Решение № 16734 от 12.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16734 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110102728 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на **** срещу *****, с която са предявени искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 5232,05 лева - незаплатена стойност за доставена топлинна енергия за периода 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се в ******, представляващ половината от втори етаж с площ от 173 кв. м, с която ответникът се е обогатил неоснователно, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г., до окончателното плащане;

873,81 лева - мораторна лихва върху задължението за топлинна енергия за периода 31.12.2022 г. - 20.08.2024 г.; 23,10 лева – стойност на услугата за дялово разпределение за периода 01.05.2022 г. - 31.10.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 29.08.2024 г., до окончателното плащане; 5,61 лева законна лихва върху задължението за цена за услугата дялово разпределение, начислена за периода 01.07.2022 г. – 20.08.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 52572/2024 г. по описа на СРС, 143 състав.

В исковата молба се навеждат твърдения, че ответникът ***** е потребител на топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в *****, представляващ половината от втори етаж, с аб. № 373683. Поддържа се, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени 1 договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Сочи се, че въпреки отправените покани ответникът не е сключил писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова сметка. Твърди се, че съгласно чл. 40, ал. 1 от общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-о число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура. Поддържа се, че стойността на потреблението е начислявана по прогнозни месечни вноски, като в края на всеки отоплителен сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение от фирмата, извършваща дялово разпределение на доставяната топлинна енергия в сградата етажна собственост по местонахождение на имота – „*****. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане цената на потребената топлинна енергия през исковия период, въпреки получаването на изрична покана, с което се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, като поради забавата за плащане дължи и мораторна лихва върху главницата след изтичане на установения в общите условия падеж. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба oт ответника *****, с който оспорва предявените искове. Поддържа се, че ако претенцията на ищеца се основава на неоснователно обогатяване, такова не било налице. Излага твърдения, че през процесния период имотът се е ползвал от сдружение *****“; че имотът е предаден на служители на Областна администрация с протокол от 23.08.2023 г., поради което и ответникът не е спестил разходи за сметка на ищеца за исковия период. Ответникът твърди, че не сключвал с **** договор за предоставяне на топлинна енергия, не е получавал от ищеца покана за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, както и фактури за начислената топлинна енергия, поради което не дължи стойността на доставената такава, както и мораторна лихва. Твърди, че не е обвързан от общите условия на дружеството-ищец и няма облигационни отношения с „*****. Оспорва представените протоколи за проведено общо събрание. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал.

1 ЗЗД.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа 2 следните елементи: имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В настоящия случай ищецът основава претенциите си на твърдения за липса на сключен между него и ответната страна писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и реалната доставка на топлинна енергия до стопанисвания от последния имот, вследствие на което ответникът се е обогатил.

Доказването на твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е доставяна до имот на ответника при липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.

Между страните липсва спор, а и видно от представения препис от Акт за частна държавна собственост № 08049/24.08.2012 г., процесният имот, представляващ половината от втория етаж на сградата, находяща се в ****, с площ от 173 кв.м., е частна държавна собственост.

Областният управител, като териториален орган на изпълнителната власт съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗА, се подпомага от областна администрация съгласно чл. 36 ЗА и чл. 57 ЗА. Последната, на основание чл. 57, ал. 2 ЗА, е юридическо лице, което е процесуално легитимирано да отговаря по предявените искове.

Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката. Нормата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. Съгласно § 1, т. 33в от ДР на ЗЕ, „небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. От цитираните разпоредби следва извод, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлинна енергия за небитови нужди е необходимо да се сключи писмен договор. В този смисъл е и чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, който предвижда, че продажбата на топлинна енергия от **** на потребители на топлинна 3 енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

Страните не спорят относно обстоятелството, че между тях не е сключван договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди до горепосочения недвижим имот по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. С оглед на този безспорен по делото факт, съдът приема, че страните не са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия. Поради това без значение е дали ответникът е получавал фактури, тъй като процесните искове се основават не на договорни отношения, а на неоснователно обогатяване.

Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и сградата-етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени протокол от общо събрание на етажната собственост, договор между третото лицепомагач и етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия и договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, сключен между ищеца и третото лице-помагач.

От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва от общ топломер, преминал на периодични метрологични проверки за техническа годност, показанията на който се отчитат ежемесечно по електронен път. Вещото лице уточнява, че от отчетеното количество топлинна енергия от общия топломер са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Констатира, че дяловото разпределение в имота за процесния период е извършвано от „*****, с актуално наименование „**** че в имота не се ползва топлинна енергия за горещо водоснабдяване; че за периода е изчислена топлинна енергия „на мощност“ на отоплителните тела, като липсва отчет поради неосигурен достъп до имота, поради което сумите са начислени съгласно действащата методика, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.5. от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Посочено е, че разпределението за топлинна енергия за сградна инсталация е извършено съгласно зависимост, описана в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 6.1.1. на Наредба № Е-РД-04-1 на база пълния отопляем обем. Посочено е, че изравнителната сума за периода е 1744,92 лв. за доплащане, тоест стойността на начислената топлинната енергия за процесния период за имота, с включена изравнителна сметка, възлиза на 5032,85 лв., която сума е определена съгласно ЗЕ, Наредба № Е-РД- 04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради - етажна 4 собственост и актуални цени на топлинната енергия.

В съдебно заседание вещото лице уточнява, че в имота не се ползва топла вода и са монтирани девет отоплителни тела; че липсва реален отчет, поради което служебно са начислени суми по методиката към Наредба № Е-РД-04-1; че сградната инсталация също е изчислена по методиката.

От приетите по делото писмени доказателства е видно, че с Договор от 29.07.2001 г. за учредяване на безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот – частна държавна собственост и въз основа на решение на Министерски съвет и заповед на Областния управител на Област София е било учредено безвъзмездно право на ползване върху имота в полза на Сдружение „Национален център за социална рехабилитация“ (третото лице – помагач на страната на ответника), на което е предоставено безвъзмездно право на ползване от страна на държавата. Същото това лице е посочено като потребител в списъка на етажните собственици към протокола от общото събрание на ЕС в сградата от 19.09.2002 г. Срокът на учреденото ограничено вещно право е изтекъл през 2011 г., но по делото се установява, че и след това ползвателят е продължил да упражнява фактическа власт върху имота – на негово име била открита партида за имота в топлопреносното предприятие (видно от индивидуалната справка за използвана топлинна енергия, съставена от третото лицепомагач „*****“ ООД).

О т представенте по делото констативен протокол и приемо-предавателен протокол за приемане на недвижимия имот – частна държавна собственост, се установява, че сдружението е продължило да ползва полвината от втория етаж с площ 173 кв. м, находящ се в **** до 21.08.2023 г., когато П. Ст. З. - председател на Сдружение *****“, е предал на комисия от областната управа имота, като е описано състоянието на имота и на представителите на ответника са предадени ключовете от него.