Решение № 325 от 31.07.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 325 гр. К., 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Йоана М. Апостолова като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20255320100476 по описа за 2025 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Н. И. Д. с ЕГН **********, от *** твърди, че на 01.02.2021 г. било образувано бързо производство, на основание чл. 356, ал. 3 от НПК, с първото действие по разследването - разпит на свидетел очевидец. Същото било образувано за това, че на 31.01.2021 г. в ***, лицето Н. Д. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, с регистрационен номер ******, след употреба на наркотични вещества кокаин, опиати, метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред - с Дрегер „DmgTest5000“, с номер ARAM-0008 - престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За деянието бил съставен акт за установяване на административно нарушение, серия АА, № ***** за управление на МПС след употреба на наркотични вещества. В установения срок на ищеца бил издаден талон за изследване № ****. Той предоставил кръвна проба за изследване.

Непосредствено след извършването на проверката, ищецът бил задържан за срок до 24 часа със заповед за задържане на лице, рег. № 281зз28/Екз.2/31.01.2021 г.

На 01.02.2021г. била издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000038 по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

По случая били разпитани в качеството на свидетели две лица - С. И.

1 и К.К.. Била е назначена съдебно химикотоксикологична експертиза с рег. № М- 2540/31.03.2021 г. Видно от нейното заключение било, че от извършените изследвания на предоставените биологични проби от лицето Н. Д. не се установило наличие на наркотични/упойващи вещества или техни аналози.

С постановление от 12.05.2021г. по прокурорска преписка № 1246/21 г. по описа на ТО К., РП Пловдив, наблюдаващият прокурор установил обективна несъставомерност на деянието, тъй като престъплението, за което е образувано досъдебно производство № 59/2021г. на РП К. не е осъществено.

Със същото постановление наказателното производство е било прекратено.

Ищецът бил задържан за евентуално извършено от него престъпление. В последствие се установило, че престъплението не е извършено. Счита, че поради това Прокуратурата на Република България следва да го обезщети за претърпените от него неимуществени вреди.

Досъдебното производство било образувано като бързо такова по реда на чл. 356 от НПК. Доколкото водач на автомобила бил ищецът (който бил и задържан) следвало да се приеме, че досъдебното производство е било срещу него. Поради това ищецът имал качеството на обвиняем в посоченото досъдебно производство, тъй като било налице обективно твърдение, че именно той е извършил престъпление. Такива данни се съдържали както в съставените АУАН № ***** ат 01.02.2021 г., така и в заповедта за налагане на принудителна административна мярка № 21-0281-000038, РУ К. от 01.02.2021 г., а също и в заповед за задържане на лице рег. № 281зз-28/Екз. 2 от 31.01.2021 г. Навсякъде в тези документи се сочело, че за ищеца са налице данни да е извършил посоченото престъпление. Дори да се приемело, че с гореописаните действия ищецът не придобил качеството „обвиняем“, то постановление за назначаване на експертиза от 01.02.2021г. на биологичните проби, също било действие, което е насочено срещу ищеца.

Съгласно практиката на ЕСПЧ, наличието на обвинение невинаги се свързвало с издаването на нарочен писмен акт. В някои случаи обвинението можело да е устно, в други да има форми на други мерки, които мълчаливо съдържат твърдение за извършено престъпление. В настоящия случай, от всички извършени процесуални действия било видно, че същите са насочени срещу Н. Д..

След изискана справка от Прокуратурата, получили отговор, в който бе посочено, че ищецът не е бил обвиняем. Това становище не можело да бъде прието. Едно лице придобива качеството на обвиняем всякога, когато е налице обективно твърдение или действие на държавен орган, които съдържа информация, че това лице е извършило престъпление. Противното би довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите лица. Би се стигнало до заобикаляне на НПК, като лицата биват задържани и разпитвани, но не в качеството им на обвиняеми, а като свидетели. Ноторно известно било, че обвиняемите лица имат различни процесуални права от тези на свидетелите.

Обвиняемото лице можело да откаже да дава обяснения, докато свидетелят освен, че бил длъжен да даде показания, бил длъжен и да изложи истината в тях. Именно поради това тази порочна и неправилна практика следвало да бъде преустановена и на тези лица следвало да бъде признато качеството на обвиняеми в досъдебните производства срещу тях.

2

Счита, че дори да се приеме, че ищецът не е имал качеството на обвиняем, това не изключва отговорността на ответника.

Без правно значение било това дали Д. е имал качеството на обвиняем или не, като се позовава на константана практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК.

В настоящия случай, начинът, по който бил описан съставът на престъплението в постановлението за образуване на досъдебно производство с посочване на времето, мястото и конкретните деяния, както и посочването на имената на ищеца, ставало ясно, че производството се води срещу него. Не оставяли никакво съмнение, че единствено ищецът би могъл да е извършител на посоченото престъпление. Той бил посочен като автор на описаното от прокурора в постановлението за образуване на досъдебно производство престъпно деяние. Горното налагало извода, че е налице обвинение в извършено престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Наказателното производство било прекратено с постановление на наблюдаващия прокурор поради това, че извършеното деяние не е престъпление, на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, което обстоятелство обосновавало незаконността на обвинението и било основание за ангажиране на отговорността на ответника за обезвреда на претърпените от Д. вреди в резултат от незаконното обвинение.

В периода от проверката на Н. Д. с техническо средство до прекратяването на наказателното производство, последният изживял истински ад. Подобно нещо му се случвало за пръв път. При доказване на обвинението по чл. 343б, ал. 3 от НК той разбрал, че го очаквало наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. Въпреки своята невинност, той изпитвал неистов страх от предстоящите действия. Всекидневно се притеснявал какво ще се случи с разследването.

Притеснявал се, че резултатите от кръвната проба, която предоставил се бавят и няма яснота какво се случва.

Ищецът бил сигурен, че тъй като е млад човек - на 21 години, студент в УНСС, специалност „Право“, една подобна присъда би опетнила името му, опорочила авторитета му, професионалното му развитие и би поставила „черен печат“ в целия му живот, та дори и пред децата му за в бъдеще. За съжаление дори самото обвинение (а не осъдителна присъда) довели до значителни и непоправими щети по репутацията на Н. Д..

С всеки изминал ден страхът на Н. нараствал. Чувствал постоянна паника и притеснение, постоянно бил замислен, не можел дори да спи спокойно, камо ли да се весели и излиза навън както преди. Избягвал комуникация с приятелите си и близките си. Ръцете му започвали да се потят при мисълта за случващото се, стомахът му се свивал, не можел да се храни нормално, главата го боляла периодично. Н. бил постоянно нервен, угрижен и посърнал. Случващото се постоянно го тревожело и не можел да се откъсне от него. Това закономерно довело до влошаване както на здравословното му, така и психическо състояние. Това му поведение от своя страна прекратило отношенията му с близки за него хора. Те се отдръпнали и преустановили контактите си с него.

Първоначално Н. Д. решил да не споменава на своите познати за 3 случилото се. Впоследствие обаче именно от тях научил, че те вече са били запознати със ситуацията, защото хората разбрали случилото се от Информационния бюлетин на сайта на ОД на МВР Пловдив. Имената на Д. били изписани с инициали „Н. Д.“, но от изписаното, че проверката е извършена в гр. К., че лицето е на 21 г. (към онзи момент), че е от гр. К., че има лек автомобил „Ауди А3“, се разбирало, че това е именно ищецът.

Отделно от това градът бил малък и всичко се разбирало и разпространявало бързо. Н. Д. обяснявал, че към момента тече разследване, че се чака експертиза и че никога през живота си не е употребявал наркотични вещества.

Въпреки това много от неговите близки се отдръпнали от него. Гледали го с пренебрежение, недоверие и разочарование. Започнали да се носят слухове, че е *****. Всички тези обстоятелства изключително много влошили психическото състояние на Н. Д.. Той усещал, че всички са срещу него.

Чувствал се сам и без никаква подкрепа от околните. Искал всячески да се опита да ги убеди в своята правота и невинност. Въпреки това усилията му се оказали напразни. Неговият имидж и авторитет в обществото били безвъзвратно накърнени.

Към момента на събитието Н. Д. бил студент по право. Всички негови близки и познати знаели това. Знаели и за намеренията на Д. да се развива в юридическата професия след дипломирането си. След случилото се неговият авторитет бил напълно сринат. Всички около него смятали, че е провал. Недопустимо било подобно обвинение по отношение на студент по право. Никой не вярвал, че това е просто грешка в теста за наркотични вещества и/или техни аналози, и Н. е невинен.

Всички тези обстоятелства променили коренно живота на Н. Д..

Преди случилото се той бил човек, който се радвал на чести излизания, спорт и всякакви социални мероприятия. След случилото се това се променило. Той се е затворил в себе си. Спрял излизанията. Ограничил до абсолютен минимум контактите си с хора. Обърнал гръб и се изолирал дори от най - близките му към онзи момент хора.

Отделно от горното, познати и приятели на Н. Д. в гр. К., на които бил вършил услуги и им помагал през годините, започнали да се отдръпват от него, като отношението им се променило и до ден днешен не възвърнали доверието си към него. Случилото се станало достояние на целия град К., както и околията, тъй като там всички се познават.

Отделно от изложеното, за случая разбрали и неговите колеги от УНСС. Н. Д. бил от най-редовните студенти и още от първи курс заявявал, че ще се бори срещу престъпността и несправедливостите в държавата. Правото било неговото призвание. Колегите му се допитвали до него по всякакви правни въпроси, като Д. се ползвал с авторитет и респект сред колегите си.

След случая в студентските среди започнали да се разнасят слухове, че Д. бил *****. Колегите му загубили доверие в него, ограничили контактите си и го изолирали. Преди случилото се той бил изключително добре приет от своите колеги в университета. Винаги бил канен на извънучебни събирания и мероприятия. Бил душата на компанията. След случилото се поканите били преустановени. Д. се чувствал сам, изолиран и самотен.

Въпреки че наказателното производство било прекратено, тъй като престъплението не е извършено, колегите на Д. не възстановили доверието си 4 към него. Нямало и опровергаващ документ. Д. ходел на лекции и упражнения сам, сядал най-отзад в учебната зала, почти не комуникирал със своите колеги и загубил всякакво желание за обучение. Постоянно изпитвал свиване в стомаха и треперене на цялото тяло. Спрял да се храни нормално, като през цялото време обяснявал, че не е ***** и не е престъпник. Той имал лоша концентрация, разсеяност и неспособност да помни по време на учебния му процес като студент.

За периода от 31.01.2021 г. до 19.05.2021 г. (датата на стабилизиране на постановлението за прекратяване на наказателното производство от 12.05.2021 г.) Н. Д. търпял неимуществени вреди от обвинение в престъпление, което не бил извършил. Изпитвал е срам и неудобство пред близки и приятели, във връзка с воденото срещу него досъдебно производство.