Протокол № 317 от 05.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 317 гр. Пазарджик, 05.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева и прокурора С. Ст. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20265200100064 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

Ищецът Т. Б. Г., редовно призован чрез процесуален представител адв.

С. М., не се явява.

За него се явява адв. С. М., редовно упълномощен с приложено по делото пълномощно.

За ответника Прокуратурата на Р България и за Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно призовани, се явява прокурор С. Д..

Адв. М.: - Да се даде ход на делото.

Прокурорът: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО при условията на чл. 143 и чл. 146 от ГПК.

Образувано е по повод предявен иск от Т. Б. Г. чрез адв. Ст. М. от ПАК против: ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ гр. София с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и цена на исковете: 25 001 лв. неимуществени вреди и 1 500 лева - имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане и сторените съдебноделоводни разноски.

Твърди се, че с постановление на разследващ орган от 23.01.2025 г., му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по смисъла па чл.

1

209, ал. 1 от НК и бих привлечен в качеството на обвиняем но досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по Районна прокуратура Пазарджик. ТО Велинград и № ЗМ 679/2024 г., по описа на РУ МВР Велинград. След извършване на процесуално-следствени действия на 27.08.2025 г., Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград изготвила Постановление за прекратяване на подробно описаното досъдебно производство, като приела, че обвинението не е доказано по един несъмнен и безспорен начин.

Така през времето на цялото досъдебно производство, което неоснователно се водело срещу него за нещо, което не е извършил, бил изключително притеснен. Това му притеснение продължило за един период от над 1 година от привличането му за обвиняем до окончателното приключване на производството. В хода на производството му била извършена и криминалистическа регистрация като бил сниман като престъпник и му взели отпечатъци и ДНК. Също така през времетраенето на досъдебното производство бил с ограничени граждански права, бил с наложена мярка „подписка“ и му било забранено да напуска местоживеенето си, което не му позволило да пътува извън населеното му място. На последно място отбелязва, че повдигнатото му обвинение било за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК.

Видно от горното изложение претърпял неимуществени вреди във връзка с воденото срещу него наказателно дело, които оценява в размер на 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/ лева. Предвид на изложеното счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. но Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 679/20241., по описа на РУ МВР Велинград. За причинените вследствие на незаконосъобразните действия на правозащитните органи неимуществени вреди, следва да бъде определено обезщетение, което, съгласно § 1 от ПЗР на ЗОДОВ във връзка с чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, като счита, че именно и претендирания размер от 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/ лева е едно справедливо обезщетение.

Според константната практика на ВКС обезщетение за неимуществени вреди се дължи и когато не са ангажирани доказателства за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от 16.06.2010 г. но гр. дело № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. дело № 1506/2009 г. па ВКС, IV ГО, и други). Ето защо, при наличието на влязла в сила оправдателна присъда по повдигнатото срещу него обвинение, за извършено престъпление, без съмнение за същия произтекли неимуществени вреди, чийто размер моли съдът да определи по справедливост в размер на 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/лева.

Предвид на изложеното няма да ангажира и свидетелски показания или други писмени доказателства за търпени вреди над обичайните.

Същевременно в хода на досъдебното производство претърпял и имуществени 2 вреди в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тогава за защита на правата и законните си интереси ангажирал процесуален представител и защитник, като заплатил за договорената му защита хонорар в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, която сума е заплатена в брой, за което обстоятелство е сключен Договор за правна защита и съдействие /ДПЗС/ № 000396 /намиращ се в кориците на ДП/ и е подписано пълномощно, двете от 13.06.2025 г.

Предвид на изложеното счита, че е налице правен интерес от завеждането на настоящата искова претенция и за обезщетение за имуществени вреди от воденото срещу него досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 679/2024 г., по описа на РУ МВР Велинград. На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка специална, клиентска сметка на Адвокат, по която може да бъде преведена дължимата м, се сума, ведно със сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

В случай, че не се явят в първото открито съдебно заседание по делото или не вземе становище по писмения отговор, то моли да се даде ход на делото в тяхно отсъствие и да се разгледат предявените искове срещу ответника, които смята за основателни, както и да се приеме, че не са налице основанията на чл. 238, ал.2 от ГПК.

Формулирано е искане да се осъди Прокуратура на Република България да му заплати сумата от 25 001 /двадесет и пет хиляди и един/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, същото по досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ГО Велинград и № ЗМ 679/2024г., по описа на РУ МВР Велинград, което приключва с Постановление за прекратяване на подробно описаното досъдебно производство от 27.08.2025 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата 25 001 лева, считано от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, за заплатено адвокатско възнаграждение претърпени вследствие на обвинение в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК по същото по досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик. ТО Велинград и № ЗМ 679/2024г., по описа на РУ МВР Велинград, което приключва с Постановление за прекратяване на подробно описаното досъдебно производство от 27.08.2025 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата 1500 /хиляда и петстотин/ лева, считано от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира да му се заплатят и сторените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за държавна такса, като разноските да бъдат присъдени отделно и за двата обективно и кумулативно съединени иска по аргумента на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

3

Сочи доказателства и прави доказателствени искания - за изискване от РП Пазарджик, ТО Велинград за прилагане по настоящото дело на материалите от досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 679/2024 г., по описа на РУ МВР Велинград от 27.08.2025 г., да се изиска от третото неучастващо лице по делото РУ МВР Велинград да представи по делото Справка, в която да посочи дали е извършена криминалистическа регистрация на Т. Б. Г. по досъдебно производство с № 6383 от 2024 г. по описа на Районна прокуратура Пазарджик, ТО Велинград и № ЗМ 679/2024 г., по описа на РУ МВР Велинград от 27.08.2025 г., като прилага Молба по чл. 192, ал. 1 от ГПК.

В случая началният момент на забавата възниква от влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство - чл. 2, т. 2, изр. 2 ЗОДВ. Поради което претендираната законна лихва е от датата от 01.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, като датата 01.10.2025 г., е дата след изтичане на 7-дневен срок за обжалване. При условията на евентуалност, същата да се счита за предявена като такава, считано от датата на подаване на исковата молба или 27.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от Прокуратурата на РБ, чрез представител от страна на ОП-Пазарджик. Счита, че от формална гледна точка е осъществен фактическия състав за отговорност на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Оспорва изцяло исковата претенция по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като недоказана, както по основание, така и по размер. Исковата претенция е за обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение по преписка № 6383/2024 г. по описа на Районна прокуратура - Пазарджик, ДП № ЗМ 679/2024 г. по описа на РУ- Велинград за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, наказателното производство за което престъпление е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК с постановление от 27.08.2025 г., за което ищецът не ангажира доказателства влязло ли е в сила и евентуално кога.

Ищецът не е представил доказателства и в подкрепа на твърдението си, че на 23.01.2025 г. е бил привлечен в качеството на обвиняем и му е било повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

Твърденията, изложени в исковата молба са общи, не са подкрепени с конкретни доказателства.

Освен основателността на претенцията си, в тежест на ищеца е да докаже наличието на твърдените неимуществени вреди, непосредствената им причинно-следствена връзка с незаконното обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер. Ищецът не представя доказателства в подкрепа на фактическите твърдения в исковата молба, както и за реално претърпени морални вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Неимуществените вреди се изразяват в засягане на нематериални блага и личната сфера на правните субекти, каквито са 4 личността и достойнството, търпенето на болки и страдания, негативни физически и психически преживявания. Неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат. Те трябва да се установят с конкретни доказателства по делото, а не с общи твърдения, тъй като за всеки отделен човек са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната наличност.

В тази връзка, недоказани изцяло са твърденията на ищеца Т. Г., че от незаконното обвинение спрямо него са настъпили отрицателни последици, изразяващи се в изключително притеснение, ограничени граждански права, които да са пряка последица от действия на ответника.

Категорично възразява срещу ангажиране отговорността на Прокуратурата на Република България за вредите, които съгласно твърденията в исковата молба ищецът е търпял във връзка с извършената му полицейска регистрация. Прокуратурата не е пасивно материално- правно легитимирана да отговаря за тези вреди, тъй като това са действия на длъжностни лица на друг орган. Освен това тези вреди не подлежат на обезвреда по реда на чл. 2 от ЗОДОВ. Полицейската регистрация не представлява действие, извършено в рамките на воденото срещу ищеца наказателно производство, а отделна от това производство административна процедура, поради което и тези вреди не могат да бъдат овъзмездени в рамките на производството по настоящото дело.

Оспорва исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 001 лева, както по основание, така и по размер. Същата е прекомерна и не е съобразена с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и константната съдебна практика за аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ, както и с обществено-икономическите условия в страната. При определяне размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът съобразява негативните последици върху личността и психиката на лицето, срещу което е упражнена наказателната репресия, отражението, което същата е дала върху семейния и приятелския му кръг, сред колегите и обществото, данни за това доколко повдигнатото обвинение за деянията, които лицето е извършило се е отразило негативно на физическото му здраве, на възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, като вземе предвид и продължителността на воденето производство, постановените ограничения в хода на същото, взетите мерки за неотклонение.