Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13652 от 08.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 47229/2025
Вид
Решение № 13652
Подписан
08.07.2026
Състав
ИЛИНА ВЕЛИЗАРОВА ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 13652 гр. София, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско дело № 20251110147229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „*************“ ЕАД срещу „***********“ ООД, с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв. /евровата равностойност на 255,65 евро/ – неустойка по чл. 19, ал. 2 от Договор за комбинирани услуги № **********/19.11.2024 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт ************* (РЕ), ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.07.2025 г., до окончателното изплащане, и сумата от 1,99 лв.

/евровата равностойност на 1,02 евро/ - обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.07.2025 г. до 23.07.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 4581/2025 г. по описа на РС – Плевен.

Ищецът твърди, че на 19.11.2024. между страните бил сключен Договор за комбинирани услуги № **********/19.11.2024 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт ************* (РЕ) за обект на потребление, заведен с абонатен № ***********, находящ се в гр. София, ************. Твърди, че договорът бил със срок от 24 месеца с възможност за мълчаливо продължаване, което се прилагало неограничено. Посочва, че по време на действието на договора получил уведомление от мрежовия оператор, че обектът отпада от балансиращата група на координатора, при което договорът се прекратява и на основание чл. 18, ал. 1 б. „ж“ ответникът му дължи неустойка в размер на 500 лв., чиято изискуемост настъпвала незабавно. При така изложените фактически твърдения иска от съда да признае 1 за установено съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че между страните е било налице твърдяното от ищеца облигационно правоотношение с източник Договор за комбинирани услуги № **********/19.11.2024 г. за посочения обект на потребление.

Възразява, че никога не е бил собственик на обекта, поради което разпореждането с правото на собственост върху същия било извън неговия контрол, което го освобождавало от отговорност при прекратяване на договора вследствие на промяна в собствеността. От друга страна, оспорва като недоказано твърдението на ищеца за отпадане на обекта от балансиращата група. Твърди, че ищецът не доказва, че не е налице някое от изключенията по чл. 18, ал. 1, б. „а“ до б. „е“ от договора, което обуславя неприложимост на уговорката за неустойка. Цитира *********** г. по тълк. д. № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС в подкрепа на тезата си, че неустойката не се дължи, тъй като процесният двустранен договор е развален поради виновно неизпълнение от страна на длъжника. Навежда възражение за нищожност на неустоечната клауза поради неравноправност. В тази връзка твърди, че процесният договор представлява предварително изготвен формуляр в електронна форма, който бил попълнен от служителите на ищцовото дружество. Твърди, че представляващото го лице не е имало възможност да се запознае с текста на договора поради подписването му на таблет.

Счита за неоснователен и предявения акцесорен иск поради неоснователност на главния иск. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по чл. 38 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

В хода на заповедното производство по ч. гр. д. № 4581/2025 г. по описа на РС – Плевен, проведено в електронна форма, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу „***********“ ООД, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. В указания от съда едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят *************“ ЕАД е предявил установителни искове в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, поради което за ищеца е налице правен интерес от предявените искови претенции и същите подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на исковете:

Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.

Следователно, по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидна 2 неустоечна клауза; настъпване на предпоставките за претендиране на неустойката; размера на дължимата неустойка.

В тежест на ответника при установяване на горните обстоятелства е да докаже възраженията, от които черпи изгодни за себе си правни последици, вкл. наличие на някое от условията по чл. 18, ал. 1, б. „а“ до „е“ от договора.

В случая с приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 12246/27.03.2026 г., за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено възникването и съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение с източник Договор за комбинирани услуги № **********/19.11.2024 г. за покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт ************* (РЕ) за обект на потребление, заведен с абонатен № ***********, находящ се в гр. София, ************.

Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от договора страните са постигнали съгласие, че ищецът в качеството на продавач продава и доставя, а ответникът в качеството на купувач получава и заплаща количествата нетна активна електрическа енергия срещу цена в размера и при условията, уговорени в договора, както и че продавачът в качеството си на координатор на стандартна балансираща група регистрира купувача като участник в нея – непряк член съгласно Правилата за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ/. Купувачът в качеството си на участник в стандартна балансираща група се е задължил да прехвърли върху координатора отговорността за балансиране на обектите, посочени в Приложение № 1 от договора, за които е получено потвърждение от мрежовия оператор за смяна на координатор съгласно ПТЕЕ /чл. 2, ал. 3/.

От Приложение № 1 към договора се установява, че обектът за доставка на електрическа енергия по процесния договор представлява сервиз, находящ се в гр. София, ************, с точка на отчет № ***********, чийто мрежови оператор е „************“.

В клаузата чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от договора страните са постигнали съгласие, че договорът се прекратява при получена информация от мрежовия оператор за отпадане на обект от Приложение № 1 от балансиращата група на координатора и извън случаите по б. „а“ до „е“, считано от датата, от която обектът не е част от балансиращата група на координатора.

Не е спорно между страните, че процесният договор е прекратен след промяна в собствеността върху обекта на потребление.

В тази връзка по делото са приети като писмени доказателства документите, представени по реда на чл. 192 ГПК от „************ ЕАД, от които се установява, че на 04.07.2025 г.

„*********“ ООД е подало заявление за встъпване в договорни отношения с „************“ ЕАД и избор на доставчик на ЕЕ/КБГ, регистрирано в клиентската информационна система на „************“ ЕАД с вх. № ***********/04.07.2025 г. В заявлението е отбелязано, че е налице смяна на ползвател на процесния съществуващ обект с точка на отчет № ***********. Заявителят „*********“ ООД е декларирал, че в качеството си на собственик е влязъл във владение и използва обекта, находящ се в имота, 3 посочен в Нотариален акт **********, считано от 09.06.2025 г. Към заявлението е приложен посоченият нотариален акт за продажба на недвижим имот, от който се установява, че на 09.06.2025 г. ************* А. и ********** А.а са продали на „*********“ ООД недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *********, заедно с построената в поземления имот сграда – офис с работилница, находящ се в гр. София, район „*************“.

От приложената електронна кореспонденция се изяснява, че на 11.07.2025 г.

„************“ ЕАД е изпратило на „*************“ ЕАД уведомление за заявена смяна на доставчик за обекти с почасово измерване и обекти със стандартизиран товаров профил (СТП), с което е информирало ищцовото дружество, че за процесния обект с № *********** е постъпило заявление за смяна на собственик/ползвател и смяна на доставчик на електрическа енергия, считано от 01.08.2025 г. Към уведомлението е приложена таблица, видно от която за обект с точка на доставка № *********** е налице смяна на собственик/ползвател (титуляр по договор), при което съгласно чл. 102а, ал. 3 ПТЕЕ посоченият обект напуска балансиращата група на ищеца. На 14.11.2025 г. ищецът е отправил възражение срещу смяната на доставчик на електрическа енергия за посочения обект поради наличие на просрочени договорни задължения, но възражението му не е прието поради това, че за посочения обект е постъпило заявление за смяна на собственик/ползвател, въз основа на което и съгласно чл. 102а, ал. 3 ПТЕЕ обектът следва да напусне балансиращата група на координатора, считано от 01.08.2025 г.

Събраните по делото писмени доказателства обуславят извода, че считано от 01.08.2025 г., договорът между страните е прекратен поради настъпване на прекратителното основание, уговорено в чл. 18, ал. 1, б. „ж“, а именно поради получена от ищеца информация от мрежовия оператор „************“ ЕАД за отпадане на процесния обект от балансиращата група на координатора.

Съгласно чл. 19, ал. 2 от договора в случаите на чл. 18, ал. 1, б. „ж“ за обект по Приложение № 1 купувачът дължи неустойка на продавача и координатор в размер на 500 лв. за всеки съответен обект по Приложение № 1, за който договорът се прекратява.

От гореизложеното следва, че формално е възникнало задължението на ответника за неустойка поради настъпване на предпоставките, уговорени в чл. 19, ал. 2 от договора.

Въпреки това, съдът намира, че претендираната неустойка е недължима, тъй като не се установява наличие на конкретно договорно задължение, поето от купувача, неизпълнението на което да обуслови отговорността на ответника за плащане на търсеното неустоечно вземане.

В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от неизпълнение на договорно задължение. Конкретното поведение на страната, респ. конкретното неизпълнено от тази страна договорно задължение, при наличието на което възниква отговорност за неустойка, е необходимо по ясен и недвусмислен начин да следва от съдържанието на договора, т.е.

4 необходимо е в договора да са посочени конкретните основания, при които възниква задължението на страната за заплащане на неустойка. Тълкувайки смислово и систематично процесната неустоечна клауза и клаузата на чл. 18, ал. 1, б. „ж“ от договора, съдът намира, че предвидената в чл. 19, ал. 2 от договора неустойка се дължи от купувача при прекратяване на договора в случай на извършена смяна на доставчика на електрическа енергия, съответно координатора на балансираща група, поради промяна в правото на собственост/правото на ползване върху обекта за доставка на електрическа енергия, като договорът се прекратява, считано от датата, на която обектът не е част от балансиращата група на координатора. В случая обаче не се установява ответникът като купувач по процесния договор да е поел изрично задължение да не прехвърля собствеността върху посочения в Приложение № 1 обект за доставка на електрическа енергия, съответно да не отстъпва неговото ползване, нито се е задължил да не сменя доставчика на електрическа енергия, съответно координатора на балансиращата група. Дори и клаузи с подобно съдържание да бяха предвидени в договора, те биха били в противоречие с добрите нрави и изискванията за добросъвестност в търговските отношения, тъй като са в разрез с правилата на конкуренцията и пазарните принципи като цяло в сферата на свободния пазар на електрическа енергия.