Акт от 20.11.2020, Административен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 247

Гр.Сливен, 20.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в състав :

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :

СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 281 по описа за 2020 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 118, ал.1 и ал.3, вр. чл. 117, ал.1, т.2, б. „б“ от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от Н.В.К., ЕГН **********, с адрес ***, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адвокат С.Р. *** срещу Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен. С обжалваното решение е отхвърлена депозирана жалба вх.№ Ц1012-19-53 от 26.06.2020 г., подадена срещу разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. на Ръководител на осигуряването за безработица, с което е прекратено изплащането на отпуснатото, на основание чл. 54ж, ал.1 и във връзка с чл. 54а, ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО, парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, тъй като жалбоподателката счита, че няма задължение да се самоосигурява, нито при подаване на заявлението на 31.07.2019 г. по посочените мерки, нито по Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Посочва, че действително има регистрация като земеделски производител по смисъла на § 1, ал.1, т. 5 от ДР на КСО, но твърди, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по смисъла на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Заявява, че за периода, за който се претендира обезщетение от 01.03.2020 г. до 10.07.2020 г. не е извършвала дейност, по която следва да се самоосигурява. Сочи, че има подадена заявление за кандидатстване по Мярка Б: Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата и мярка ДЛ Мерки за подкрепа на подновяване на пчелните кошери в ЕС, както и че има сключен договор № 600/03.06.2020 г., с който ДФ „Земеделие“ предоставя безвъзмездна помощ при условията на „Национална програма за пчеларство“ за периода 2020-2022, но до настоящия момент не е направена инвестиция, но и дори и да е направена, твърди, че бенефициента няма задължението да се самоосигурява. Въз основа на изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на решението. В съдебно заседание Н.В.К. се представлява от адв.С.Р., който от името на своята доверителка заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основания. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски по чл. 38 от Закон за адвокатурата.

Административният орган - Директорът на Териториално поделение на НОИ - Сливен, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В депозирано по делото писмено становище излага подробни аргументи за законосъбразност на оспорения акт и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото, относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Във връзка с подадено заявление вх.№ 191-00-2354/13.11.2019 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, поради прекратяване на трудово правоотношение с банка „П. Б.“ АД, считано от 12.11.2019 г. до 11.07.2020 г., с разпореждане № 191-00-2354-7/02.03.2020 г. на Н.В.К. е отпуснато и изплащано парично обезщетение за безработица, считано от датата на прекратяване на трудовия договор.

С разпореждане

№ 191-00-2354-8/18.03.2020 г. на основание чл. 54г, ал.4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г., по мотиви „Получено писмо от Държавен фонд земеделие - Областна дирекция - Ямбол, с наш вх. №1029-19-795/10.03.2020 г., с което сме уведомени, че Н.В.К. е кандидат по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. и по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „ Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. От полученото писмо е видно, че съгласно чл.5, ал.2, т.1 от Наредба № 10 от 17.06.2016 г. за прилагане на подмярка

6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства", от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., „към датата на подаването на заявлението за подпомагане на лицата по ал. 1. трябва да са регистрирани като земеделски стопани по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделски стопани". След одобрение и подписване на договор между кандидата и ДФ „Земеделие", трябва да се спазват изискванията на чл.41, т.6 и т.12, а именно „ в срок до изтичане на пет години от сключването на договора за предоставяне на финансова помощ, ползвателят на помощта е длъжен, да поддържа актуално регистрация като земеделски стопанин по реда на Наредба №3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и да се осигуряват като земеделски стопани съгласно Кодекса за социално осигуряване", както и че Н.В.К. е кандидат по Националната програма по пчеларство за тригодишен период 2020-2022 г. Разпореждането е обжалвано пред Директора на ТП на НОИ Сливен, който с Решение № 1012-19-17#1/10.04.2020 г. е отхвърлил жалбата.

Решението не е обжалвано по съдебен ред и е влязло в сила.

С молба №

1023-19-6/04.05.2020 г. жалбоподателката е поискала производството да бъде възобновено, тъй като нямала сключени договори с ДФ „З“ и няма задължения да се осигурява.

С разпореждане

№ Ц 1029-19-507/08.05.2020 г. на ръководител на осигуряването за безработица, на основание чл. 54г, ал. 3 от КСО е отказано да бъде възобновено производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, на Н.В.К. с мотиви : „Към настоящия момент в ТП на НОИ не са постъпили нови данни, даващи основание за възобновяване на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, което е спряно с разпореждане № 191-00-2354-8/18.03.2020 г. на За ръководител на осигуряването за безработица и потвърдено с решение №1012-19-17# 1/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ – Сливен. Видно от цитираното разпореждане № 191-00-2354-8/18.03.2020 г. и решение №1012-19-17# 1/10.04.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Сливен, налични са данни, които могат да доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на паричното обезщетение. Такива данни са налични и в получено писмо с изх. №***/411#1/28.04.2020 на ДФЗ- Областна дирекция - Сливен. С цитираното писмо от ДФЗ-Областна дирекция - Сливен ни уведомяват, че Н.В.К. е кандидатствала по подмярка 6..3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" и по Национала програма пчеларство Прием 2020 г., но все още заявленията са в процес на разглеждане и административни проверки, няма сключени договори.“. Разпореждането е обжалвано и с Решение № Ц1029-19-507#2/18.06.2020 г. за Директор на ТП на НОИ Сливен е отменено разпореждане №Ц1029-19-507/08.05.2020 г., с което е отказано да се възобнови производството по изплащане на паричното обезщетение за безработица, на основание аргумент на противното на чл.54 г, ал.3 от Кодекса за социално осигуряване и преписката е върната на ръководителя на осигуряването за безработица, за ново произнасяне, относно правото и размера на паричното обезщетение за безработица.

С разпореждане

№ 191-00-2354-9 от 22.06.2020 г. е възобновено производството по изплащане на парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г..

На същата дата, с разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г. е прекратено изплащането на отпуснатото, на основание чл.54ж, ал.1 и във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.1 и чл.54в, ал.1 от КСО с разпореждане № 191-00-2354-7 /02.03.2020 г. парично обезщетение за безработица, считано от 01.03.2020 г. Като фактическо основание за постановеното разпореждане е посочено, че лицето упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване като такова. Единствено в периода на изплатеното парично обезщетение за безработица - 12.11.2019 г. до 29.02.2020 г., няма доказателства, които по безспорен начин да установят упражняване на трудова дейност от земеделския стопанин, която е основание за задължително осигуряване, тъй като това е период на зимуване на пчелните семейства, поради което не изисква пряка заетост на земеделския стопанин. Като мотиви е посочено, че „ на 04.06.2020 г. в ТП на НОИ-Сливен е постъпило писмо от Областна дирекция - Сливен, с вх. № 1035-19-182#7, с което са ни изпратени копия на уведомително писмо №2-200-6500/514/29.05.2020 г., за одобрение на заявление за подпомагане с УИН20/040320/27703 от 04.03.2020 г. от Н.В.К. и на договор №600/03.06.2020 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията по „Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022". С получено писмо сме уведомени, че заявлението на Н.В.К. е одобрено и същата е подписала договор № 600/03.06.2020 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на „Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г.". Видно от предоставения договор, за периода 2020-2022 г., на Н.В.К. се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейности, посочени от ползвателя в таблицата за заявената финансова помощ към заявлението за подпомагане. Фондът заплаща помощта, при условие, че ползвателят е извършил дейностите по одобреното заявление за подпомагане, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и действащите нормативни актове. Ползвателят се задължава да извърши дейностите/инвестициите/разходите, предмет на настоящия договор, в периода от 01 август на предходната финансова година(2019) до 31 юли на настоящата финансова година, за която се кандидатства за подпомагане (2020) и да подаде заявление за плащане в срок до 15 Август на 2020 г.“.

Несъгласна с разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г., Н.В.К. депозира жалба до Директора на ТП на НОИ - Сливен, в която сочи, че съгласно сключения договор след извършване на инвестиции/разходи/, същите могат да бъдат частично въстановени, ако бъде подадено заявление в срок до 15.08.2020 г. Твърди, че към момента не са извършвани разходи по този договор, както и по „Национална програма по пчеларство за периода 2020-2022 г.“ и няма задължения да се осигурява.

В хода на административното производство, във връзка с подаденото заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО от Н.В.К., са изискани становища и документи от ДФ „З“ Областна дирекция Сливен, относно регистрацията на молителката като земеделски стопанин и кандидатстването й по Националната програма по пчеларство за периода 2017-2019 г. и по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия" от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и по Националната програма по пчеларство за периода 2020-2022 г. Инициирана е проверка/ревизия, приключила с Протокол №

ПО-02002020003217-073-001/06.02.2020 г. на инспектор по приходите от НАП ТД – Бургас.

С оглед установеното, въз основа на представените по преписката становища и доказателства, с Решение № Ц1012-19-53#1 от 24.07.2020 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - Сливен, отхвърлил подадената пред него жалба против разпореждане № 191-00-2354-10/22.06.2020 г., с което е прекратено изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица от 01.03.2020 г., поради това, че след 29.02.2020 г. лицето упражнява трудова дейност като земеделски стопанин, по смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на КСО и подлежи на задължително осигуряване.