Решение № 2876 от 16.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58274/2024
- Вид
- Решение № 2876
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- БИЛЯНА СИМЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20а, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 228 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 232, ал. 2, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 637 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 692 · Търговски закон
- чл. 693 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2876 гр. София, 16.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110158274 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД от ищеца Държавно предприятие
„Национална компания железопътна инфраструктура“ срещу ответника „ЖП СТРОЙ” ЕАД /в открито производство по несъстоятелност/ с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
12228.95 евро /23917.74 лева/ - неплатена наемна цена за периода от м.ноември 2023 г. до м.септември 2024 г. вкл., дължима съгласно Договор от 23.05.2022 г. за отдаване под наем на недвижим имот, представляващ: Открита площ 1 116,00 кв.м, с местонахождение гр.
София, община Столична, район „Подуяне", в района на жп гара Подуяне пътническа, попадащ в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. София и гаражни коловози №№ 19 и 21 с дължина 445 л.м, попадащи в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
София, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /02.10.2024 г./ до окончателното плащане, както и сумата от
160.58 евро /314.06 лева/ - разходи за имота, представляващи неплатена стойност на потребена в отдадения под наем имот питейна вода за периода от м.август 2023 г. до м.юли 2024 г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на исковата молба /02.10.2024 г./ до окончателното плащане.
1
Ищецът сочи, че по силата на сключен с ответника на 23.05.2022 г. договор за отдаване под наем на недвижим имот, въз основа на проведен търг, е отдаден под наем недвижим имот: Открита площ 1 116,00 кв.м, с местонахождение гр. София, община Столична, район „Подуяне", в района на жп гара Подуяне пътническа, попадащ в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. София и гаражни коловози №№ 19 и 21 с дължина 445 л.м, попадащи в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. София, за складова дейност с твърди горива.
Твърди, че държането на обекта е предадено на наемателя на 01.06.2022 г. с приемо-предавателен протокол, подписан от представители на ЖПС София и представител на „ЖП СТРОЙ" ЕАД.
Сочи, че договорът за наем е със срок на действие пет години, с месечна наемна цена в размер на 1550,00 лв. без ДДС, 1860,00 лева с ДДС, платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който наемът се дължи. Сочи, че съгласно постигнатите между страните договорки, в чл. 3, ал.
2, размерът на наема се индексира един път годишно съгласно инфлационния коефициент на Националния статистически институт.
Твърди, че съгласно чл. 3, ал. 6 от договора в наемната цена не са включени разходи, които дължи наемателя за консумативи - електроенергия, водоснабдяване и канализация отопление.
Твърди, че в периода месец ноември 2023 г. до месец септември 2024 г. наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на наемна цена и консумативни разноски за потребена питейна вода, поради което дължи на ищеца-наемодател сумата от 23 917,74 лева /равняваща се на 11 месечни наема по 2174,34 лева/, както и сумата от 314,06 лева / за период от м. август 2023 г. до м. юли 2024 г., представляваща стойността на използвана незаплатена питейна вода в имота.
Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЖП СТРОЙ” ЕАД /в открито производство по несъстоятелност/ подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете.
Не оспорва, че между страните е сключен договор за наем, но оспорва исковете по размер, като намира, че дължимите от ответното дружество суми са в друг размер.
Моли за отхвърляне на предявените искове.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, на което ответникът е призован чрез назначения в производството по несъстоятелност синдик, ответникът не изпраща представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:
По допустимостта на настоящото производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 637 ТЗ, с откриване на производството по несъстоятелност се спират съдебните и арбитражните производства по 2 имуществени граждански и търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични вземания. Спряното производство се прекратява, ако вземането бъде прието при условията на чл. 693 ТЗ и се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора, ако вземането не е включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 ТЗ.
В конкретния случай, след представени от ищеца доказателства и след извършена служебна справка в Търговския регистър по партида на ответника, намиращ се в открито производство по несъстоятелност, съдът е констатирал, че предявените в настоящото производство претенции са включени в списъка с неприети вземания в производството. С оглед на това, съдът е възобновил спряното по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ исково производство, за което възобновяване е уведомен изрично синдикът. Делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за която датата и час също е бил призован назначеният синдик.
По същество на предявените искове:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца дължимата наемна цена за отдаден под наем недвижим имот, както и разходите за ползването на вещта, представляващи начислени суми за потребена вода в имота.
За преценка основателността на предявените искове, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползуване, а наемателят - да му плати определена цена. В правната доктрина и в съдебната практика /Решение № 238 от 04.09.2013 г. по т. д. № 123/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 2018 от 18.03.2016 г. по т. д.
№ 3200/2014 г. на I ТО на ВКС и др. / няма спор, че договорът за наем е неформален, консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и че за валидното възникване на наемно правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно вещта, която се предоставя във временно ползване, както и относно възнаграждението /наемната цена/, която наемателят дължи за предоставеното му ползване.
При наличието на съгласие относно посочените съществени елементи, договорът се счита за валидно сключен, като ирелевантен по отношение на действителността му е фактът дали вещта реално е предадена на наемателя.
Последното обстоятелство е от значение единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на наемодателя е обусловено от изпълнението на основното му задължение - да отстъпи ползването на вещта.
По така предявените искове с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, в доказателствената тежест на ищеца е да установи по делото в условията на пълно и главно доказване възникването на облигационно правоотношение между страните по силата на сключен договор за наем с твърдяното съдържание, по силата на който е предал на 3 ответника държането на обектите, предмет на договора, и е осигурил безпрепятствено ползване на същите, в резултат на което за ответника е възникнало насрещното задължение за плащане на наемната цена в посочения в договора размер и на твърдените падежи, както и за плащане на разходите, свързани с ползването на отдадената под наем вещ. В тежест на ищеца е да установи също така вида и размера на възникналите задължения, свързани с ползването на вещта, както и настъпването на техния падеж.
В тежест на ответника, при установяване на горните обстоятелства, е да докаже положителният факт на погасяването на дълга.
В конкретния случай, безспорно е между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че по силата на сключен на 23.05.2022 г. договор за отдаване под наем на недвижим имот, въз основа на проведен търг, ищецът, в качеството му на наемодател, е отдал под наем на ответника – наемател, следния недвижим имот: Открита площ 1 116,00 кв.м, с местонахождение гр. София, община Столична, район „Подуяне", в района на жп гара Подуяне пътническа, попадащ в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. София, както и гаражни коловози №№ 19 и 21 с дължина 445 л.м, попадащи в ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр.
София, за складова дейност с твърди горива.
Видно от сключения договор /л. 28/, страните са постигнали съгласие наемното правоотношение да ги обвърже за срок от пет години /т.е. до 2027 г./, при месечна наемна цена в размер на 1550,00 лв. без ДДС, 1860,00 лева с ДДС, платима до 25-то число на месеца, предхождащ месеца, за който наемът се дължи.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, в изпълнение на разпоредбата на чл.
20а, ал. 2 ЗЗД, страните са договорили размерът на наема да се индексира един път годишно, съгласно инфлационния коефициент на Националния статистически институт. В договора страните не са предвидили необходимост от сключването на допълнителен анекс при промяна на наемната цена.
Видно от представената по делото Заповед № З-1363/03.07.2023 г. на Генералния директор на ищцовото предприятие, на основание чл. 20, л. 1, т. 1 от Закона за железопътния транспорт и във връзка с обявения от НСИ индекс на инфлацията за 2022 г. в размер на 16.9%, е наредено, считано от 01.08.2023 г., месечните наемни цени в договорите за наем на недвижими имоти да се индексират автоматично с посочения процент.
Указано е наемателите да се уведомят писмено за посочените промени в наемната цена, като е посочено, че същите разполагат с право, в случай на несъгласие с новата наемна цена, да прекратят договора с отправено писмено предизвестие, съгласно глава V от него.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че в изпълнение на издадената заповед до ответното дружество е изпратено нарочно писмено уведомление, видно от което размерът на наемната цена, след извършената индексация, се променя на сумата от 1811.95 лева без ДДС /2174.34 лева с ДДС/.
Не се твърди и не се установява по делото ответникът да се е 4 възползвал от предоставената му възможност за прекратяване действието на договора с предизвестие – напротив, в отговора на исковата молба ответникът изрично заявява, че между страните съществува наемно правоотношение.
Предвид изложеното, съдът намира, че доколкото страните изрично са уговорили ежегодна индексация на наемната цена, като в договора е уреден механизъм на извършването на посочената индексация с процент, който е публично известен, както и с оглед обстоятелството, че до ответника е било изпратено уведомление за конкретния размер на наемната цена и липсват твърдения или данни наемателят да е изразил несъгласие с размера на новоопределения наем, респективно – да се е възползвал от правото си да развали договора, съдът намира, че за ответника се е породило задължение, считано от 01.08.2023 г., да заплаща месечна наемна цена за обекта в размер на сумата от 1811.95 лева без ДДС /2174.34 лева с ДДС/.
Доколкото по делото не се твърди и не се установява в рамките на целия исков период –м.11.2023 г. до м.09.2024 г., наемната цена да е била изменяна, както не се твърди и не се установява ответникът да е заплащал същата, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД се явява изцяло основателен, като следва да бъде уважен за пълния му заявен размер от 23917.74 лева с ДДС /11 месечни вноски по 2174.34 лева с ДДС/, с еврова равностойност на 12228.95 евро.
Съдът намира, че основателна се явява и предявената за разглеждане осъдителна претенцията с правно основание чл. 232, ал. 2, пр. 2 ЗЗД.
Видно от постигнатите между страните уговорки в чл. 3, ал. 6 от договора, в наемната цена не са включени разходите, които дължи наемателя за консумативи - електроенергия, водоснабдяване и канализация отопление.
Разпечатката съдържа 50 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d3eb3043-8710-4833-ab71-1a404948eae3