Решение № 201 от 09.03.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2758/2020
- Вид
- Решение № 201
- Подписан
- 09.03.2021
- Състав
- Нели Куцкова, Яна Вълдобрева, Мария Яначкова
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 113, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 114, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116, изр. последно · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 5, ал. 2, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342 ал.1 пр.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.343 ал.1 б."б" пр.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 201 гр. София , 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на петнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Нели Куцкова
Яна Вълдобрева
Мария Яначкова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело № 20201000502758 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 3389 от 08.06.2020г., постановено по гр.дело № 5771/2019г. на Софийския градски съд, ГО, 27 състав, е отхвърлен предявеният от А. И. П., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. П., срещу ЗД „Бул Инс” АД иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 26 000 лева, като обезщетение за неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, причинени от ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.04.2019г., до окончателното плащане и на основание чл. 78, ал.3 ГПК А. И. П., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. П. е осъден да плати на ЗД „Бул Инс” АД сумата 1590 лева разноски по делото.
Въззивна жалба срещу решението е подадена от А. И. П., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. П., чрез пълномощника адв. В.О.. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва извода на СГС, че по делото не е установено противоправното поведение на водача на застрахования автомобил. Смята, че от съвкупния анализ на събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства, както и въз основа на заключението на САТЕ, може да се направи обоснован извод
, че водачът К. е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като несвоевременно е забелязал пресичащия пешеходец и това негово виновно и противоправно поведение е причина за настъпването на пътния инцидент. В тази връзка сочи, че съдът неправилно не е кредитирал показанията на свидетеля К., които според жалбоподателя са логични, непротиворечиви и кореспондират с данните по делото. Поддържа, че е изяснено категорично, че вследствие на ПТП ищецът е получил телесни увреждания, от които е търпял продължителен период болки, страдания и неудобства в бита, които следва да бъдат обезщетени от застрахователя на 1 виновния водач. Предвид изложеното иска да бъде отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълен размер.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ответник ЗД „Бул Инс” АД, чрез пълномощника адв. М. Г., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва, като неоснователна. Изложени са подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното решение.
Въззивната жалба е допустима-подадена е в предвидения в процесуалния закон срок от легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което следва да бъде разгледана по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема следното:
Софийският градски съд е била сезиран с искова молба от А. И. П., действащ чрез своя баща и законен представител И. А. П., с която против ЗД „Бул Инс” АД са предявени искове с правно сонвание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, да бъде осъден ответника да плати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер 26 000 лева, причинени при ПТП на 10.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 04.04.2019г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 10.05.2018г. около 18,10 часа в гр. София на ул. „Тодорини кукли” е настъпило ПТП с участието на л.а. „Фолксваген Бийтъл” с рег.
№ ***, управляван от Д. Н. К. и пешеходеца А.П., при което на последния са причинени телесни увреждания. Сочи, че вина за настъпването на ПТП има водачът на лекия автомобил, който при движение по ул. „Тодорини кукли” с посока от ул.
„Александър Екзарх” към ул. „Река Велека” в района на № 50 блъснал пресичащия пътното платно пешеходец.
Ищецът твърди, че вследствие на ПТП получил счупване на горния край на дясната раменна кост, с оток и хематом на дясна раменна става и оток в теменната област на главата вляво; че водачът на лекия автомобил го транспортирал до УМБАЛ Царица Йоанна-ИСУЛ, където го прегледали по спешност и му поставили имобилизация по метода на Дезо (мека имобилизационна превръзка) за период 35 дни, след което бил освободен за домашно лечение с препоръки за покой и щадящ режим.
Сочи, че оздравителният процес продължил дълго време; че дори и към момента не е налице пълно възстановяване на увредените места; че е налице ограничен обем на движенията на десния горен крайник. Сочи, че бързо се уморява, че се чувства непълноценен и изключително трудно преодолял стреса – дълго време се страхувал да излиза навън, не спял спокойно след инцидента, станал много чувствителен.
В исковата молба се твърди, че във връзка с инцидента било образувано ДП № 11173/2018г. по описа на СДВР, пр.пр.№ 20026/2018г. по описа на СРП, което било прекратено с постановление от 03.12.2018г. на СРП.
Сочи се, че към 10.05.2018г. за л.а. Фолксваген Бийтъл имало валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключен ответника, като с молба вх.№ ОК-385427/14.06.2018г. ищецът поискал от застрахователното дружество изплащане на обезщетение за претърпените от ПТП неимуществени вреди. Предвид изложеното ищецът иска да бъде осъден ответникът да му плати претендираната сума, 2 ведно със законната лихва и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ЗД „Бул Инс”, чрез пълномощника адв. М.
Г., оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на действителен застрахователен договор по застраховка ГО към датата на ПТП, но оспорва описания в ИМ механизъм на настъпване на инцидента. Сочи, че вина за произшествието има единствено ищецът, който изскочил внезапно в пътната лента на автомобила, като по този начин поставил водача в невъзможност да реагира.
Поддържа, че ударът за водача бил непредотвратим. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като смята, че приносът му следва да бъде определен на 4/5.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че на 10.05.2018г. около 18,00 часа в гр. София на ул.
„Тодорини кукли”, в район на № 50 е настъпило ПТП между л.а. Фолксваген Бийтъл с рег. № ***, управляван от Д. Н. К. и пешеходеца А. И. П., при което на последния са причинени телесни увреждания.
За изясняване на обстоятелствата, при които е настъпил пътния инцидент в първоинстанционното производство са приети констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, материалите от ДП № 11173/2018г. по описа на СДВР, включително и постановление за прекратяване на същото; събрани са гласни доказателства-на водача на лекия автомобил и на свидетел - оцевидец; изслушано и прието е заключение на САТЕ, изготвено от вещото лице Х. И..
Свидетелят Д. Н. К. – водач на л.а. „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № *** твърди, че е участвал в пътния инцидент на 10.05.2018г. Сочи, че в този ден около 16,40-17,20 часа се прибирал към дома си с автомобила, като времето било слънчево, сухо, с ясна видимост. Твърди, че се движел в посока „Сухата река“ - ул.”Летоструй”, идвайки от ул. „Тодорини кукли“ и шофирал с около с 30 км/ч. Твърди, че от другата страна на платното имало задръстване, имало спрял камион и спрял автобус. Сочи, че дете на видима възраст около 11 години изскочило на двойната непресечена линия и се ударило в страничния преден ляв калник на автомобила, като след удара отхвърчало във въздуха и паднало на земята. Твърди, че детето си ударило ръката, не можело да я движи първите няколко минути; че отказало да го закарат в болница или да извикат линейка, тъй като се страхувало да не го бие баща му. Спомня си, че детето било адекватно, говорело, но не можело да си движи ръката. Сочи, че се събрали много хора и всеки с нещо се опитвал да помогне. Твърди, че откарал детето в ИСУЛ, където го прегледали; там детето обяснило на лекарите, че е паднало от люлка, но свидетелят им обяснил, че детето е блъснато от кола. Сочи, че извикали полиция, която направила тест за алкохол и наркотици на свидетеля, а след това той и полицейските органи отишли на местопроизшествието, където измервали спирачния път, съставен бил и протокол. Спомня си, че после дошъл и бащата на детето. Свидетелят уточнява, че единственото което видял по време на инцидента било дете, което се ударило в предния калник на автомобила и лети във въздуха, след което натиснал спирачката.
Спомня си, че пътното платно било с две ленти за движение в едната посока, като в крайната дясна лента на двулентовото платно, по което се движел, имало паркирани автомобили, а в същото платно имало трафик и автомобилите се движели с 30-40 км/час. Поддържа, че насрещното платно било задръстено – имало спрял автобус, а зад 3 него коли, като пред автобуса на не повече от 10 метра имало спрял камион. Твърди, че преди изскачането на детето нямал пряка видимост към него. Спомня си, че когато излязъл от автомобила за да види как е пострадалият, установил, че той бил със свой приятел, като смята, че приятелят се бил спрял на двойната непрекъсната линия между двете платна, докато детето се ударило в предния калник на автомобила. Смята, че и двамата са изскочили от насрещното платно между спрелия автобус и камион.
Свидетелят не знае защо автобусът и камионът били спрели, но твърди, че на 100-150 метра от мястото на произшествието в насрещното платно за движение имало автобусна спирка. Твърди, че на мястото на инцидента няма пешеходка пътека.
Свидетелят М. Ю. К. твърди, че в деня на ПТП бил с ищеца А.. Спомня си, че преди инцидента двамата слезли на спирка в кв. „Сухата река” от автобус № 120 и тръгнали в посока към пазара и на 5-6 или повече метра преди пешеходната пътека тръгнали да пресичат. Свидетелят твърди, че видял друг свой приятел и се спрял за малко, когато чул шум от сблъсък, обърнал се и видял, че А. е на земята и че бил блъснат от кола. Твърди, че притичал да му помогне, като се събрали и други хора, за да помагат. Сочи, че в началото А. бил притеснен и го закарали в болница. Твърди, че на другия ден се видели и ръката му била бинтована в горната част. Свидетелят твърди, че към момента на ПТП имало само леки автомобили наоколо, около двете страни на платната, но нямало автобус и камион. Спомня си, че инцидентът се случил следобед, около 17-18 часа, времето било добро и имало видимост, нямало мъгла.
Уточнява, че не е видял А. когато тръгнал да пресича, но го видял когато падал след като колата го ударила.
Въз основа на представените писмени доказателства и събраните гласни такива в първонистанционното производство е изготвено заключение на САТЕ от вещото лице Х. И., който посочва следния механизъм на ПТП: на 10.05.2018г., около 18.10 часа, в светлата част на денонощието в гр.София по ул. „Тодорини кукли” с посока от ул. „Александър Екзарх” към ул. „Витиня” се движи с 30 км/час л.а.
„Фолксваген Бийтъл” с рег. № ***, управляван от Д. К.. Вещото лице е установило, че ул. „Тодорини кукли” е двупосочна, с две ленти за движение във всяка посока, като поради наличието на паркирани автомобили в дясната лента, водачът е управлявал автомобила в лявата лента на ул. „Тодорини кукли”. В същото време, пешеходецът А.П., придружаван от пешеходеца М. К., предприема пресичане на платното за движение на ул. „Тодорини кукли”, като движението на пешеходците е отляво надясно, считано по посоката на движение на лекия автомобил. В района на № 50, настъпва удар между лекия автомобил и пешеходеца А.П.. Ударът е бил в лявата лента, считано по посоката на движение на лекия автомобил, на до 1 метър вдясно от двойната непрекъсната линия, разделяща двете платна за движение, като контактът с пешеходеца е установен в зоната на предния ляв калник на автомобила, където в протокола за оглед са описани забърсвания. В резултат на удара пешеходецът А.П. е пострадал.