Определение № 452 от 20.02.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 283/2024
- Вид
- Определение № 452
- Подписан
- 20.02.2024
- В сила
- 20.02.2024
- Състав
- Николинка Георгиева Цветкова, Фаня Теофилова Рабчева Калчишкова, Руска Атанасова Андреева
Цитирани разпоредби
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.278, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.3,изр.последно · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 452 гр. Пловдив, 20.02.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николинка Г. Цветкова
Членове:
Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500283 по описа за 2024 година
Производство по чл.278, ал.1 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД , чрез юриск.
П. П. против Разпореждане от 19.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 6781/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед за изпълнение по делото. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане като се укаже на първоинстанционния съд да се издаде изпълнителен лист за задълженията по делото. Иска присъждане на направените по делото разноски за ДТ 15 лв и 50 лв за юриск. възнаграждение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства , намери следното:
Частната жалба изхожда от надлежна страна , не са налице данни за уведомяване на жалбоподателя, поради което подадената частна жалба следва да се приеме, че е в срока по чл.275, ал.1 ГПК, жалбата като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
В инициирано от страна на жалбоподателя заповедно производство по чл.410 ГПК е поискано издаване на Заповед за изпълнение против П. Й. К. от гр.Пловдив за описани в заявлението като дължими суми поради неизпълнение на задължението за заплащане стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2020г. до 30.04.2021г- в размер на 261,65лв и обезщетение за забава в размер на 30.82 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до пълното й изплащане, за което е приложено и препис-извлечение от сметка за посочените суми.
Искането на заявителя е уважено с издаването на Заповед № 3436 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2022г.
1
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК е изпратена на длъжницата на посочения от заявителя адрес : гр.................................., от който адрес е върната цяла разписка, с отбелязване на връчителя от 25.06.2022г. за ненамиране на лицето при посещение на адреса на четири дати / 18.05.13,34ч., 27.05. – 13,20ч., 11.06.-неприсъствен-11,24ч. и 25.06.-неприсъствен-12,14ч./ С оглед на това отбелязване заповедният съд разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ГПК на постоянния и настоящ адрес, съобразно справката НБД, видно от която така посоченият адрес е идентичен с този, посочен в заявлението по чл.410 ГПК, на който адресатът е търсен за връчването на издадената ЗИ.
На този адрес е връчено чрез залепване уведомлението по чл.47, ал.1 ГПК, след изпълнение на което с разпореждане от 28.07.2022г. е прието връчването й считано от датата 28.07.2022г.
С Разпореждане № 20808 / 09.09.2022г. с оглед връчването на ЗИ по чл.410 ГПК при условията на чл.47, ал.1 и сл. ГПК заповедният съд е дал указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК за предявяване на иск за вземането от заявителя в едномесечен срок и предупреждение за обезсилване на издадената ЗИ. В указания срок на 30.09.2022г. заявителят е представил доказателства пред заповедния съд за предявен иск по чл.422 във вр.с чл. 415 ГПК.
По делото на заповедния съд е постъпило от исковия съд Определение № 11140/ 17.10.2022г. по гр.д.№ 13924/22г. по описа на ПРС – ХVІІІ гр.с., с което е върната исковата молба като недопустима и прекратено производството по делото. Изводите на исковия съд се основават на отразеното от връчителя за ненамиране на търсеното лице на адреса, както и по телефона, както и на други лица , съгласни да получат съобщението , което не се е явило достатъчно с оглед указанията на разпоредбата по чл.415, ал.1, т.2 ГПК / в ред. след изм. с ДВ, бр.100 от 2019г./, а именно при връчване по чл.47, ал.5 връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса след справка от управителя на ЕС, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, в който случай от записването такъв извод за събрани данни не се налага. Констатирано е също, че не е спазено и изискването на чл.47, ал.3 , изр.посл. ГПК – за извършване на служебна проверка за месторабота на ответника и при наличие на такова за връчване по месторабота. При посоченото отбелязване от връчителя следвало да се направи извод по-скоро, че лицето живее на адреса. Делото е върнато на заповедния съд.
Извършено е позоваване на т.10а на ТР №4/ 2013г от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС за самостоятелна проверка относно допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд за необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. Заповедта не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила. Дадени са указания делото да се върне на заповедния съд след стабилизиране на постановеното определение.
В заповедното производство с Разпореждане от 27.11.2023г. е разпоредено призоваване отново на длъжника на известните по делото адреси, а с последваща молба от 01.12.2023г. на заявителя същият е посочил адрес за призоваване на длъжника 7 гр.Пловдив, ул.“Клен“, 2
№2, вх.А, ет.5, ап.18, както и два телефона за връзка.
По делото са постъпили две цели разписки от връчителите – на търсения първоначален адрес - гр.................................., от датата 04.01.2024г с отбелязване от посочено лице от адреса, че търсеното лице е било стария собственик на адреса и в момента не живее на този адрес, както и на този адрес не са намерени лица, съгласни да получат съобщението с посочване на четири дати на посещение на адреса.
Аналогично е отбелязването от връчителя и на върнатата цяла разписка , с отбелязване от 04.01.2024г. за ненамиране на лицето на адреса, не отговаря на телефонно обаждане, а по сведение на посочено по име лице от съседен апартамент, лицето не живее на посочения адрес.
След тези процесуални действия на заповедния съд, заявителят е поискал издаване на ИЛ с оглед посоченото в мотивите на исковия съд за това, че заповедта е влязла в сила.
Основанията, на които е поискано от частния жалбоподател издаването на изпълнителен лист не се намира за осъществено, тъй като, така както е отчел и и исковият съд при предварителната проверка относно допустимостта на производството по чл.422 ГПК, че не са изпълнени всички процесуални действия, предвидени в изричната и специална разпоредба по чл.415, ал.1, т.2 ГПК за считане за редовно връчването по реда на чл.47 ГПК.
Така именно освен указанието на исковия съд, че не е спазено изискването на чл.47, ал.3,изр.последно ГПК – за извършване на служебна справка за местоработата на ответника и при наличие на такова по местоработата, не са извършени и процесуални действия за събиране на удостоверителни данни, че длъжникът не живее на съответния търсен адрес на лицето, след справка от управителя на етажната собственост, съответно от кмета на съответното населено място, с посочване на източника на тези данни в съобщението.
Именно в тази насока са инициирани от заповедния съд за извършване допълнителни процесуални действия, поради което не може да се приеме, че е налице посоченото от частния жалбоподател основание за издаване на изпълнителен лист.
По така изложените съображения, въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане на заповедния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 19.01.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 6781/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с., с което е оставено без уважение искането на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК:115016602 против П.
Й. К., ЕГН: ********** за издаване на изпълнителен лист по издадената заповед № 3436 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 3
11.05.2022г. по ч.гр.д.№ 6781/ 2022г. по описа на ПРС – ХІІІ гр.с.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4