Решение № 310 от 24.07.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000732 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.294 във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260034 от 29.10.2020 г.,постановено по т.д.№35/2019 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е отхвърлен предявеният от „В.-К.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК ********* против О.Х. иск за присъждане на сума общо в размер на 88 048,45лв.,произходяща от договор №***/2015г. от 08.09.2015г. за възлагане на обществена поръчка за услуга извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики,свързани с изискванията на чл.169 ал.1 т.105 и ал.2 от ЗУТ,изготвяне на технически паспорт,както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минимални изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ във връзка с изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради в одобрените многофамилни жилищни сгради на територията на О.Х..

Със същото решение е осъден ищеца „В.-К.“ ЕООД-гр.С., с ЕИК ********* да заплати на О.Х. разноски по делото в размер на 650лв.

Решението е постановено при участието на М.ф. и М.р.р.б. като трети лица-помагачи на страната на ответника О.Х..

1

Срещу горното решение е подадена въззивна жалба от “В.-К.”ЕООДгр.С.,с ЕИК *********,чрез пълномощника на дружеството адв. М. Б.,с която жалба решението се обжалва изцяло като неправилно.

С решение №22 от 02.06.2021 г.,постановено по възз.т.д.№35/2019 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив,обжалваното решение на ОС-Х. от 29.10.2020 г. е обезсилено и е постановено връщане на делото на същия съд за съответно произнасяне по предявения иск,съобразно указанията,дадени в мотивната част на решението на АС-Пловдив.

Срещу решението на Апелативен съд-Пловдив от 02.06.2021 г. е подадена касационна жалба от “В.-К.”ЕООД с ЕИК ********* и въз основа на нея е било образувано т.д.№2329/2021 г. по описа на ВКС,ТК,II-ро отделение,като с решение №50027 от 13.12.2023 г.,постановено по последното дело,Върховният касационен съд е отменил решение №22 от 02.06.2021 г.,постановено по възз.т.д.№272/2021 г. по описа на Пловдивския апелативен съд и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания,дадени в мотивната част на решението,че апелативният съд при новото разглеждане на делото следва да проведе въззивен контрол съобразно чл.269,изр.2 от ГПК.

Настоящото т.д.№732/2023 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив е образувано,след като е отменено от ВКС първото постановено по въззивната жалба на “В.-К.”ЕООД решение на апелативната инстанция и е върнато делото на същата инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав.С оглед дадените в решението на ВКС указания,при настоящото ново разглеждане на делото апелативният съд дължи провеждането на въззивен контрол по жалбата съобразно чл.269,изр. второ от ГПК.В тази връзка апелативният съд приема следното:

В процесната въззивна жалба,подадена от “В.-К.”ЕООД,се поддържа,че обжалваното решение №260034/29.10.2020 г.,постановено по т.д.№35/2019 г. по описа на Окръжен съд-Х.,е изцяло неправилно,като са развити подробни доводи за обосноваване на това становище.Според жалбоподателя,съдът неправилно е отхвърлил претенциите му,като при произнасянето си е допуснал грубо нарушение на чл.266,ал.1 от ЗЗД,според който единственото условие за заплащане на възнаграждението по договор за изработка е приемането на работата от възложителя.Изразено е и несъгласие с аргумента на окръжния съд,че неустановеното финансиране на О.Х. за изцяло неразплатените дейности по първата претенция-бл.35,чл.33 и бл.**,е основание за отхвърляне на същата претенция и се излага становището на жалбоподателя,че след като е налице изрично възлагане на тези дейности и извършената от изпълнителя работа по тях е приета без възражения от О.възложител,задължението й за заплащане на възнаграждението за приетата работа е безусловно и независимо от финансирането й.По-подробни доводи в тази насока са развити в жалбата.

Освен това,дружеството-жалбоподател счита за неправилен и извода на 2 първоинстанционния съд,че О. е поела задължение да заплати посоченото във възлагателните писма по-ниско възнаграждение на договорените услуги по процесните 14 обекта без проектна документация,а не това за реално извършените дейности,които са били приети без забележки.Според жалбоподателя,по делото не е спорно,че е налице разминаване между посочените във възлагателните писма прогнозни РЗП и реално обследваните площи,за които са налице приемо-предавателни протоколи между страните,но при произнасянето по този въпрос съдът неправилно е приел,че плащането към изпълнителя следва да се определя по посочените във възлагателните писма по-ниски стойности.Счита,че това разрешение не съответства на постигнатите с процесния договор за изработка уговорки между страните,като посочва в този контекст,че в чл.3,ал.1 от договора изрично е предвидено възложителят да заплати на изпълнителя възнаграждение на база на реално извършените и приети без забележка дейности.Намира още,че посочения извод на окръжния съд е в противоречие и с подписаните между страните приемо-предавателни протоколи за всички обекти,където изрично е записано,че възнаграждението се дължи за реално извършената работа в съответствие с чл.3,ал.1 от договора.Излага и довода,че позоваването от съда на клаузата на чл.3,ал.5 от договора не може да обоснове извод за дължимост на цената,посочена във възлагателните писма,тъй като определените при възлагане на работата РЗП и цени са прогнозни,а не окончателни.Според дружеството-жалбоподател,предвид липсата на строителна документация за посочените от него 14 обекта,посочените във възлагателните писма РЗП са прогнозни и окончателното възнаграждение за извършената и договорена работа във връзка с тези обекти,се изчислява в съответствие с чл.266,ал.1,изр.

2 от ЗЗД-когато възнаграждението е уговорено по единични цени,размерът му се установява при приемането на работата.Развива и доводи,че изводите на съда относно значението на посочените във възлагателните писма РЗП са правно и технически неправилни и че при произнасянето си съдът не е обсъдил дадените от МРРБ изрични указания по повод констатирани несъответствия между посочените във възлагателните писма РЗП и тези,установени след извършване на дейностите по обследване по НПЕЕМЖС.Наред с това счита за правно и фактически неиздържана и тезата на съда,че посочената в чл.3,ал.4 от договора обща стойност налага определяне на лимит на възнаграждението,който бил посочен във възлагателните писма.В тази връзка поддържа и аргумента,че претендираното възнаграждение за реално извършената от него работа не надхвърля общите ценови параметри на обществената поръчка и максимално определената за тази обособена позиция цена.

И въз основа на всички развити във въззивната жалба доводи, дружеството-жалбоподател “В.-К.”ЕООД-гр.С. моли да бъде отменено изцяло обжалваното решение на ОС-Х. и да бъде постановено от въззивния съд друго решение по съществото на спора,с което да се уважат изцяло предявените от дружеството претенции и да бъде осъдена ответната О.Х. да му заплати 3 исковата сума в общ размер от 88 048,45 лв. с ДДС,ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,от която сума:

-68 457,86 лв. с ДДС,дължима за извършени,но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2,ал.3 от договор №***/08.09.2015 г. за бл.**, бл.**, бл.** в ж.к.”О.”,гр.Х. и

-19 590,59 лв. с ДДС,дължими за извършени,но частично неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2,ал.3 от същия договор за бл.**, бл.*, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.** и бл.** в ж.к.”О.”,гр.Х..

Моли да му се присъдят сторените в хода на производството пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Ответната О.Х. е подала в законния срок писмен отговор на жалбата,чрез кмета й С.Д..В отговора е изложено становището,че обжалваното решение е правилно,обосновано и законосъобразно,а въззивната жалба срещу това решение е неоснователна.Конкретни аргументи за обосноваване на това становище са подробно развити в отговора и е поискано въз основа на тях жалбата да се отхвърли като неоснователна.Поискано е и присъждането на юрисконсултко възнаграждение в полза на О..

Отговор на жалбата е подаден и от третото лице-помагач М.р.р.б.,чрез главен юрисконсулт Л. К.,в който също е изложено становище за неоснователност на въззивната жалба,като са развити и подробни доводи за обосноваване на това становище.

Третото лице-помагач М.ф.,не е подало писмен отговор на жалбата и не е взело становище по същата.

Пред въззивната инстанция не са заявени доказателствени искания от страните,както при първото,така и при настоящото разглеждане на делото.

Пловдивският апелативен съд,след като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице /в случая-търговско дружество-ищец по разглежданите искове/,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение с оглед постановения с него краен резултат и при подаването на жалбата е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло 4 с мотивите му.

Относно процесуалната допустимост на обжалваното решение апелативният съд при настоящото разглеждане на делото е длъжен да се съобрази с преценката на ВКС,изложена в решението №50027 от 13.12.2023 г.,постановено по т.д.№2329/2021 г. по описа на същия съд,ТК,II-ро отделение,в което е прието,че обжалваното решение е допустимо и са дадени указания на апелативния съд да проведе въззивен контрол съобразно чл.269,изр.2 от ГПК,т.е. да се произнесе по законосъобразността и правилността на обжалваното решение съобразно изложените във въззивната жалба оплаквания.В тази връзка апелативният съд,в настоящия си състав,приема следното:

По т.д.№35/2019 г. по описа на Хасковския окръжен съд,е предявен от “В.-К.”ЕООД-гр.С. с ЕИК ********* против О.Х. с БУЛСТАТ ********* осъдителен иск с правно основание чл.79,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.266,ал.1 от ЗЗД за заплащане на общата сума от 88 048,45 лв. с ДДС,ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане,от която сума:

-68 457,86 лв. с ДДС,дължима за извършени,но изцяло неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2,ал.3 от договор №***/08.09.2015 г. за бл.**, бл.**, бл.** в ж.к.”О.”,гр.Х. и

-19 590,59 лв. с ДДС,дължими за извършени,но частично неразплатени дейности 1 и 2 по чл.2,ал.3 от същия договор за чл.17,бл.*, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.**, бл.** и бл.** в ж.к.”О.”,гр.Х..

Искът е основан на следните твърдения:

Твърди се,че дружеството-ищец е изпълнител по сключен с ответната О.Х. договор с рег.№***/08.09.2015 г. за възлагане на обществена поръчка с предмет:”Извършване на обследвания за установяване на техническите характеристики,свързани с изискванията по чл.169,ал.1,т.1-5 и ал.2 ЗУТ,изготвяне на технически паспорт,както и извършване на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните и минималните изисквания за енергийна ефективност и сертифициране по реда на ЗЕЕ”.Твърди се,че договорът е сключен във връзка с НПЕЕМЖС,насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради с основна цел-чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради,топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.Освен това се твърди от ищеца,че за постигане целите на същата програма,с процессния договор за възлагане на обществена поръчка ищецът като изпълнител е извършил посочените в чл.2,ал.3 от договора дейности,а именно: