Решение № 2022 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2022 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско дело № 20251100508677 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК

С решение 20414/12.11.2024 по гр.д.№ 9021/2023г. г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, К. И. А. е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 551.26лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 103.22лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020г. до 08.02.2023г., като са отхвърлени исковете за сумата от 10.44лв., представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение от м.02.2020г. до м.04.2021.г, както и за 2.21лв. мораторна лихва върху дяловото разпределение за периода от 15.09.2020г. до 08.02.2023г. Ответникът е осъден да плати разноски в размер на 550лв.

Срещу решението в частта, в която са уважени исковете срещу К. И. А., е подадена въззивна жалба от последния, с която се оспорва решението като неправилно, неоснователно, постановено при процесуални нарушения, защото проведеното открито съдебно заседание било проведено в срока за отговор на исковата молба, възразява се срещу представените доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата и претендира разноски.

Конституираното по делото трето лице – помагач изразило становище.

1

Техем Сървисис ЕООД не е

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата. В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По правилността намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба на Топлофикация София” ЕАД, по реда на чл. 124 ГПК, с която е поискало от съда на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД да се осъдят ответниците (уточнени с молба вх.№ 118896/28.04.2023г.) Р. Р. Т. (починал след постановяване на решението) и К. И. А., да заплатят разделно (при равни квоти от ½) като собственици (в качеството на наследници – синове на И.П.Ж.-И.а, починала на 20.06.2010г.) на апартамент в гр.София, ул. ****, да платят доставена топлинна енергия в периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., мораторна лихва върху сумата, сума за дялово разпределение и мораторна лихва върху същата.

С решението са отхвърлени изцяло исковете срещу Р. Р. Т. (починал след постановяване на решението, на мястото на когото с оглед връчване на решението са конституирани наследниците му по закон по чл.227 ГПК – А. Т. и Р. Т. и В. Т.) поради отказ от наследството на И.П.Ж.-И.а. Така и са отхвърлени исковете срещу К. И. А. за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху същата. В тази част решението е влязло в сила като необжалвано.

Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за процесуални нарушения, които са основателни, доколкото К. И. А. е нередовно уведомяван, съответно призоваван по делото, с изключение на връчване на постановеното решение. Въпреки това, във въззивната жалба няма релевирани възражения по същество, нито доказателствени искания. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивният съд е длъжен да реши спора по същество, като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или да отмени решението на първата инстанция. Уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, и произтичащото от това ограничаване на възможността пред втората инстанция делото да се попълва с нови факти и доказателства, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд обаче не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне 2 на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. Дори и същите да са били опорочени, въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото. Във въззивната жалба няма въведени правоизключващи възражения /които не биха били преклудирани/, няма релевирани доказателствени искания /които биха били допустими по чл.266, ал.3 ГПК/. В този смисъл дейността на въззивният съд е проверка по същество на акта, вкл. с оглед оспорването във въззивната жалба на представените по делото писмени доказателства.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл.

149 от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД – осъдителен иск за вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди за имот в сграда - етажна собственост и мораторна лихва.

По така предявените искове в тежест на „Топлофикация София” ЕАД е да докаже основанието, размера и изискуемостта на претендираните вземания, т.е. съществуването на договорни отношения между страните, както и че през този период е доставил в имота твърдяното количество ТЕ, която е била отчетена и доставена в съответствие с действащите нормативни актове, а също и нейната стойност /отделено за безспорно с приетия за окончателен доклад по делото/, съответно че ответникът е изпаднал в забава за заплащането им.

Претенцията спрямо К. А. е формирана за ½ от претендираните суми, а именно за 551.26лв. главница за ТЕ за периода м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 21.02.2023г., 103.22лв. мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2020г. до 08.02.2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Съгласно чл.

153, ал. 1 ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Приет по делото е н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане от 29.07.1991г., по силата на който И.П.Ж. – И.а придобива правото на собственост върху процесния топлоснабден имот (гр.София, общ Оборище, ул. ****). Съгласно удостоверение за наследници (л.47) се установява, че И.П.Ж. – И.а е починала на 20.06.2010г. и е оставила за наследници двамата си сина - Р. Т. и К. А.. Прието е и искане за вписване на възбрана (л.13) на ½ ид.ч. от процесния имот като собственост на К. А.. Съвкупният анализ на цитираните писмени доказателства обуславят извод, че К. А. притежава ½ ид.ч. от процесния имот като собственик по наследство, което обуславя качеството му потребител по см. на §1, т.2а ДР ЗЕ 3 вр. чл.153 ЗЕ.

По отношение на размера на доставеното количество ТЕ съдът кредитира приетото заключение по СТЕ, от което се установява, че за процесния период е доставена ТЕ в общ размер на 2700.70лв., включващо ТЕ за отопление на имота, ТЕ за БГВ и ТЕ за общи части за сградната инсталация. Така и съдът кредитира заключението по допуснатата ССчЕ, от което се установява, че в периода преди завеждане на иска има отчитани плащания в общ размер на 1911.92лв. с последно плащане от 13.10.2020г., поради което общият размер на дължимата главница за ТЕ е в размер на 1123.39лв.

По отношение на мораторната лихва върху главницата за топлинна енергия, доколкото с оглед приложимите ОУ /в сила от 2016г./ моментът на забавата в случая се определя съобразно чл. 33, ал. 2 от ОУ, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по издадената фактурата по реда на чл. 32, ал.

3 ОУ, в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят, аргумент от чл. 33, ал.

2 от ОУ. Ето защо за разглеждания период не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на Топлофикация София ЕАД, за да се поставят клиентите в забава (вкл. публикуване на фактурите). С оглед доказания размер на доставена ТЕ е налице основание за начисляване на дължимата мораторна лихва. Поради това решението следва да се потвърди в обжалваните части.

По разноските:

С право на такива разполага въззиваемият, който е доказал сторени разноски за юрк.възнаграждение, което съдът определи в минимален размер от 100€.

Така мотивиран, Софийският градски съд:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 20414/12.11.2024 по гр.д.№ 9021/2023г. г. по описа на СРС, ГО, 172 състав, в частта, в която К. И. А., ЕГН: **********, е осъден на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. с чл. 149 от ЗЕ, и чл. 86 от ЗЗД да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата от 281,85€ (551.26лв.), представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот в гр.София, ул. ****, ***, ведно със законната лихва от 21.02.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 52,77€ (103.22лв.), представляваща мораторна лихва от 15.09.2020г. до 08.02.2023г. върху главницата за топлинна енергия.

ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК К. И. А., ЕГН: **********, да плати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: 831609046, разноски по в.гр.д. № 8677/2025г. в размер на 100€.

4

В останалите части решението в влязло в сила като необжалвано.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на въззиваемия - Техем Сървисис ЕООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5