Решение № 135 от 07.05.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Пловдив, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело № 20255001000127 по описа за 2025 година намери следното:

Производство по чл.258 от ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител адвокат Н.

Ш., срещу постановеното решение №464 от 29.11.2024 г. по търг.дело №335/2023 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.

С постановеното решение съдът е осъдил ЗАД О** - З. АД, ЕИК *********, да заплати на Т. П. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл., вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД сумата 31 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - силни психически и физически болки и страдания в резултат на средна телесна повреда спираловидно, закрито счупване на граница долна - средна част на лява бедрена кост, причинени при ПТП на ******** г. около 18:00 ч. в гр. К., кв. С., на ул. Д. срещу № *, от водача на товарен автомобил „Т. Х.“, рег.№ ** **** ** - С. М. Н., ЕГН **********, който при предприемане на маневра „завой наляво“ е нарушил правилата за движение по чл. 119, ал. 4, по чл. 25, ал. 1, вр.

1 чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, и съпричинени в размер на 30 % от пострадалата пешеходка Т. П. Б., поради нарушаване на правилата за движение по чл. 108, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и по чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, както и сумата 1 750 лв., представляваща имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 09.12.2022 г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. е отхвърлен иска за неимуществени вреди като недоказан и неоснователен. Присъдени са и разноски.

Видно от подадената въззивна жалба, жалбоподателят е останал недоволен от така постановеното решение в частта му, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата в размер над 22 500 лв. до 31 500 лв., както и в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатени консумативи за лечение, над сумата 875 лв. до 1 750 лв., ведно със законната лихва върху главниците, начиная от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумите.

Жалбоподателят счита, че приносът на пострадалата при ПТП за настъпилия за нея вредоносен резултат е в значително по-висока степен в размер на 50% от тази, която е приел първоинстанционния съд в размер на 30%, като оплакванията му са свързани с несъобразяване от страна на съда на всички относими критерии, при отчитането на които следва да бъде определена степента/процента/ на съпричиняване, както и с изводите от назначената съдебна автотехническа експертиза. Не е взето предвид, че са недоказани твърденията за проведена рехабилитация в домашни условия след изписването от болницата, която е част от полагането на необходимите грижи за собственото си здраве, което е в пряка-причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат. Също така счита, че определената степен на съпричиняване не съответства на актуалната съдебна праактика при идентични нарушения по ЗДвП.

На следващо място счита, че неправилно не е редуцирана с 30% присъдената сума за имуществени вреди, а и същата следва се определи на база претендирания размер от 50%.

Моли да се отмени решението в обжалваните му части и отхвърлят претенците на ищцата. Претендира разноските.

Срещу въззивната жалба не е постъпил отговор, но в срока за 2 подаването му е постъпила насрещна въззивна жалба от Т. П. Б., чрез процесуалния и пълномощник адвокат Р. М., в частта, с която е отхвърлена претенцията за претърпени неимуществени вреди за сумата над 31 500 лв. до претендираните 50 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 09.12.2022 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати разноски в размер на 2 716 лв. на застрахователното дружество.

Счита, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди и степен на съпричиняване на вредоносния резултат е приложен неправилно материалния закон, което води и до противоречие със съдебната практика, а и не почива на доказателствата по делото.

Моли да се отмени решението в обжалваните му части и уважи претенцията за неимуществени вреди в пълния и размер от 50 000 лв.

Претендира направените разноски.

Срещу насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от застрахователното дружество, чрез процесуалния пълномощник адвокат Н.

Ш., който счита същата за неоснователна, тъй като правилно е определен справедливия размер на обезщетението

45 000 лв. и след доказано съпричиняване го е намалил до 31 500 лв. Моли да се потвърди в обжалваната част. Претендира разноските.

Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в определения от закона срок срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт от надлежни страни. Подлежат на разглеждане по същество в съответствие с наведените оплаквания досежно определените справедлив размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди и степен на съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на вредоносния резултат.

Ищцата твърди, че е пострадала от пътнотранспортно произшествие на ******** г., при което бил ударена от застрахован при ответното дружество със задължителна застраховка Гражданска отговорност товарен автомобил, марка и модел Т. Х., с рег.№ ** **** **, управляван от водача С. М. Н., който при предприемане маневра завой на ляво с цел извършване на обратен завой, навлязъл частично в асфалтовата площадка и я блъснал, като пешеходка, в 3 резултат на което получила значителни увреждания.

Посочва, че бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег.№ ****-********/******** г. и образувано ДП № ***/**** г. на РУ – К.. Описва получените увреждания непосредствено след произшествието.

Била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД П., където са констатирани скъсяване и ротация на ляв долен крайник, патологична подвижност в средна и дистална трета на ляво бедро. След направени изследвания поставили диагноза „Закрито счупване на тялото /диафизата/ на лявата бедрена кост, Остеопороза в областта на таза и Сенилна остоепороза с дегенеративни промени с давност в телата на прешлени от ТХ10 до Л4“. Оперирали я под спинална анестезия открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, фемур /интервенция – РСОМ плака, АД/. Проведена била терапия с различни медикаменти.

Изписали я на 07.11.2022 г . с окончателна диагноза „ Счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, закрито, Фрактура диафизис феморис синистра“ и придружаващи заболявания „Неинсулинозависим захарен диабет, Хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност“ с указания по преценка да ходи с помощни средства и да провежда лечебна физкултура. За проведеното оперативно лечение заплатила 1 600 лв. – за закупуване на заключваща плака за дистален фемур, и 150 лв. – за закупуване на 15 бр. заключващи самонарезни винтове.

Твърди, че в резултат на ПТП претърпяла внезапно и неочаквано увреждане на здравето с множество душевни и физически болки и страдания.

Била принудена да лежи в покой през по-голямата част от времето, като при всяка физическа активност болките се усилвали. Поради напредналата си възраст, била затруднена да се придвижва с помощни средства, като за възстановяването си разчитала изцяло на грижите и помощта на своите близки. Продължителното залежаване довело до умаляване и изтръпване на пострадалия крак, а допълнителен дискомфорт изпитвала от болките от охлузванията и натъртванията по тялото и. Злополучният инцидент се отразил крайно негативно и върху общото и емоционално състояние.

Изпитвала постоянно чувство на безпокойство и тревожност, станала емоционално лабилна, изпитвала страх от автомобили, притеснявала се, че няма да може да се възстанови напълно и ще има проблем с ходенето до края на дните си, което я депресирало. Травмата и стресът от ПТП се отразили на съня и, като често сънувала кошмари и се будела със силен уплах. Загубила 4 апетита си и желанието си да се среща с хора, тъй като се смущавала от безпомощното си състояние, чувствала се в тежест на близките си.

Посочва, че предявила застрахователни претенции пред ответнвото застрахователно дружество с молба вх.№ 997228/09.12.2022 г., но и до момента не е определено и изплатено обезщетение. Поради което претендира в настоящото исково производство обезщетение за неимуществени вреди – физически и душевни болки и страдания, причинени при ПТП на ******** г., в размер на 50 000 лв., както и обезщетение на имуществени вреди в размер на общо 1 750 лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на уведомяване на застрахователя – 09.12.2022 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.

Ответникът О** - З. АД, ЕИК *********, е подал отговор, с който оспорва изцяло предявените искове по основание и по размер, в т.ч. оспорва заболяването „Остеопороза“ да е в причинно-следствена връзка с ПТП и прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, тъй като тя е нарушила правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1, чл. 108, ал. 1, чл. 113, ал. 1 и чл. 114, ал. 1 от ЗДвП. Прави възражение и за прекомерност на претендираното обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, тъй като то не отговаря на критерия за справедливост, възрастта на ищцата, социалното й положение, бит и традиции на етноса. Твърди също, че няма доказателства за проведен от ищцата лечебно-възстановителен процес след изписването й от лечебното заведение, а ежедневният дискомфорт и ограничената подвижност, които е изпитвала, се дължат на съществуващите преди ПТП придружаващи заболявания, в т.ч. и „Остеопороза с дегенеративно изменения“. Оспорва и претендираните имуществени вреди, както и началната дата, от която евентуално би следвало да се присъди обезщетение.

Така предявената исковата претенция е с правно основание по чл. 432 от КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД, както е приел първоинстанционният съд. На тази основа е разпределена доказателствената тежест между страните и са събрани доказателства – медицинска документация, свидетелски показания, съдебни експертизи, които следва да се обсъдят поотделно и в тяхната съвкупност.

За пътнотранспортното произшествие е съставен констативен протокол,образувано е досъдебно производство, прекратено по желание на 5 ищцата, разпитани са свидетели и е приета съдебна автотехническа експертиза. Свидетелят С. Н. – участник в процесното ПТП, посочва как е станало произшествието от негова гледна точка. Пътувал със служебния товарен автомобил „Т. Х.“ - високо проходим и с по-висока предница, до хранителния магазин в кв. С., който се намирал точно над центъра на квартала, след 17:30 часа следобед, със скорост между 3-5 км/час, тъй като пред него имало други автомобили, в този участък се паркирало и нямало възможност да се движи с по-голяма скорост. Точно при уширението, което се намирало там, подал ляв мигач, за да завие наляво и да паркира. Преди да завие, от лявата му страна там нямало тротоар, забелязал, че жената се движила по пътното платно вляво спрямо него. Движила се с бастун бавно.

Жената била вероятно зад гредата на автомобила, защото я видял непосредствено преди сблъсъка. Ударил спирачка, но въпреки това я бутнал и тя паднала назад спрямо колата. Според него я ударил с предната част на колата, може би централно. Уширението било асфалтирано, в двете му части отворено, нямало бордюри или някакво друго препятствие. Обикновено там паркирали автомобили. Жената се движила в дясната част на платното срещу него, в края на платното на движение, от дясната страна спрямо нея. Било притъмняло, имало трафик, затова я видял късно - след като завил и тогава я ударил. На мястото на инцидента нямало пешеходна пътека, нямало тротоар.