Решение № 8484 от 07.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 8484

Пловдив, 07.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VII Състав, в съдебно заседание на десети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

МАРИАНА ШОТЕВА

При секретар ХРИСТИНА НИКОЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН НИКОЛОВ КАМЕНОВ като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ШОТЕВА административно дело № 20257180700872 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба на Д. А. К., [ЕГН] с адрес [населено място], област Пловдив, [улица], срещу Министерство на вътрешните работи (МВР) с адрес [населено място], [улица], за присъждане на:

- сумата в размер на 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психически стрес, емоционално неразположение и чувство на неудобство в работата и в обществото като личност, дълбоко засегнати чест и лично достойнство, уронен непоправимо авторитет и доброто му име на служител пред близки, познати и във всички структури на МВР, за периода от 25.08.2023 г. (датата, на която е била издадена заповедта, с която е бил отстранен, а именно Заповед № 8121К-7706/25.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи) до датата на исковата молба – 24.04.2025 г., ведно с лихва за забава от 22.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, вследствие на отменена като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи;

- сумата в размер на 97,75 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби – заплатени разходи за снабдяване с ксерокопие от материалите по проведеното срещу ищеца дисциплинарно производство.

Исковите претенции, в т.ч. претендираните суми, както и периода на търпените вреди, първоначално са заявени в исковата молба и впоследствие уточнени с молба-уточнение с вх. № 8796/27.05.2025 г. (л. 52) и молба-уточнение с вх. № 11295/07.07.2025 г. (л. 70), като в открити съдебни заседания от 30.06.2025 г. и 10.09.2025 г. е направено частично оттегляне на първоначално предявените искове за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, представляващи награда за постигнати резултати и обществен принос в изпълнение на целите и приоритетите в дейността на МВР за 2024 г., ведно със законната лихва, както и в размер на 7 414 лева, представляващи заплатите, които е следвало да му бъдат изплатени за оставянето му без работа, като е прекратено производството в тези части.

Претендират се и сторените по делото разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения са изложени в представени по делото писмени бележки от пълномощник адв. С..

Ответникът – МВР, чрез процесуален представител юриск. П., в отговора на исковата молба счита исковите претенции за неоснователни и настоява за тяхното отхвърляне, алтернативно прави искане за намаляване на размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Прави възражение за недопустимост на предявения иск за имуществени вреди срещу МВР и се сочи, че доколкото от представената касова бележка е видно, че сумата в размер на 97,75 лева е преведена по сметка на ОД на МВР – Стара Загора, то тази дирекция следва да отговаря по предявената искова претенция. Възражения са изложени и досежно претендираните лихви. Претендира юрисконсултско възнаграждение и разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение, че исковата молба е основателна, като размерът следва да бъде определен спрямо събраните по делото доказателства.

Административен съд – Пловдив, Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност, събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно разпоредбите на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК, исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Според чл. 1 от ЗОДОВ пък, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК, а местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съдът констатира, че както ищецът, така и ответникът МВР са легитимирани да бъдат страни в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, т.е. са надлежни страни в процесуалното правоотношение, като изводът дали същите са такива и в материалното (по възникване на фактическия състав на отговорността) следва и може да се направи само с решението по същество на правния спор. Това е така, защото ищецът е физическо лице, което твърди настъпили имуществени и неимуществени вреди от незаконосъобразен административен акт на административен орган, следователно исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация. Ответник пък е Министерство на вътрешните работи. Съгласно изискванията на чл. 205, ал. 1 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Отмененият акт, от който се претендират вредите, е издаден от Министъра на вътрешните работи, а Министерство на вътрешните работи е юридическото лице, в чиято структура е този орган. Горното следва и предвид разпоредбата на чл. 207, ал. 1, т. 1 и чл. 204, т. 1 от ЗМВР. Именно за това този ответник е пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск в настоящото производство, поради което и наведените от ответника възражения в насока, че ОД на МВР – Пловдив и ОД на МВР – Стара Загора следва да отговарят за вредите, причинени на ищеца от отменената като незаконосъобразна Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, съдът намира за неоснователни.

На следващо място следва да бъде съобразено, че за да възникне правото на обезщетение, задължително е необходимо наличието на няколко кумулативно предвидени предпоставки, а именно: причинена вреда – имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 от АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл, предявените от ищеца искови претенции се явяват допустими, доколкото няма спор, че Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи е отменена с Решение № 6381/16.07.2024 г., постановено по адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IХ състав, влязло в законна сила на 22.01.2025 г.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства, а се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Казано по друг начин, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Като доказателства по делото от страна на ищеца с исковата молба са представени и съответно приети по делото заверени копия на отменената заповед на Министъра на вътрешните работи, ведно със заверени копия на съдебните решения на Административен съд – Пловдив и ВАС, както и Вносна бележка от 28.11.2023 г. на „УниКредит Булбанк“, видно от която ищецът Д. К. е внесъл по сметката на ОД на МВР – Стара Загора (доколкото дисциплинарно разследващият орган е в състав от служители на ОД на МВР – Стара Загора, т.е. дисциплинарното производство е проведено в ОД на МВР – Стара Загора, за което не се формира спор между страните, а и се установява от доказателствата, приложени по адм. дело № 2252/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ХVIII състав) сумата в размер на 97,75 лева с посочено основание за внасяне „за направени разходи при копиране на материали по дисциплинарно производство“ (л. 9 и сл.).

Приложени по настоящото дело за послужване са адм. дело № 2252/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, XVIII състав (приключило с влязло в сила на 18.12.2023 г. Решение № 2036/17.11.2023 г., с което е отхвърлена жалбата на ищеца против Заповед № 8121К-7706/25.08.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, в нейната т. 2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и чл. 215, ал. 5 от ЗМВР временно е отстранен от длъжност „Разузнавач V степен в група „Криминална полиция“ към РУ - С. при ОД на МВР - Пловдив и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие, считано от датата на запознаване със заповедта) и адм. дело № 323/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, IX състав, ведно с приложеното към него адм. дело № 8387/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение (приключило с влязло в сила на 22.01.2025 г. Решение № 6381/16.07.2024 г., с което е отменена по жалба на ищеца Заповед № 8121К-1477/09.02.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение).

Като свидетели по делото са разпитани:

Д. К. С. - същият заявява, че от 9 години познава ищеца, станали са съседи с него. Известно му е, че работи в системата на МВР. Известно му е, че е имал проблеми и протести пред дома му. Протестите пред дома му са били във връзка с делото, за което говорели срещу него. Потърпевшата е била организирала протеста на М. М. от [населено място]. Дали ищецът е наказван в работата си, свидетелят не може да твърди, предполага, че по-скоро не е наказван. Но много зле му се отразила цялата история. Зле му се отразило това, което се говорело в селото. Били информирани повечето хора, негативно били настроени към цялото дело. Говорело се, че вината е на ищеца за цялата история. Все в този смисъл били приказките. Свидетелят не е говорил с ищеца за това как се чувства. Били съседи - на една ограда, която е метална мрежа и се виждали на ден по много пъти. Говорили са си, споделял му е. Ищецът последно време почти не споделял, бил е затворен в себе си. Свидетелят е видял голяма разлика след като започнали тези неща с него - затворил се в себе си, имало случаи, в които са се разминавали, почти не обръщал внимание, бил е вглъбен в нещата. До преди да започнат тези неща около него и неговата работа, честичко се събирали и са си помагали, обаче впоследствие през 2024 г. – 2025 г. нещата се променили коренно – ищецът почти не контактувал с тях. Не му е споделял дали в работата му е имало недоверие. По-скоро външните фактори, които влияели върху цялата история са наблюдавали и това какво е преживявал – личало му отдалече. Отношението на съселяните към него било негативно. Макар, че той е откликвал на много хора, като им е помагал, давал е съвети, цялото обществено мнение е било негативно и свидетелят не знае защо се е получило така, организирано най-вече от хората, които протестирали, повечето от които той не познава, виждал ги е на протести. Свидетелят е родом от Цалапица, но много от тях (протестиращите) не ги познава, може би защото не е имал много взаимодействие. Това дело твърди, че е било едно голямо медийно дело за убийството, което всеки ден ежедневно облъчвали хората с него. Общо взето имало преднамереност в отношението към всички, служещи в МВР – [населено място]. Негативно отношение създавали сред хората. Протестите пред дома на ищеца били срещу него. Половината от тези хора, които протестирали, свидетелят не ги познава. Протестите били в защита на майката на пострадалото момче. Предполага, че протестирали пред къщата на ищеца по същия начин, по който протестирали пред къщата на другите две момчета, обвиняеми. Цялата агитка от протестиращите го обвинявала, че той го е прикрил и затова протестирали, че той едва ли не е виновен за това. Пред неговия дом е свидетел на един протест за около 2 – 3 часа, имало медии, които да отразяват протеста, дори г-н Б. е бил там с оператор. Свидетелят знае, че ищеца са го върнали на работа и в момента е на работа в РПУ [населено място]. В момента твърди, че също имало разлика в поведението му след периода от това дело, сега си говорили вече, възвръщали се нещата. Твърди, че ищецът е отслабнал много след този случай, не може да каже точно колко, но видимо е бил много отслабнал.