на свид.

К. се установява също, че заплатената от ищеца сума по изп.д. № 18/2020 г. на ВПРС е била изразходва изцяло за покриване нужди на децата Д. и К., а именно за закупуване на облекло и лаптоп.

По делото е приложен социален доклад от ДСП – Велики Преслав, от който се установява, че след прекратяване на брака им родителите на детето Д. са в конфликтни отношения по повод упражняването на родителските права и режима на лични контакти досежно двете им деца, във връзка с което често постъпват сигнали в ОЗД – Велики Преслав и др. институции. Конфликтните отношения между родителите се отразяват негативно на стабилността на емоционалното състояние на малолетния Д., който въпреки това има положителна нагласа и към двамата. Детето активно общува с всички роднини по майчина и по бащина линия, за което не е възпрепятстван от родителите си. Между роднините му по майчина и бащина линия липсва напрежение, което да рефлектира негативно върху него.