Определение № 17498 от 11.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 5395/2026
- Вид
- Определение № 17498
- Подписан
- 11.05.2026
- В сила
- 11.05.2026
- Състав
- ВИКТОРИЯ НИКОЛАЕВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140а, ал. 3, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 312, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 41, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50, ал. 1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Кодекс на труда
- чл. 222 · Кодекс на труда
- чл. 225 · Кодекс на труда
- чл. 225, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 329 · Кодекс на труда
- чл. 329, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 333 · Кодекс на труда
- чл. 333, ал. 4 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 1 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 17498 гр. София, 11.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20261110105395 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 312, ал. 1 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на М. С. Б., извършено със заповед № 2/20.01.2026 г. на Управителя на „.... ЕООД, за възстановяване на М. С. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „Икономист, планиране и анализ на резултатите“ направление „Планиране и анализ на резултатите“, отдел „Финансово управление“, дирекция „Финанси“ в Централно управление на „.... ЕООД, и за осъждане на на „.... ЕООД да заплати на ищеца сумата от 1294,59 евро, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 20.01.2026 г. до 27.02.2026 г.
Ищeцът твърди, че по силата на трудов договор от 30.06.2023 г., сключен с ответника, е изпълнявал длъжността „Икономист, планиране и анализ, подвижен състав I“, направление „Планиране и анализ на резултатите“, отдел „Финансово управление“, дирекция „Финанси“, в ЦУ на „БДЖ-ПП“ ЕООД, като по силата на допълнително споразумение от 10.12.2024 г. е бил преназначен на длъжността „Икономист, планиране и анализ на резултатите“, 1 ст., НКИД 26136029. Посочва, че със заповед № 2/20.01.2026 г. на Управителя на „.... ЕООД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, заповед за корекция № 01-16-358 от 21.08.2025 г. на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в ЦУ, в сила от 21.08.2025 г., и отказано предложение за преназначаване на длъжност „Главен икономист“, връчено допълнително споразумение № 117/18.11.2025 г., ведно с длъжностна характеристика, доклад № 03-08-737/10.12.2025 г. от и. д. Директор „Финанси“ до Председателя на ОСО към СФБ на KНСБ, писмо № 03-09-25/19.01.2026 г. на основание чл. 11, ал. 3 от КТД 2026 и отговор от Председателя на СЖБ към КНСБ № 34-0025/20.01.2026 г. Излагат се доводи, че в случая не е извършена надлежна промяна в щатното разписание на работодателя. Излагат се съображения, че ищецът е член на Основната синдикална организация „Експлоатация“ на работниците към Синдиката на железничарите в България на КНСБ, считано от 03.07.2023 г., като между Синдиката на железничарите в 1
България и „БДЖ-ПП“ ЕООД е бил подписан колективен трудов договор, съобразно който поименното определяне от рботодателя на подлежащите за съкращение работници и служители се извършва чрез подбор по чл. 329, ал. 1 КТ въз основа на конкретни критерии и показатели, приети от страните. Ищецът счита, че това изискване за законосъобразност на уволнението не е спазено, тъй като не е извършен подбор, респективно извършеният такъв е фиктивен. Освен това съгласно КТД работодателят може да уволни работник или служител член на синдикат поради съкращение на щата или намаляване обема на работа само след предварително писмено съгласие но смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ на съответния колективен синдикален орган, каквото в случая липсвало. Излага се съображения, че с посоченото в заповедта за уволнение писмо № 03-09-25/19.01.2026 г. на основание чл. 11, ал. 3 КТД 2026, искането за предварително писмено съгласие не било изпратено до компетентния синдикален орган, тъй като в случая предварително писмено съгласие по смисъла на чл. 333, ал. 4 КТ, вр. чл. 11 ал. 3 от КТД от 2026 г. органът, от който следва да се иска това, е Основният синдикален комитет на Основната синдикална организация в предприятието, чрез Председателя на ОСК. Предвид това се счита, че не е налице изискуемото съгласие на синдикалната организация. Поради това отправя искане за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата длъжност и заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от 20.01.2026 г. до 27.02.2026 г. в размер на 1294,59 евро.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „.... ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен трудов договор № 24/30.06.2023 г., изменен с допълнително споразумение № 164/10.12.2024 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „Икономист, планиране и анализ на резултатите“, 1 ст. до 20.01.2026 г. включително, както и че трудово правоотношение е било прекратено по силата на процесната заповед №2/20.01.2026 г. на Управителя на „БДЖ Пътнически превози“ ЕООД, считано от 21.01.2026 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл.
2 КТ, поради съкращение в щата. Ответното дружество пояснява, че със заповед №01-16358/21.08.2025 г. на Управителя на „.... ЕООД е извършена корекция на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях, в дирекция „Финанси“, отдел „Финансово управление“, направление „Планиране и анализ на резултатите“, с която длъжностите „Главен икономист, планиране и анализ на разходите“ и „Икономист, планиране и анализ на резултатите“ в отдел „Финансово управление“, направление „Планиране и анализ на резултатите“, са били обединени в една длъжност, а именно: „Главен икономист“. Сочи, че до датата на промяната в направление „Планиране и анализ на резултатите“ са съществували две щатни бройки за длъжността „Главен икономист, планиране и анализ на приходите“ и една щатна бройка за длъжността „Икономист, планиране и анализ на резултатите“. Твърди, че след промяната на разписанието на длъжностите и основните заплати на служителите, заемащи изброените длъжности са връчени допълнителни споразумения за преназначаване на новата трансформирана длъжност „Главен икономист“, в т.ч. и на ищеца. На същия било предоставено допълнително споразумение на 18.11.2025 г., което Б. изрично отказал да подпише, респективно отказал преназначаване на новосъздадената длъжност. Излагат се 2 съображения, че промяната в разписанието на длъжностите и основните заплати е била инициирана с доклад № 03-11-198/21.07.2025 г. до Съвета на директорите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД, въз основа на основа на който е взето решение 2.1 по протокол № 352/22.07.2025 г. за промяна на разписанието на длъжностите и основните заплати за тях в дирекция „Финанси“ на „БДЖ - Пътнически превози“ ЕООД, а решението на Съвета на директорите било приведено изпълнение със заповед № 01-16-358/21.08.25 г. на Управителя на „.... ЕООД, по силата на която горецитираните две длъжности били окончателно трансформирани в една.
Твърди се, че новосъздадената длъжност включва разширени функции и отговорности, поради което за нея бил предвиден изпитателен срок по отношение всички преназначени служители. Предвид отказа на ищеца да сключи допълнително споразумение за трансформираната длъжност, за работодателя не останала друга възможност, освен да прекрати трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 предл. 2 КТ, тъй като била съкратена единствената длъжност „Икономист, планиране и анализ на резултатите“.
При това положение работодателят счита, че не е бил длъжен да извършва подбор по смисъла на чл. 329 КТ, тъй като се е предвиждало тримата служители, заемащи длъжностите „Икономист, планиране и анализ на резултатите“ и „Главен икономист, планиране и анализ на резулататите“ да бъдат преназначени и да заемат трите нови щатни бройки за длъжността „Главен икономист“ в дирекция „Финанси“. Посочва се още, че ищецът е синдикален член на синдикална организация „Експлоатация“ на работниците към СЖБ на КНСБ, поради което с писмо изх. № 03-09-25/19.01.2026 г. било поискано предварително писмено съгласие от по смисъла на чл. 333,ал. 4 КТ от председателя на синдикалния колективен орган съгласно чл. 11, ал. 3 от КТД, като с писмо вх. №34-00-25/20.01.2026 г. Председателят на СЖБ към КНСБ до Управителя на „.... ЕООД посочил, че компетентният орган за даване на такова съгласие е Основният синдикален комитет на Основната синдикална организация в предприятието, без същото да съдържа отрицателен отговор по отношение на направеното искане. Излагат се съображения, че работодателят не може и не е длъжен да познава в детайли структурата на дадена синдикална организация и препращането му от една структура към друга с официално писмо не кореспондира с правото по чл. 333 КТ на синдикалната организация и задължението за добросъвестност заложено в КТД. Счита се, че е налице своеобразна злоупотреба с право от страна на синдикалната организация, която на практика оказва съдействие на работодателя, чрез отказ да изрази категоричен отговор и отказа да придвижи поставеното искане за разрешение до своите органи. Поради това се счита, че работодателят не е нарушил чл. 333 КТ. Поради това се счита, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено, като на ищеца били изплатени обезщетение по чл. 220 и чл. 222 КТ. Във връзка с иска по чл. 344. ал. 1, т. 3 КТ ответникът оспорва ищецът да е останал без работа, като се счита, че началото на посочения от ищеца период (20.01.2026 - 27.02.2026 г.) е неправилно определен, тъй като трудовото правоотношение с ищеца е прекратено считано от 21.01.2026 г., което означава, че периодът на оставане без работа започва от тази дата. Поради това моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
По разпределяне на доказателствената тежест:
3
По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период; прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва; че е член на основната синдикална организация „Експлоатация“ на работниците към Синдиката на железничарите в България на КНСБ.
В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, а именно: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло; 5./ че са спазени изискванията на чл. 333, ал. 4 КТ. С оглед на твърденията си, работодателят следва да установи, че на ищеца е било предложено изменение на трудовия договор за новозъсдадената длъжност, в която е била трансформирана заеманата от него, но същият е отказал да я заеме.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:
В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, започването на работа при друг работодател, в случай че твърди това, както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.
На ищеца следва да бъде указано, че не сочи доказателства за оставането си без работа п р е з исковия период и за размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „Икономист, планиране и анализ на резултатите“ направление „Планиране и анализ на резултатите“, отдел „Финансово управление“, дирекция „Финанси“ в Централно управление на „.... ЕООД; че заповед № 2/20.01.2026 г. на Управителя на „.... ЕООД, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2КТ; че ищецът е член на Основната синдикална организация „Експлоатация“ на работниците към Синдиката на железничарите в България на КНСБ