Решение № 1018 от 23.12.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1018 гр. Бургас, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско дело № 20242100501921 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД, ЕИК 203430190, със седалище и адрес на управление гр.Черноморец, ул.“Антон Страшимиров“ № 1, представлявано от Д. М., подадена чрез пълномощник адв.Ненчо Драгнев, против Решение № 2272 от 04.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 1196/2024 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен предявеният от „Хоспис Миладиноски“ ЕООД против Община Камено иск за приемане за установено в отношенията между страните съществуването на наемно правоотношение по сключен между тях Договор за наем № 382/18.10.2022 г. С решението „Хоспис Миладиноски“ ЕООД е осъдено да заплати на Община Камено сумата от 90 лв. за направените по делото разноски.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на районния съд, че клаузата на чл.10, т.1 от процесния договор за наем е действителна и кметът на ответната община надлежно е упражнил правото си да прекрати договора, като се сочи, че тази клауза е нищожна в правоотношението между страните, поради особения му характер и известна неяснота в ЗОС, неговото прилагане и препращане към 1 разпоредбите на ЗЗД. В тази връзка се сочи, че разпоредбите на ЗОС относно прилагането на правилата на ЗЗД следва да се тълкуват стеснително, поради особеното качество на страната наемодател и липсата на норма в специалния закон, че кметът и Общинският съвет се ползват със свобода на договарянето, доколкото същият не преговаря в лично качество, за което са изложени подробни съображения. При това се счита, че изводите на съда водят до един очевидно неправомерен резултат вследствие на неправилно тълкуване на закона, тъй като именно ЗОС детайлно урежда строго формалните процедури по сключване и изпълнение на договорите за наем, основанията за тяхното прекратяване, с цел да се упражни контрол върху местните власти и за целите по чл.11 ЗОС, за което също са изложени подробни съображения. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго решение за уважаване на исковите претенции. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Община Камено, представлявана от Кмета, подаден чрез пълномощника адв.Стоян Чапразлиев, с който въззивната жалба и наведени в нея възражения се оспорват като неоснователни, за което са изложени подробни съображения. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение. Не се правят доказателствени искания.

Претендира се присъждане на разноските във въззивното производство.

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок и от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено следното:

Районен съд-Бургас е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

Исковата молба е подадена от „Хоспис Миладински“ ЕООД против Община Камено, с искане да се признае за установено по отношение на ответната община, че Договор за наем № 382/18.10.2022 г., сключен между ищеца и ответника, съществува и наемното правоотношение не е прекратено, тъй като не са налице предпоставките на чл.87, ал.1 и ал.2 ЗЗД.

Изложени са твърдения, че между страните е сключен Договор за наем № 382/18.10.2022 г., със срок от пет години, за наем на кабинет № 18 в Поликлиниката на гр.Камено, с площ от 17,16 кв.м., като договорът е сключен въз основа на Протокол от 03.10.2022 г. от проведен търг и Заповед № РД-09-1087/06.10.2022 г. на Кмета на Община Камено за спечелил търга. Твърди се, че сключения между страните договор за наем е прекратен със Заповед № РД-09-056/31.01.2024 г. на Кмета на Община Камено, като в тази връзка се сочи, че ищецът е изправна страна по договора и за 2 общината не е възникнало правото да го прекрати по този ред, тъй като от него не са търсени дължими наемни вноски и той не е бил уведомяван за такива, а освен това е погасил всичките си задължения по договора преди да бъде издадена административната заповед и затова счита същата за антидатирана. Ищецът е посочил също, че понастоящем продължава да ползва имота и на негово разположение не е налице осъдителен иск, тъй като имотът не е предаден на Община Камено, поради което има интерес да внесе яснота в отношенията си с ответника и да установи с влязло в законна сила решение съществуването или несъществуването на правоотношението между страните.

В срока за отговор ответната страна Община Камено е депозирала писмен отговор, с който предявения иск е оспорен като недопустим и неоснователен, за което са изложени подробни съображения.

За установяване на твърденията и възраженията си страните са ангажирали писмени доказателства.

С първоинстанционното решение съдът е приел, че е сезиран с установителен иск по чл.124, ал.1, пр.второ ГПК за установяване съществуването на наемно правоотношение между страните, който е допустим. По същество е прието, че процесният договор за наем е бил надлежно прекратен на 05.04.2024 г., едностранно от ответната Община на основание чл.10, т.1 от него, с изтичане срока на отправеното едномесечно писмено предизвестие до ищеца, получено от същия на 05.03.2024 г. и между страните не съществува наемно правоотношение, поради което предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При тази служебна проверка съдът намира, че обжалваното решение е валиден съдебен акт, постановен в изискуемата писмена форма и от компетентен орган в кръга на правораздавателните му правомощия.

При извършената служебна проверка относно допустимостта на решението, Бургаският окръжен съд намира, че същото е недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено, а образуваното по него съдебно производство следва да бъде прекратено. Съображенията на въззивния съд са следните:

По делото не се спори, че на 18.10.2022г. между Община Камено като наемодател и „Хоспис Миладиноски“ ЕООД като наемател е сключен Договор за наем № 382/18.10.2022 г., с който на дружеството е отдаден за възмездно ползване кабинет № 18 от Поликлиниката на гр.Камено, със срок на действие пет години и месечен наем от 72.48 лв. Безспорно е също, че със Заповед № РД-09-057/31.01.2024 г. на Кмета на Община Камено на основание чл.10, т.3 от Договор за наем № 382/18.10.2022 г. същият 3 е прекратен, считано от датата на получаване на заповедта и е разпоредено наемателят да освободи доброволно общинския имот в 7-дневен срок от получаване на заповедта, като му е указано, че в противен случай Община Камено ще пристъпи към принудително влизане във владение на собствения си имот, както и наемятелят да заплати натрупаните задължения в 7-дневен срок от получаване на заповедта, като в противен случай Общината ще пристъпи към принудително събиране на посочените суми, ведно с изтеклите лихви, неустойки и разноски, включително чрез съдебен изпълнител. В заповедта е посочено, че внесената от наемателя гаранция по договора за наем в размер на 72.48 лв. ще бъде задържана от Общината, поради неизпълнение на договорните отношения и с цел погасяване на натрупаните задължения.

По делото пред първата инстанция е представено връчено на ищеца от ответната Община уведомление от 29.02.2024 г. за едностранно прекратяване на договора за наем с едномесечно предизвестие. Това уведомление по съществото си представлява волеизявление на наемодателя за прекратяването на договора за наем, каквато възможност е предвидена в чл.10, т.1 от същия, поради което следва да се приеме, че процесният договор е прекратен.

Ищцовото дружество обосновава правния си интерес от предявяването на настоящия установителен иск с твърденията, че все още държи наетия имот, дружеството е изпълнило своите задължения и не е налице виновно неизпълнение от негова страна, т.е. не са налице основанията за прекратяване на договора за наем и прекратяването му е незаконосъобразно, поради което облигационното наемно правоотношение между страните продължава да съществува и това се иска да бъде установено от районния съд, за да се предотврати принудителното му отстраняване от наетия имот.

С оглед изложените в исковата молба твърдения и отправеното до съда искане, настоящата инстанция намира, че предявеният положителен установителен иск е недопустим. Безспорно е в съдебната практика и теория, че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск по чл.124 ГПК. Преценката дали е налице правен интерес у ищеца се извършва служебно от съда, тя е конкретна и се извежда от фактическите твърдения и доводи в исковата молба, с оглед характера на спора и засегнатите от него права. В случая, от изложеното в исковата молба става ясно, че ищецът претендира, че наемно правоотношение между страните по делото съществува, тъй като сключеният между тях договор за наем е бил незаконосъобразно прекратен, защото той е бил изправна страна по договора.

По въпроса за допустимостта и правния интерес от водене на установителен иск с предмет установяване на валидност на правоотношение между страните в облигационната връзка е налице практика на ВКС, която напълно се споделя от 4 настоящия състав – Решение № 13/30.01.2019 г. по гр.д.№ 1806/2018 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 127/29.10.2010 г. по т.д.№ 20/2010 г. на ВКС, І т.о., Определение № 478/26.06.2023 г. по ч.т.д.№ 349/2023 г. на ВКС, І т.о., постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК. В същите е посочено, че е недопустимо да се иска установяване съществуването на право по прекратен договор, тъй като на практика съдът санира един прекратен договор, независимо дали правилно или неправилно е прекратен, като установяване на обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил или развалил договора не може да бъде предмет на установителен иск в нито една от хипотезите на чл.124 ГПК. Неизпълнението на една от страните по един двустранен договор е основание за другата страна да търси обезщетение за неизпълнение (чл.82 и сл. ЗЗД), при преценката за наличието на което ще се преценява изправността на страните по договора.

В случая, ищецът извежда правния си интерес от установяване съществуването н а наемното правоотношение между страните от направеното от ответника извънсъдебно волеизявление за прекратяване/разваляне на договора за наем, поради неизпълнение. Тук е необходимо да се посочи, обаче, че въпросът относно наличието на предпоставките за упражняването на потестативното право за разваляне на договора по чл.87, ал.1 ЗЗД следва да бъде разрешен в производството, в което с осъдителен иск са предявени спорни права по договора. Установяването на обстоятелството дали това право е упражнено, дали са били налице предпоставките за упражняването му и дали съществува право или правоотношение по договора, за който се твърди, че не е развален, не може да бъде предмет на установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК, като спорните права по договора, включително тези, свързани с неизпълнението му, могат да бъдат предмет на осъдителни искове. Недопустимо е с установителен иск да се иска съдът на практика да отмени прекратяването на договора от едната страна, тъй като позитивното решение по иск за съществуване на правоотношението по прекратен договор, поради липсата на материалноправните предпоставки за прекратяването,, би имало ефекта на своеобразно саниране на прекъснатата с волеизявлението на едната страна облигационна връзка, независимо дали тя е законосъобразно или неправилно прекратена.