Решение № 1053 от 21.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1053 гр. С., 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20221100512503 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на З. Д. Н. срещу решение № 8192/18.07.2022г. по гр.д. № 14943/2022г. на СРС, 153 състав, в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателката срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на разликата над сумата 4 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Поддържат се доводи за неправилни изводи на СРС относно определения общ размер на обезщетението, като не е съобразен вида и характера на вредите, периода на възстановяване, както и лимита по задължителна застраховка ГО в размер на 10 000 000 лв. и икономическата конюнктура. Моли се съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи предявения иск до пълния предявен размер от 10 000 лв.

Въззиваемият - ответник ЗК „Лев Инс” АД оспорва жалбата в депозиран писмен отговор, по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.

Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице – помагач А. Е. А. оспорва жалбата на ищцата като неоснователна по изложени в писмен отговор съображения. Моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

1

В срока по чл. 263, ал. 2 ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ответника ЗК „Лев Инс“ АД срещу първоинстанционното решение в частта за уважаване на иска за разликата над сумата 2500 лв. до уважения размер от 4000 лв. и в частта за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от 23.02.2022г. Поддържа се, че определеният размер на обезщетението е завишен, тъй като не е нА.це медицинска документация след изтичане на 10 дневен период от деня на произшествието. По отношение на лихвата за забава се поддържа, че е нА.це хипотезата на чл. 380, ал. 3 КЗ, тъй като ищцата не е посочила банкова сметка или друг начин на плащане, поради което е нА.це забава на кредитора, която освобождава длъжника от последиците на собствената му забава. Моли се съда да отмени решението в частта за разликата над уважения размер от 2500 лв. до присъдения от 4000 лв. и да отхвърли иска м посочената част, както и да отхвърли изцяло акцесорната претенция за присъждане на законна лихва за забава, с присъждане на разноски.

Ищцата и третото лице – помагач не заявяват становище по насрещната жалба на ответника.

Съдът, като съобрази доводите във въззивната жалба, отговора и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.

Жалбите са подедени в срок и са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по вА.дността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останА.те въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано от страните в частта, с която предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди е уважен до размера на сумата от 2 500 лв.

Следователно съгласно чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК, решението следва да бъде зачетено от настоящия съдебен състав досежно установените със сила на пресъдено нещо обстоятелства, съставляващи основание на исковата претенция, а именно реА.зирано застрахователно събитие - ПТП, предизвикано противоправно и виновно от застрахован при ответника водач на МПС по застраховка ,,Гражданска отговорност” с вА.дно застрахователно покритие към датата на произшествието, претърпени от ищцата неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с процесното събитие. Спорният по делото въпрос, повдигнат с въззивната жалба, по който единствено съдът дължи произнасяне, е свързан с размера на следващото се на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, както и момента на настъпване на забавата на ответника - застраховател.

За да уважи иска до посочения размер, СРС е приел, че пострадалата ищца, към момента на ПТП, настъпило на 19.10.2021г.,е претърпяла 2 неимуществени вреди – контузия с травматичен оток на ограничена площ в дясна челно – теменна област, кървене от носа и шийна травма с преразтягане на свързващ апарат на прешлени в шийната област на гръбначен стълб, като за период от около месец след травмата е изпитвала болки, страдания, временни функционални нарушения, главоболие, нервност и страх, които в по-лека степен са продължили и известен период след това, но травмите са без тежки последици за здравето й, възстановяването е протекло около месец и по делото не е представена медицинска документация, проследяваща състоянието на пострадалата повече от 10 дни след датата на ПТП. Изложил е съображения, че не са нА.це доказателства, че болките от шията към гърба и главоболието, за които дава показания свидетелят Чортова, че ищцата изпитва към момента на разпита, са в причинно следствена връзка с процесното ПТП.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 19.10.2021г., около 17.00 ч., в гр. С., на бул. „Данаил Николаев“, с посока от бул.

„Сливница“ към бул. „Ботевградско шосе“, в района н аблок 2, водачът на лек автомобил „Тойота Корола“, рег. № **** А. Е. А., при употреба на наркотични вещества, е реА.зирал ПТП с движещия се пред него лек автомобил, „Мазда 2“, рег. № ****, управляван от ищцата, като го е блъснал отзад.

Съгласно приетото заключение на СМЕ и представената медицинска документация по делото, ищцата е провела съдебно-медицински преглед на 22.10.2021г. и амбулаторен преглед от специА.ст на 28.10.2021г., при които са установени контузия с травматичен оток на ограничена площ в дясна челно – теменна област, данни за кървене на носа и данни за шийна травма с преразтягане на свързващ апарат на прешлени в шийната област на гръбначен стълб, като на 28.10.2021г. са предписани обезболяващи и седативни медикаменти. Относно травмата в шийната област липсва клинично проследяване и инструментални изследвания, поради което вещото лице дава констатации, че се касае за леко степенно навяхване на шията, със средностатистически период на възстановяване 2-4 седмици. Съгласно заключението на СМЕ, болките и страданията, свързани с мекотъканните травми на главата и носа, с отслабващ интензитет персистират до 3-4 седмици.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието ,,справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението /т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г./. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за 3 неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди.

Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните форми на която са и нормативно определените лимити за отговорността на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.

Настоящият съдебен състав намира, че при съобразяване на характера, вида и тежестта на претърпените от ищцата леки телесни увреждания от пътно-транспортното произшествие, реА.зирА. медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, продължителността на претърпените във връзка с травмите болки и страдания и тяхната интензивност, включително и преживения емоционален стрес; възстановителния период, продължил в рамките на 1 месец съгласно медицинската документация; начинът на причиняване на уврежданията и възрастта на пострадалата към датата на ПТП – 42г., както и икономическите условия и нива на застрахователно покритие към този момент, общият размер на претендираното обезщетение правилно е определен от първоинстанционния съд в размер на 4 000 лв. При отчитане на пълното възстановяване на ищцата от мекотъканните травми, без последващи усложнения и остатъчни последствия за нейното здраве, определяне на поголям размер на обезщетение би довело до неоснователно обогатяване за ищцата. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че по делото не са нА.це доказателства /медицинска документация/ за състоянието на ищцата след изтичане на 10 дневния период, считано от произшествието, както и доказателства за причинно – следствена връзка между процесното ПТП и главоболие и болки в гърба, които продължава да изпитва ищцата според гласните доказателства.

Неоснователно е оплакването на ищцата, че не са съобразени лимита по задължителна застраховка ГО и икономическата конюнктура. Съгласно трайната съдебна практика, установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно значение и не са самостоятелен критерий при прилагане на принципа за справедливост, а имат спомагателен характер и подлежат на съобразяване при формиране на размера на обезщетението като израз на икономическите условия към момента на увреждането. В случая определеният от СРС размер на обезщетение е съобразен с тези критерии.

Неоснователни са доводите в насрещната въззивна жалба, че определеният размер на обезщетението е завишен. В случая предмет на обезщетяване са освен физическите увреждания, така и психологическия стрес с оглед механизма на настъпване на ПТП – удар на автомобила отзад, като съгласно показанията на свидетеля С. /участник в процесното ПТП и незаинтересован от изхода на спора/, ищцата и пътника до нея са били в шок след удара.

По изложените съображения, жалбите на двете страни относно определения размер на обезщетение са неоснователни.

4

По отношение на оспорения с жалбата на ответника начален момент на присъдената законна лихва: СРС е присъдил законната лихва върху главницата от 4000 лв., считано от 23.02.2022г., както е поискана. Исковата молба е предявена на 22.03.2022г., а ответното застрахователно дружество е било уведомено за щетата на 23.11.2021г. от ищцата. В срока по чл. 131 ГПК са въведени твърдения от ответното дружество за определено и заплатено извънсъдебно застрахователно обезщетение в размер на 1500 лв., но по делото не са представени такива доказателства.

Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.