Решение № 121 от 22.11.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Велико Търново, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000138 по описа за 2024 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 38/01.04.2024 г. по т.д. № 63/2023 г. Русенският окръжен съд е признал за установено по отношение на страните „Банка ДСК“ ЕАД, гр.

София и ЕТ „Деметра – А. Н. – Г. К.“, гр. Русе, в качеството на правоприемник на ЕТ „Деметра – А. Н.“, гр. Русе съществуването в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София на вземане към ЕТ „Деметра – А. Н. – Г. К.“, гр. Русе в размер н а 152 007,68 лв., представляващо главница по договор за кредит № 49/24.08.2020 г., изменен с анекси № 1/23.12.2020 г. и № 2/22.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.01.2023 г. до окончателното заплащане на задължението и е отхвърлил исковете в останалата им част за признаване за установено съществуването в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София на вземане за законната лихва върху главницата за периода от 08.12.2022 г. до 11.01.2023 г. и на вземане в размер на 2 137,61 лв., представляващо обезщетение за забавено плащане на главницата от 152 007,68 лв. за периода от 08.10.2022 г. до 07.12.2022 г., за всички които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6277/2022 г. по описа на РС Русе.

1

С решението си Русенският окръжен съд е осъдил:

ЕТ „Деметра – А. Н. – Г. К.“, гр. Русе да заплати след компенсация на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София сумата от 1 061,76 лв. – разноски по ч.гр.д. № 6277/2022 г. по описа на РС Русе и

„Банка ДСК“ ЕАД, гр. София да заплати след компенсация на ЕТ „Деметра – А. Н. – Г. К.“, гр. Русе сумата от 3 985,92 лв. – разноски по делото в първата инстанция.

Срещу горепосоченото решение са постъпили въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, гр. София чрез пълномощника му юрисконсулт Д. Й., в частта, в която исковете по чл. 422 от ГПК са отхвърлени и въззивна жалба от ЕТ „Деметра - А. Н. – Г. К.“, гр. Русе чрез пълномощника му адвокат Б. М. от РАК, в частта, в която искът по чл. 422 от ГПК е уважен.

С въззивната жалба, депозирана от „Банка ДСК“ АД, гр. София решението се обжалва в посочената по-горе част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Според въззивната банка първоинстанционният съд е приложил неправилно разпоредбата на чл. 84 ал.

1 изр. 2 от ЗЗД, в резултат на което неправилно е определил, че изискуемостта на кредита е настъпила на 11.01.2023 г.. Счита, че наследникът е изпаднал в забава по отношение на заплащането на задължението по кредита на 30.09.2022 г. и от този момент дължи обезщетение за забава, а алтернативно се позовава на връчването на изпратеното от банката на 26.10.2022 г. уведомление за дължимост на сумите по кредита и признанието на ответника в отговора на ИМ, че е уведомен за задълженията на наследодателя си А. Н. и водените разговори със служителите на банката след смъртта на наследодателя и поддържа, че изискуемостта на вземането е обявена на наследника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК на 08.12.2022 г.. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Русе в обжалваната част и да уважи изцяло предявените искове, като присъди на въззивника направените по делото в двете инстанции разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на горепосочената въззивна жалба от ЕТ „Деметра А. Н. – Г. К.“, гр. Русе, с който се оспорва основателността й и се счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в тази му част следва да бъде потвърдено.

Излагат се подробни доводи относно наличието на предпоставките на чл. 84 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, тъй като длъжникът е починал преди настъпване на падежа на задължението и знанието на наследника не може да се предполага.

Поддържа се, че наследникът Галина К. е узнала за размера на задълженията в качеството на представляващ ЕТ с връчване на заповедта за изпълнение.

Излагат се и доводи за липса на изискуемост на кредита като цяло като се 2 оспорва заповедта за изпълнение да съставлява изискуемото заявление по чл.

84 ал. 1 изр. 2 от ЗЗД, тъй като не изхожда от кредитора. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд в обжалваната от банката част и да присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски.

С въззивната жалба, депозирана от ЕТ „Деметра А. Н. – Г. К.“, гр. Русе се обжалва в посочената по-горе част като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивният ЕТ поддържа, че не е налице изискуемост на вземането преди подаване на заповедта за незабавно изпълнение и само на това основание искът следва да се отхвърли като неоснователен. Счита, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с връчване на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е уведомен за настъпилата изискуемост на кредита, тъй като заповедта не съдържа волеизявление на кредитора в този смисъл, респ. не дава възможност на длъжника в определен срок да изпълни доброволно задължението си. Счита, че в ИМ също не се съдържа покана за доброволно изпълнение, поради което не може да се приеме, че изискуемостта е настъпила в хода на исковото производство, още повече, че банката не е предявила осъдителен иск за вземанията. Поддържа, че изпратената от банката до Г. К. в лично качество покана за доброволно изпълнение от 26.10.2022 г. не я поставя в забава, тъй като не й е връчена, а наред с това моментът, от който същата е поела ЕТ е 30.11.2022 г. и връчването следва да е последващо тази дата за да ангажира отговорността на ЕТ. Позовава се на цитирана задължителна практика на ВКС в тази насока. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да отмени решението на ОС Русе в обжалваната част и да отхвърли предявения иск, като присъди на въззивника направените по делото в двете инстанции разноски.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, гр. София, с който се оспорва основателността й и се счита, че първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно в тази му част следва да бъде потвърдено.

Излагат се подробни доводи относно настъпило правоприемство при ЕТ, падежа на задължението по кредита и събраните по делото доказателства за установяване на неговия размер. Поддържа, че изискуемостта на вземането е настъпила най - късно с връчване на заповедта за незабавно изпълнение и правилно съдът е съобразил този нов факт при условията на чл. 235 ал. 3 от ЗЗД. Иска се от въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди изцяло решението на първоинстанционния съд в тази обжалвана част и да присъди на въззиваемата страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..

В о.с.з. въззивника „Банка ДСК“ АД, гр. София не се представлява, но чрез пълномощника си юрисконсулт Д. Й. депозира писмено становище, с което поддържа въззивната си жалба и отговора си и оспорва въззивната жалба на другата страна. Претендира направените по делото разноски за 3 държавна такса в размер на 42,75 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..

В о.с.з. въззивника ЕТ „Деметра А. Н. – Г. К.“, гр. Русе се представлява от пълномощника си адвокат Б. М. от РАК, поддържа въззивната си жалба и отговора си и оспорва въззивната жалба на другата страна. Претендира направените по делото разноски, представя списък на разноските, договор за правна помощ от 15.10.2024 г. и вносна бележка за заплащане на държавна такса от 10.06.2024 г..

Великотърновският апелативен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, допустими и редовни са и следва да бъдат разгледани по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и намира, че атакувания съдебен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „Банка ДСК“ АД, гр.

София с искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 430 вр. чл. 79 вр. чл. 86 от ЗЗД, предявени против ответниците ЕТ „Деметра – А. Н. – Г. К.“, гр. Русе, в качеството на правоприемник на ЕТ „Деметра – А. Н.“, гр. Русе и Г.

Н. К. като съдлъжник за признаване за установено между страните съществуването в полза на „Банка ДСК“ ЕАД, гр. София на парични вземания от съдлъжниците, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6277/2022 г. по описа на РС Русе, а именно: вземане в размер на 152 007,68 лв., представляващо главница по договор за кредит № 49/24.08.2020 г., изменен с анекси № 1/23.12.2020 г. и № 2/22.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.12.2022 г. до окончателното заплащане на задължението, вземане в размер на 2 137,61 лв., представляващо обезщетение за 4 забавено плащане на главницата от 152 007,68 лв. за периода от 08.10.2022 г. до 07.12.2022 г..

В основната и допълнителната ИМ банката - ищец твърди, че между нея и ЕТ „Деметра – А. Н.“, гр. Русе е сключен договор за кредит № 49/24.08.2020 г., изменен с анекси № 1/23.12.2020 г. и № 2/22.07.2021 г., по силата на който ЕТ - кредитополучател и съдлъжника му Г. Н. К. е следвало да върнат на Банката на 30.09.2022 г. непогасена главница в размер на 152 007,68 л в . . Твърди се, че с настъпване на падежа на задължението дължимата главница е станала изискуема, но доброволно плащане не е настъпило. Твърди се, че на 07.12.2022 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 6277/2022 г. по описа на РС Русе и заявлението е уважено, като е издадена заповед за незабавно изпълнение, по силата която на длъжниците, ответници в производството е следвало да заплатят на Банката сумата от 152 007,68 лв., представляваща неплатена главница по кредита и сумата от 2 137,61 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата от 152 007,68 лв. за периода от 08.10.2022 г. до 07.12.2022 г..

Твърди се, че въз основа на издадения изпълнителен лист /ИЛ/ е образувано изпълнително дело. Поддържа се, че ответницата Г. К. е знаела за задълженията на наследодателя си А. Н. към Банката, позовава се на признанието на същата за водени разговори между представители на страните в отговора на ИМ, а наред с това се твърди, че с уведомление от 26.10.2022 г.

Банката е уведомила ответниците за размера на просрочените задължения по кредита.

С отговорите на ИМ ответниците са оспорили допустимостта на иска срещу Г. Н. К. в лично качество и основателността им като цяло. Позовават се на смъртта на собственика на ЕТ – А. Н., настъпила на 07.09.2022 г. преди изтичане на срока на договора на 30.09.2022 г.. Твърди се, че останалите двама наследници на А. Н. са се отказали от наследството му в резултат на което след 01.10.2022 г. единствен негов законен наследник е останала съпругата му Г. К..

Счита се, че в качеството на правоприемник на ЕТ и поемател на задълженията на ЕТ „Деметра – А. Н.“, гр. Русе ответникът ЕТ „Деметра – А.

Н. – Г. К.“, гр. Русе би могъл да носи отговорност след регистрирането му в ТР н а 30.11.2022 г.. Твърди се, че след тази дата Банката ищец не е уведомила надлежно поемателя за падежа на задълженията на заличения ЕТ, поради 5 което възразява същото да е изпаднало в забава. Позовават се на непредвидените и непреодолими обстоятелства по смисъла на чл. 306 от ТЗ, свързани със смъртта на собственика на ЕТ, като се твърди, че Банката е уведомена от Г. К. за смъртта на кредитополучателя и за наличието на още двама наследници преди настъпване на крайния падеж на задължението по кредита, поискано е спиране на срока по договора до вписване на правоприемството по договора, но Банката недобросъвестно не се е съобразила с това искане.