Решение № 16 от 28.01.2025, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Тетевен, 28.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20244330100766 по описа за 2024 година

Производството е по реда чл. 12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН от молителката - М. М. М., ЕГН ********** от с. Г., област Ловеч, ул. „улица“ № 85, която е сезирала съда с искане за издаване на заповед за защита срещу М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „улица“ № 8, който е дядо на мъжа, с когото е живяла на семейни начала и с който водят съдебно производство за родителските права. В молбата си твърди, че ответникът е извършил спрямо нея домашно насилие на дата 04.08.2024 г. Твърди, че е била обиждана с нецензурни епитети пред дъщеря й, както и че била блъскана, което предизвикват в нея страх и безпокойство, тъй като може да се стигне и до по-тежки прояви на насилие. Моли съда да й бъде издадена заповед за защита от домашно насилие, с която на ответника бъде забранено да доближава нея и жилището й, да контактува по какъвто и да е начин с нея.

В приложената към молбата писмена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН молителката е възпроизвела изложените от нея твърдения в молбата й за защита от домашно насилие.

Декларацията е подписана от молителката.

В заключителното съдебното заседание молителят се явява лично, като поддържа молбата.

Ответникът - М. С. И. от с. Г., област Ловеч, в заключителното съдебно заседание не се явява, като е депозирана молба от адв. Досева, с която моли делото да се гледа в тяхно отсъствие и в която развива защитата си по същество на спора.

По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетели. По делото е разпитан О. С. Б., който е племенник на соченият за извършител на домашно насилие И.. В съдебно заседание свидетелят сочи, че в Неделя, определена група от хора „бригада“ се събират на центъра на с. Г., за да се почерпят. Както си пийвали и внезапно М. дошла с колата и спряла пред магазина на свидетеля, точно пред масите, където 1 групата от хора били седнали. Свидетеля видял, че М. М. отишла до фурната за хляб, след като излязла от фурната за хляб това, което възприел като свидетел е, че започнал скандал между М. и М. И.. Доколкото ми е известно, на свидетеля, причината за този възникнал скандал е семейни отношения по повод раздяла между М. М. и Ангел – нейн съпруг. След като двамата си разменили доста реплики, свидетеля не е видял да има физически удари, от която и да е страна. За да се опита да предотврати евентуален конфликт свидетеля застанал между тях двамата. След кратко време създалата се ситуация приключила и М. М. си тръгнала. Свидетелят сочи, че не е възприел да има физическо съприкосновение между страните и заявява, че е видял М. да снима с мобилен телефон.

На следващо място по делото е разпитан свидетелят А. М., който заявява, че побой не е имало. Заявява, че страните по делото са се карали, но бой не е имало. Репликите били на висок тон между двете страни, това което категорично заявява е, че физически удари не е имало между двете страни. Двамата се карали от разстояние около метър 1,50 малко след възникването на скандала О. Б. застанал между тях, за да няма скандал и да предотвратил случващото се. М. била точно пред колата, изправена. М. С. бил на масата на разстояние около 1 м. – 1.50 м и е седнал. Изправил се когато започнаха да се карат. На М. не му личало да е пил. Присъстващите с М. И., свидетелят заявява, че са пили 3-4 бири.

По делото е разпитана, единствено в присъствието на представител на Д „СП“ – Тетевен и съдът, непълнолетната Р. О.ова А., която е дъщеря на молителя М.. Свидетелят заявява, че не познава М. И., никога не го виждала. Видяла го за пръв път на 04.08.2024 г., когато станали скандалите между майка й и него. Не знае той къде живее. С майка й отишли до магазина за бонбони, М. не го видяла и свидетеля чула зад гърба си, псувни, М. я обидил М.. М. се върнала, сложила бонбоните на задната седалка и казала на детето Р. да си извади телефона, за да снима, защото никой няма право да я обижда. Докато М. се изправила И. я ударил и тя паднала на предната седалка. След, което той я ударил втори път. М. само й казала да снима и тя си извадила телефона да снима, но М. се защитила, вторият път, като си сложила ръката пред лицето, за да не я удари И. по лицето. Свидетеля А. започнала да снима докато майка й се върнала и успяла да снима как И. я удря. След това си тръгнали, защото М. не искала да се кара с никой, защото това било на рожденият й ден.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, преценяйки тези на О. Б. и Р.

А. по реда на чл. 172 ГПК, предвид факта на роднински връзки между свидетелите със страните по делото, намира същите за обективни, непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.

По искане на молителя М. и процесуалният й представител адв. Ц. по делото са представени компакт дискова със свалени видео записи от мобилни телефони, който се твърди че съдържат разигралата се сцена на насилие, извършена на 04.08.2024 г. преди да ги приеме по делото съдебният състав е назначил на основание чл. 195 ГПК Съдебно – Компютърно Техническа експертиза, със задача, да се установи автентичността на представените видео записи. С депозирано заключение от 25.11.2024 г. експертът инж. Б. е отговорила на всички поставени от съдебния състав въпроси. В заклщчение експертът инж.

Б. заявява, че представените записи от мобилни телефони на молителя М. и дъщеря й А. не са манипулирани. Преди да ги приеме по делото съдът по реда на чл. 204 ГПК е извършил оглед на видео записите в съдебна зала, в присъствието на присъстващите в залата страни.

След това и предвид липсата на възражения и оспорване автентичността на същите съдебният състав си е приел и приобщил, в кориците на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

Молбата е процесуално допустима като подадена в предвидения по чл. 10 от ЗЗДН едномесечен срок от извършване на акта на домашно насилие. Същата е подадена от легитимирано за това лице съгласно чл. 8, т. 1 във вр. чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, а именно от 2 пострадало лице от домашно насилие, извършено от лице, с което е пострадалият е живяла на семейни начала с внука на соченият за извършител, както и в момента бившите партньори водят съдебно производство за родителски права на общото им дете. Посочените обстоятелствата не са спорни по делото, а именно ответникът не е оспорил същото.

От приложената Справка за съдимост на ответника М. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Г., област Ловеч, ул. „улица“ № 8 се установява, че същият е осъждан през 1982 и през 1988 г., но към настоящия момент лицето е реабилитирано и по двете си присъди.

От изисканите справки от „ДПБ – Ловеч“ от 28.08.2024 г. се установява, че страните по делото не се водят на учет и не са лекувани в ДПБ – Ловеч до настоящия момент.

Съгласно приложената Справка за наложени мерки по ЗЗДН от РС- Тетевен, се установи, че на страните по настоящото дело няма наложени мерки по ЗЗДН.

По делото са представени от молителя доказателства, в подкрепа на молбата й.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършено спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от закона е очертан кръгът от лица, които могат да търсят защита по него, като в т. 9 са посочени като такива лицата, пострадали от домашно насилие, извършено от лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая не е спорно, че соченият за извършител е дядо на лицето, с което пострадалата е живяла на семейни начала, както и в момента бившите партньори водят съдебно производство за родителски права на общото им дете и следователно попадат в кръга от лица, легитимирани като страни по този закон, и посочени в чл. 3, т. 9 от ЗЗДН.

Предмет на настоящото дело са конкретни действия на домашно насилие, които молителя твърди да са извършени от ответника, и изразили се в това, че на дата 04.08.2024 г.

‚ същият й отправял обидни реплики и заплахи по повод заведеното дело за родителски права, както и в последствие се установи от доказателствата по делото, а именно изследваните видео записи, че И. блъска М. и същата пада на седалката в автомобила си.

Също така безспорно се установи от показанията на всички свидетели, че словесен конфликт и обидни реплики между страните е имало. Единствено свидетелите на ответната страна заявиха, че нямат спомен да е имало физическо съприкосновение между М. и И., но това се доказа от приетите по делото видеозаписи. Свидетеля А. също потвърди както да обиди, така и за физически контакт от страна на И., срещу майка й.

Производството по ЗЗДН представлява съдебно администриране на граждански правоотношения, в което освен предвидените в ГПК доказателства са допустими и изрично посочените в чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН. В това производство доказателствената тежест да установи наличието на извършен от ответника акт на домашно насилие лежи върху молителя. Провеждането на това доказване е до голяма степен улеснено от законодателя, доколкото съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН при липса на други доказателства, съдът издава заповед за защита и само на основание приложена декларация по чл. 9, ал. 3 от закона. За целта в декларацията и молбата следва да са налице достатъчно данни, свързани с установяването на конкретен случай на домашно насилие по смисъла на чл. 2 и чл. 3 от ЗЗДН. Същевременно ответникът по молбата следва да не е провел успешно оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията.

3

В настоящият случай съдът намира, че изложеното от молителя в декларацията й по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не бе опровергано от ответника в съдебното производство със събрани в същото доказателства, поради което счита искането за издаване на заповед за налагане на мерки за защита по реда на този закон за основателно. Напротив, от събраните по делото доказателства се установяват данни в подкрепа на твърденията на молителя. При това съдът намира, че по делото се установява извършените на дата 04.08.2024 г. актове на домашно насилие от страна на ответника спрямо молителката и изразяващ се в отправяне на обидни реплики и заплахи по неин адрес, както и физическото и изблъскване, което действие съставляват акт на психическо и физическо насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН.

Предвид това и с оглед доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, предвидена с разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН съдът намира молбата за издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН за основателна. Налице са предпоставките по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно насилие лице, като на извършителя бъдат наложени предвидените мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, която съдът намира за подходяща с оглед естеството на извършения акт на домашно насилие и неговата тежест, а именно обиди и блъскане. Посочената мярка за защита съдът намира за подходяща и достатъчна предвид естеството на извършеното домашно насилие и неговата тежест, както и предвид обстоятелството, че същото не включва извършено сериозно физическо насилие.

Що се касае за направеното искане за налагане на глоба на ответника, съдът намира, че съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на ЗЗДН в сила от 01.01.2024 г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата за налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана.