Решение № 661 от 15.04.2024, Районен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 661 гр. Велико Търново, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20224110102291 по описа за 2022 година

Ищецът Я. Б. СК СКРЛ /Janson Baugniet SC SCRL/- дружество, регистрирано при Консолидираната база данни на предприятията под № 432.711.951 съгласно законите на Белгия твърди, че между него и ответника е сключен договор за извършване на правни услуги при Общи условия, достъпни на интернет страницата на дружеството. Излага, че правните услуги са предоставени в периода 27.10.2020 г.- 8.06.2021 г. , като точният вид , времетраенето и часовата ставка са посочени в справка за услугите и разходите. Твърди, че са издадени фактури от 31.12.2020 г., 31.03.2021 г. и 18.08.2021 г., като по първите две фактури ответникът е платил изцяло сумата от 5000 евро. Сочи, че не е платена сумата по фактура от 18.08.2021 г. на обща стойност 5827,72 евро без ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение и разходи и разноски за предоставени правни услуги, въпреки, че на ответника е връчена извънсъдебна покана за плащане от 11.05.2022 г. Моли съда да осъди ответника да плати горната сума, като претендира лихва за забава върху главницата от 457,27 евро без ДДС за периода 16.09.2021 г.- 8.09.2022 г. , законна лихва върху главницата от подаване на иска до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. К. от САК поддържа предявените претенции.

1

Ответникът « Магдак» ЕООД, гр.В.Търново е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който заявява допустимост, но неоснователност на исковете. Заявява, че по повод претърпяно ПТП на територията на Белгия от товарна композиция на дружеството и възникналите след това отношения с друго дружество, ответникът се е обърнал за юридическа помощ към ищеца, като кореспонденцията между тях е водена по електронен път. Твърди, че в преговори по телефона било постигнато съгласие на ищеца да бъде заплатено възнаграждение не повече от 5000 евро. Сочи, че в период на една година се водели преговори между «Магдак» ЕООД и «Ди енд Е. Л. Д.» за освобождаване на композицията им, като това станало едва след плащането на 39212,05 евро. Ищецът предявил иск пред търговски съд в Белгия срещу соченото дружество, но според ответника финасовата му ангажираност била увеличена многократно. Твърди, че в телефонни разговори било договорено да се плати окончателно възнаграждение за оказаната помощ по казуса след влизане в сила на съдебното решение, но въпреки това ищецът издал фактурата от 18.08.2021 г. и след като не била платена до 22.03.2022 г. уведомил, че прекратява мандата си. Счита, че иска е неоснователен, тъй като делото пред бегийския съд е висящо и не било постигнато съгласие за изменение или увеличение на адвокатското възнаграждение, поради което вземането не е ликвидно и изискуемо. Моли съда да отхвърли, както главния иск, така и акцесорните претенции. Претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си адв.Т. от ВТАК поддържа изложеното становище.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Я. Б. СК СКРЛ е адвокатско дружество, регистрирано по законите на Белгия, със седалище и адрес на управление в Брюксел, Белгия , представлявано от Доминик Бломерт- директор. По делото са приети Общи условия, които съгласно чл.2 са приложими спрямо всички услуги, предоставяни на клиентите от адвокатите работещи в адвокатското дружество и които според същата разпоредба са публикувани на уебсайта на дружеството. Между страните не се спори, че по повод на възникнало пътнотранспортно произшествие на територията на Белгия с товарна композиция на ответното дружество и репатрирането и от Д. Л. Б.В. и извършените от тях почистващи дейности, св.Б***- служител на ответника се 2 е свързал с адвокат Доминик Бломърт, за да извърши консултация по повод високата цена, поискана за услугата от репатриращата фирма. Св.Б*** заявява, че в разговора фирмата представила изискванията си, а на въпроса каква ще е цената за тяхното представителство, отговорът бил – около 5000 евро. Свидетелят твърди, че не е имало уговорка да бъде начислявана сума извън тази и че е говорил и с двамата адвокати / Бломърт и В** / за твърд размер на възнаграждение. Няма спомен да са говорили за публикувани Общи условия на сайта на адвокатското дружество относно тарифите им за заплащане и счита, че договорката между тях била за заплащане на сумата от 5000 евро като крайна цена до приключване на делото. Сочи, че тази сума е заплатена по изпратените им две фактури и затова, когато получили трета фактура, върнали същата обратно с изискване да се придържат към договорката. Във фактурата били записани разходи за свършената от адвокатите работа, но след като сумата не била заплатена , адвокатите не се явили на предпоследното, или последното заседание по делото. Свидетелят заявява, че извършената от адвокатите работа била доста успешна, тъй като успели да освободят камиона и ремаркето около 8-10 месеца след началото на делото. Освен това със съдебното решение по заведеното дело било присъдено и обезщетение, което репатриращата фирма трябва да им заплати.

Свидетелят твърди, че комуникацията между тях спряла, когато третата фактура не била заплатена и впоследствие не била възобновявана, въпреки предложението им до ищеца да разгледат отново нещата, след като делото приключи. Св.С*** счетоводител в ответното дружество заявява, че е платена сумата от 5000 евро по получените две фактури , след което не е извършвано друго плащане към ищеца. Св. В** е адвокат при ищцовото дружество, работила по възникналия казус на „Магдак“ ЕООД на територията на Белгия.

Посочва, че комуникацията между тях и ответника е водена винаги чрез св.Б*** по имейл и по телефон. Твърди, че при първоначалния телефонен разговор Доминик Бломерт обяснил на Б*** начина, по който те работятхонорарите им се изчисляват по часова ставка, умножена с коефициент за тежест на нарушението и специализираност на адвокатската услуга. Посочва, че тя е младши адвокат и нейният адвокатски хонорар е по-нисък от този на Бломерт и заявява, че освен нея, спорадично по случая са работили още двама адвокати- Полин Вербист и Сара Ванесте. Твърди, че първоначално били издадени две фактури - за сумата от 2000 евро и за сумата от 3000 евро, 3 които били заплатени от ответника. През м. август 2021 г. тя изпратила третата фактура, но плащане не постъпило. Свидетелката започнала да изпраща имейли, в които освен, че информирала за развитието на делото, напомняла за задължението към тях. Отговорът на св.Б*** не съдържал становище по този въпрос и комуникацията прекъснала- нямало отговор на имейлите и на телефонните повиквания. Свидетелката заявява, че белгийското законодателство допуска устно упълномощаване, макар писменото да е за предпочитане , като от водените разговори межзу двете страни и разменените кореспонденции било ясно, че между тях съществуват отношения като адвокат- клиент. Посочва още, че общите им условия са публикувани на уебсайта им, като почасовите ставки не са публикувани, но устно информират клиентите си за тях. Във фактурите почасовите ставки били посочени. Свидетелката твърди, че при последния им разговор със св.

Б*** той казал, че не оспорват стойността на фактурата, но искат да отложат плащането до приключването на делото. Приобщени като доказателства са фактура от 31.12.2020 г. за правни услуги към 31.12.2020 г. на стойност 3000 евро без ДДС, фактура от 31.03.2021 г. за правни услуги към 31.03.2021 г. на стойност 2000 евро без ДДС и фактура от 18.08.2021 г. за правни услуги за периода 1.10.2020 г.- 30.06.2021 г. на стойност 5827,72 евро без ДДС, с детайлно описание на услуги и разходи. Приета е покана от 10.05.2022 г. до ответника, с която се изисква плащане на дължимата сума по фактурата от 18.08.2021 г. в срок до 15.06.2022 г., получена на 11.05.2022 г. От приобщената електронна кореспонденция между страните се установява, че на

28.10.2020 г. св. В** е изпратила оспорване на издадената от репатриращата фирма фактура , като комуникацията между адвокат В** и Ц*** Б*** е водена периодично във връзка с развитието на казуса. На 17.08.2021 г. св.В** е изпратила на св.Б*** фактурата за периода 1.10.2020 г.30.06.2021 г. заедно с данни за услугите и разходите. На 18.10.2021 г. св.В** е информирала относно развитието на делото, поискала е инструкции относно предявяване претенция за суми и обезщетение от репатриращата фирма и е напомнила за липсата на плащане по изпратената на 18.08.2021 г. фактура. На 14.03.2022 г. св.В** от името на Бломърт е изпратила имейл с искане за плащане на третата фактура, в противен случай обявява официално края на техните пълномощия. На 21.03.2022 г. отново е поискано плащане на фактурата , а на 24.03.2022 г. св. В** уведомява официално края на техния 4 мандат по делото срещу репатриращата фирма, поради нежеланието на „Магдак“ ЕООД да заплати тяхната фактура, въпреки неоспорването на техните такси. Прието е съдебно решение на седми състав на Търговски съд Гент изх.№ 2023/621 от 24.01.2023 г., видно от което съдът е осъдил ответника Д. Л. Б.В. да заплати на „Магдак“ ЕООД сума във връзка с изтеглянето на камиона и разноските по гарирането му от 1300,70 евро, компенсационни лихви върху сумата, считано от 8.12.2020 г. до датата на призовката за делото; съдебни лихви върху сумата от датата на призовката до окончателното изплащане; обезщетение за нанесени щети на ищеца поради неправомерно задържане на камиона от

16800 евро , увеличено с компенсационните лихви по обичайната законна процентна ставка, считано от датата на призовката до окончателното изплащане. Разноските по делото са възложени на ответника, като в решението е отбелязано, че ищецът не се представлява от адвокат до приключване на делото, поради което разноски не се присъждат.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Иска е предявен от юридическо лице, регистрирано в Белгия срещу ответник, регистриран в България със седалище в гр.Велико Търново.

Българският съд е компетентен да разгледа делото съгласно Регламент /ЕС/ 1215 /2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела и във връзка с чл. 16 от Общите условия към договора, на които ищецът се позовава. В договорните отношения между двете страни, които са дружества с обичайно местопребиваване в различни държави –членки на ЕС , според чл. 16 от Общите условия и Регламент /ЕО/ №593/2008 относно приложимото право към договорни задължения /Рим I/ приложимо е вътрешното белгийско право. С оглед фактическите твърдения, изложени в исковата молба, иска следва да се квалифицира по чл. 4 и чл. 5 от Закон за борба със забавени плащания по търговски сделки.

По делото не се спори, че във връзка с репатрирана от Д. Л.

Б.В. катастрофирала товарна композиция на „Магдак“ ЕООД, е издадена фактура на стойност по-висока от обичайната, с оглед което ответникът, чрез служителя си св.Б*** е установил контакт с ищеца, чрез адвокат Доминик 5

Бломърт. Постигнато е устно споразумение, по силата на което адвокатското дружество извършва правни услуги на ответника, като казусът е приключил с влязло в сила съдебно решение от 24.03.2023 г. на Търговски съд Гент, постановено изцяло в полза на ищеца по делото- „Магдак“ ЕООД. Безспорно е още, че по фактурите от 31.12.2020 г. и 31.03.2021 г. на обща стойност от 5000 евро /безДДС/ е извършено плащане от ответника. По фактурата от 18.08.2021 г. на стойност 5827,72 евро /без ДДС/ няма извършено плащане.

Основният аргумент на ответника е свързан с това, че страните са постигнали договорка за заплащане на адвокатски хонорар до приключване на делото като твърда сума от 5000 евро. Сочи, че е изпълнил задължението си за плащане, а ищецът не е изпълнил своето задължение и не е представлявал дружеството до окончателното решаване на спора, което се вижда и от съдебното решение. Счита, че Общите условия, на които ищецът се позовава не са предложени на вниманието му и не могат да бъдат валидна база за формиране стойността на услугите, които са договорени между страните ясно и недвусмислено. Отделно от това не били ангажирани доказателства за съществуването на посочената интернет страница и наличието в нея на приложените ОУ. Счита, че броят таксувани услуги и часове, формиращи поискания хонорар е явно неразумен и смята, че следва да бъде намален, както и че вътрешната комуникация в кантората не следва да се възлага в тежест на клиента. Съдът намира доводите на ответника за неоснователни.