Решение № 6850 от 13.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6850 гр. София, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕмИ. А.

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Г. като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20251100510292 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано по въззивна жалба с вх.№ 251839/21.07.2025 г. на А. А. М. срещу Решение № 13821/15.07.2025 г. по гр.д. № 67295/2024 г. по описа на СРС, 37 – ми състав, с което е отхвърлена молбата на последната за защита от домашно насилие срещу бившият й съпруг - Н. Д. С..

В жалбата са развити оплаквА.я за неправилност на атакувА.я съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че районният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, свързано с надлежното упражняване на правото му на защита, при допускането и събирането на доказателствата. Изтъква се, че събрА.те по делото доказателства са превратно, непълно и неточно обсъдени в атакувА.ят първоинстанционен акт, като неправилно са преценени показА.ята на свидетелите Н. и Д. и не е отчетена възможната заинтересованост на свидетелите А. и Б.. В тази връзка 1 се поддържа, че е направен неправилен анализ на събрА.те по делото доказателства, респ. неправилни извод въз основа на доказателствената съвкупност. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъде уважена молба с вх.№

363192/12.11.2024 г. на А. А. М. за защита от домашно насилие срещу Н. Д. С.

, на основА.ята и предвид твърденията, изложени в сезиращата районния съд молба от 12.11.2024 г. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Н. Д. С. оспорва въззивната жалба и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от молителя в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр. с чл. 17 ЗЗДН, съдебен акт, който е валиден и допустим.

Делото пред първата инстанция е образувано по молба на А. А. М. срещу Н. Д. С. – за защита от домашно насилие, изразяващо се в отправяне на закА. в телефонни разговори, проведени между стрА.те на 13.10.20204 г. и на 08.11.2024 г.

Изложени са твърдения, че на първата посочена дата молителят се обадила на ответника, на когото предстояла среща с общото им непълнолетно дете Н., за да го помоли да не разпитва детето за настоящия й съпруг, да не замесва детето в отношенията им, и да не го затормозява с проявите си на ревност и гняв, при което последният й заявил - „ще те разнищя, ще те разкатая, бедна ти е фантазията какво ще ти се случи, ще загубиш всичко, което имаш и ще те гоня до дупка … ще загубиш и Н.“. На 08.11.2024 г. стрА.те провели пореден разговор по повод предприети от ответника действия за принудително извеждане на пълнолетния им син В. от семейното жилище, предоставено с бракоразводното решение за ползване на молителя А. М., в който ответникът я заплашил с думите - „ще те разнищя, ще те разкатая, ще те изрина от маратонките ти, няма да те оставя да дишаш“. Заради отправените заплахи и предходните актове на домашно насилие молителят изпитвала притеснения за живота си, както и за живота на близките си.

Н. Д. С. е оспорил молбата, като е поддържал, че между стрА.те и на двете посочени в молбата дати са водени разговори, но поводът за тях бил настояването му да бъде освободено помещение от семейното жилище, 2 находящо се в гр.****, и категорично е отричал да е отправял закА. за живота и здравето на М..

С решението, постановено по гр.д. № 67295/2024 г., СРС, ГО, 37 състав, е отхвърлил молбата на А. А. М. за защита от домашно насилие с вх.№ 363192/12.11.2024 г. и е отказал да издаде заповед за съдебна защита в нейна полза срещу Н. Д. С., като неоснователна, е осъдил е М. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева, а на С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

За да постанови атакуваното решение, първоинстанционният съд е приел, че твърденията на молителя за осъществено от ответника домашно психическо насилие спрямо последната на процесните две дати са останали недоказА..

Въззивният съд, като прецени относими доказателства по делото, събрА. в пръвоинстанционното производство, заключението на вещото лице по допуснатата на основА.е чл.266, ал.3 ГПК от въззивната инстанция съдебно - техническа експертиза и обсъди доводите на стрА.те по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Не е спорно, а и по делото са ангажирА. писмени доказателства за това, че стрА.те са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с решение, постановено по гр.д.№ 48489/2022 г. на СРС, 149 състав, влязло в сила на 29.03.2024 г., като родителските права по отношение на непълнолетното им дете от брака Н. Н. Д. са предоставени за упражняване на майката А. А. М. (с фамилно име, преди развода С.а), на бащата Н. Д. С. е определен режим на лични контакти с детето и последният е осъден да му заплаща издръжка, на майката е предоставено ползването на семейното жилище - къща, находяща се в гр.****, за срок докато упражнява родителските права, и последната осъдена да заплаща на Н. Д. С. месечен наем за ползването на семейното жилище.

Настоящият съдебен състав споделя установената от СРС фактическа обстановка и направените изводи, че в хода на производството не са събрА. доказателства, от които да може да се направи извод за обективно извършени актове на домашно насилие от страна на въззиваемия С. спрямо въззивника М., на която и да е от процесните дати, което да оправдава налагането на мерки по ЗЗДН.

3

Правилно районния съд не е градил правните си изводи въз основа на подписана от М. декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Последната не се ползва с формалната доказателствена сила, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, защото в нея актовете на насилие не са надлежно индивидуализирА.. М. не е декларирала часа (точен или приблизителен) на актовете на насилие, телефонния си номер, от който е позвънила на С., нито телефонния номер, от който последният й е отправил заплахите. Липсва и посочване на други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие, като например къде се е намирала М., когато се е обадила на С., респ. станали ли са или не отправените от последния заплахи достояние на трето лице, респ. кое е то. Съдът няма право да дава указА.я за представяне годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето безпристрастие. От друга страна съвкупният анализ на събрА.те по делото доказателства, попадащи в обхвата на чл. 13, ал. 1 и ал.2 от ЗЗДН (поотделно и в тяхната съвкупност), относно релевантните за спора факти, обосновават извод за недостоверност на изложените в нея твърдения за събитията. Това е така, въпреки заявеното от допуснатия на страната на молителя М. свидетел – нейната майка Т. Н., че на тринадесети октомври, между 13:30 – 14:00 часа, в нейно присъствие дъщеря й се обадила на Н. С. и го помолила да не притеснява дъщеря им Н., да не я разпитва за новото й семейство, тъй като това разстройвало детето, а същият ден предстояла среща между бащата и дъщерята, при което последният започнал да я заплашва, като Н. чула С. казва на М.а - „Ти ще видиш, ще те разкатая, ще те унищожа“, „Ти ще видиш какво ще стане с теб, ще изгубиш всичко и Н. ще загубиш“.

ПоказА.ята на св.Н. в тази съответна част са изолирА., поради което и правилно не са кредитирА. от районният съд, не заради роднинската връзка и евентуалната заинтересованост на свидетеля и влошените й взаимоотношения с бившия зет, а защото показА.ята й в тази съответна част не кореспондират с останалите събрА. по делото доказателства и изнесеното от самата молителка в молбата й от 12.11.2024 г. досежно обстоятелствата, при които е извършено деянието. При разпита св.Н. е поддържала, че на посочената по –горе дата (13 октомври) била на гости при дъщеря си, като след това последната я закарала до дома й. По пътя М. се обадила на С., разговора бил включен на високоговорител и св.Н. чула С. да изрича посочените по –горе заплахи по адрес на дъщеря й

– обстоятелства, които влизат в противоречие с направеното описА.е от страна на молителя М. на събитията, осъществили се 4 на процесната дата 13.10.2024 г. Същата никъде не сочи да се е намирала заедно със своята майка по време на осъществения телефонен разговор с Н.

С., респ. съдържА.ето на последния да е станал достояние на Н.. Прави впечатление, че за разлика от молителя, която излага обстоятелствата по случая по съвсем оскъден начин, грА.чещ с липса на конкретика, свидетелят посочва при какви обстоятелства се е състоял процесният инцидент. Лишено от всякаква логика е, ако св.Н. действително пряко и непосредствено е възприела съдържА.ето на телефонния разговор между стрА.те от 13.10.2024 г., А. М. да не посочи този факт в молбата си до съда. Отделно, по делото е разпитан и свидетелят Ц. А., чийто показА.я съдът не намира причина да не кредитира. Евентуалната заинтересованост на А. от изхода на спора, с оглед интимната й връзка с въззивника С. не е основА.е за дискредитиране на показА.ята само на това основА.е, а единствено за съвкупна и критична преценка на заявеното от свидетеля (Решение № 60173 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1431/2021 г., I г. о., ГК). Извършвайки тази преценка, въззивният състав не намира основА.е да не кредитира показА.ята на този свидетел, доколкото същите се явяват логични, последователни и детайлни, и най-вече кореспондиращи със заключението на вещото лице по допусната от въззивната инстанция съдебно –техническа експертиза, което съдът ще обсъди по –долу. От показА.ята на св.А. на първо място се установява, че в периода месец септември – месец ноември 2024 г. между стрА.те са проведени общо три телефонни разговора. Първият по повод ползването и евентуална продажба на семейното им жилище. Вторият по повод отношенията с непълнолетната дъщеря на стрА.те Н., а третия по повод предприетите от С. действия за да изгони пълнолетния си син от семейното жилище. Вторият и третият от телефонните разговори между стрА.те били проведени по инициатива на М., която се обадила на ползвА.я от св.А. телефонен номер, тъй като била блокирана от бившия си съпруг, вкл. и във всички социални мрежи. При телефонния разговор касаещ непълнолетната дъщеря на стрА.те Н. майката помолила бащата да не настройва детето срещу нея и настоящият й съпруг, при което С. отрекъл да е настройвал дъщеря си, като добавил, че както тя има ново семейство, така и той има ново семейство и няма да настройват децата. При третия разговор – този през месец ноември 2024 г., М. се обадила на ползвА.я от св.А. телефонен номер и попитала „Какви са тези педераски истории, гониш сина ни от къщата?“, при което всичко което 5 въззиваемият й отговорил било в смисъл, че с помощта на всички институции, пред съда ще направи всичко възможно да си вземе къщата (семейното жилище, предоставено за ползване на М.). ПоказА.ята на св.А., правилно кредитирА. и от районният съд, както бе посочено, освен, че са последователни, пресъздават конкретно и житейски логично точно при какви обстоятелства са се състояли процесните телефонни разговори, пресъздават и вложеният смисъл на изреченото от всеки един от участниците в тях, по начин установен и от неоспореното заключението на вещото лице по допусната от въззивният съд съдебно –техническа експертиза. От кредитираното заключение на вещото лице се установява съдържА.ето на видеозапис от представената пред първоинстанционния съд от молителя преносима USB флаш памет, допусната, с оглед формираната съдебна практика приемаща, че независимо от липсата на изрично посочване на видеоносителите като веществено доказателство, съдържащите се в тях данни могат да бъдат интерпретирА. по съответния ред и ползвА. за целите на доказването в гражданския процес, включително с помощта на специални знА.я. СтрА.те не са оспорили, че възпроизведения от вещото лице разговор на хартиен носител е действително проведен между тях такъв. От съдържА.ето на послединя се установява, че мъжът действително е отправил по адрес на жената следното изявление - “Продължавай в същият дух и ще видиш“, при което последната попитала - „Какво ще вия?“, на което последвал отговор от мъжа - „Не, няма да те оставя да дишаш“, „Няма да те оставя … съд“, „Къде ли не, ще те разкарвам, ще те разнасям като маче у дирек навсякъде“, „Всички съдебни институции“, „На всякъде. До една“. Тези изявления обаче, в контекста на проведения разговор, противно на становището на въззивника, не могат да бъдат квалифицирА. като акт на домашно психическо насилие по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЗДН. Това е така защото не съдържат конкретна, непосредствена или недвусмислена закана против личността на въззивника А. М., в частност против живота и/или здравето й, а закана за упражняване на право на съдебна защита, при установени крайно конфликтни лични взаимоотношения между стрА.те в процеса и наличен между тях актуален спор за ползването на семейното жилище, находящо се в гр.**** (установено от показА.ята на свидетелите Н. и Д. в кредитирА.те техни части, както и от показА.ята на св.А., докато св.М. Б. не дава никакви сведения за факти от значение за делото). Данни за домашно насилие не се установяват и от показА.ята на св.В.