Решение № 291 от 20.07.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Карлово, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Дарина Ил. Попова при участието на секретаря Ангелина Ст. Господарска като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело № 20265320100016 по описа за 2026 година

ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание член чл. 55, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Твърди се, че на 01.03.2025 г. между „Кредисимо“ ЕАД като заемодател и И. Н. Д. като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., като ответникът „Кредисимо“ ЕАД предоставил на ищеца заемни средства. Договорът бил сключен при следните условия: Общ размер на предоставения кредит: 1950.00 лева; Срок на кредита: 18 месеца; Брой на погасителните вноски: 18; Размер на погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10; Фиксиран годишен лихвен процент по кредита: 50.00%; Годишен процент на разходите по кредита: 63.21%; Взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в общите условия; Общ размер на всички плащания: 3318.71 лева. Съгласно чл. 4, ищецът заплатил застрахователна премия в размер на 334.85 лева, включена в главницата, чието изплащане било разпределено към всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 3 от договора, ищецът следвало да представи обезпечение по кредита и на същия ден бил сключен договор за поръчителство между ищеца и „Ай тръст“ ЕООД. Обезпечението било в размер на главницата по договора ведно със застрахователната премия в размер на 2284.85 лева. За предоставянето му следвало ищецът да плати допълнителна сума като възнаграждение, която следвало да се изплаща ведно с погасителните вноски по кредита.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД изпълнил задължението си по договора и предоставил заемните средства в размер на 1950 лева в 1 собственост на ищеца.

За периода от 01.03.2025 г. до 31.12.2025 г. ищецът платил сума в размер на 3430 лева на ответника „Кредисимо“ ЕАД.

Счита договора за кредит и договора за поръчителство за нищожни и излага подробни правни доводи.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което:

ДА ОСЪДИ „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати на И. Н. Д. сумата от 20.00 лева, представляваща платена без основание сума по нищожна клауза за възнаградителна лихва по договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

ДА ОСЪДИ „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на И. Н. Д. сумата от 50.00 лева, представляваща платена без основание сума по клаузата за обезпечение по договор за поръчителство от 01.03.2025 г., на основание договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба – 07.01.2026 г., до окончателното изплащане на сумата.

Претендира деловодни разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД, ЕИК 175330437 със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С. Я., оспорва иска.

Признава факта, че страните са сключили договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., както и че същият е бил обезпечен с договор за поръчителство, сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител. Признава факта, че договора за потребителски кредит е бил сключен при параметрите, посочени в исковата молба, че ищецът е условила изцяло договорената сума в размер на 2284.85 лева, от която сума 1950 лева е усвоена от кредитополучателя, а 334.85 лева е платена дължима от ищеца застрахователна премия. В тази част кредитът имал характер на стоково финансиране, тъй като с отпусната сума ищецът заплатил услугата застраховка, а дължимото възнаграждение по тази застраховка било платено еднократно от кредитодателя на застрахователя от името и за сметка на ищеца-кредитополучател.

Сочи, че доколкото е известно, ищецът сключил договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД за услуга поръчителство, по който договор „Кредисимо“ ЕАД не било страна.

Сочи, че единственият разход при формиране на ГПР по кредита е уговорената възнаградителна лихва.

Признава плащането на исковата сума в размер на 20 лева.

Сочи, че кредитът е бил погасен предсрочно изцяло и „Кредисимо“ ЕАД няма финансови претенции към ищеца. Сочи, че поради предсрочното погасяване ищецът не е дължал уговорената възнаградителна лихва в пълен размер.

Излага подробни правни съображения относно валидността и 2 действителността на договора за потребителски кредит.

МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска като неоснователен. Оспорва претенцията за разноски на ищеца и на пълномощника му.

Ответникът „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, ЕИК 203508899 със седалище и адрес на управление: град София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, представлявано от управителя И.

М. Ш., оспорва иска.

Признава фактите по сключване на договор за потребителски кредит и договор за поръчителство.

Признава факта на плащане на сумата от 50.00 лева (25.56 евро) по договор за поръчителство.

Оспорва иска по основание и по наведените основание за нищожност, излага подробни правни доводи.

МОЛИ съда да отхвърли иска като неоснователен. Оспорва претенцията за разноски на ищеца и на пълномощника му.

В ХОДА на производството ищцата е поискала и на основание чл.

214 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск както следва: за сумата 407.14 евро срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД.

От събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори и се установява от представените писмени доказателства – договор, приложение № 1 към него, съдържащо условия по договора, погасителен план, че ищецът като кредитополучател и ответникът „Кредисимо“ ЕАД като кредитор са сключили договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., по силата на който ответникът „Кредисимо“ ЕАД е предоставил на ищеца заемни средства. Не се спори, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД е изпълнил задължението си и е предоставил средствата на ищцата уговорената сума в размер на 4000 лева. Договорът е сключен при следните условия: общ размер на предоставения кредит: 2284.85 лева, от които 1950 лева размер на кредита и 334.85 лева застрахователна премия; срок на кредита: 18 месеца; брой на погасителните вноски: 18; размер на погасителните вноски: съгласно погасителен план в т.10; фиксиран годишен лихвен процент по кредита: 50.00%; Годишен процент на разходите по кредита: 63.21%; взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, са посочени в общите условия; общ размер на всички плащания: 3318.71 лева. Съгласно чл. 4, в главницата по договора е включена сума за застраховка, като премията е в размер на 334.85 лева, включена в главницата, чието изплащане било разпределено към всяка погасителна вноска. Съгласно чл. 3 от договора, ищецът имал възможност да предостави обезпечение по кредита, което не било задължително. По делото не е представен стандартен европейски формуляр за да провери съдът в какви срокове е уговорено предоставянето на заемните средства при наличие или липса на договор за поръчителство, при наличие или липса на сключена застраховка.

3

Представен е по делото договор за поръчителство, от който се установява, че ищецът и ответникът „Ай Тръст“ ЕООД са сключили договор за поръчителство от 01.03.2025 г., по силата на гкойто ответникът „Ай Тръст“ ЕООД поел задължение да бъде гарант по договор за потребителски кредит № 3138635/01.03.2025 г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД и за тази услуга страните уговорили ищецът да заплати на този ответник възнаграждение в общ размер на 2194.24 лева, платимо на гаранта на месечни вноски съгласно погасителен план. В договора за поръчителство е посочено, че възнаграждението се плаща или по банкова сметка на поръчителя (непосочена) или по банкова сметка на кредитора „Кредисимо“ ЕАД, изрично посочена в договора за поръчителство, заедно с вноските по договора за кредит.

От заключението на вещото лице се установява, че всички плащания по договора за в общ размер на 1753.22 евро (3429.00 лева), платени на четири пъти. С платената сума са погасени както следва: главница 477.38 евро; лихва 399.82 евро; лихва за забава -7.32 евро, суми по извънредно събиране на просрочени вземания 69.03 евро; вноска по поръчителство 799.67 евро. Няма осчетоводени плащания, извършени от кредитора „Кредисимо“ ЕАД към поръчителя „Ай Тръст“ ЕОО, сумата, заплатена над уговорената главница е в размер на 584.99 лева.

Страните спор по фактите нямат, спорните въпроси касаят действителността клаузите.

Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.

По основателността на иска на наведените основания:

Не се спори, че между ищцата и ответникът „Кредисимо“ ЕАД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът е получил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор, съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на Закона за потребителските кредити (ЗПК). Не се спори, че ищецът е изпълнил част от задълженията си по договора (ответникът в хода на процеса отрича изцяло погасяване на задълженията).

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени всички императивни изисквания на ЗПК. В договора е 4 уговорен е лихвен процент- възнаградителна лихва, имаща характер на печалба на кредитора, без да е ясно какво съдържа той, каква е разликата между лихвения процент и ГПР, които са в различен размер и как това кореспондира с твърденията на кредитора, че при формиране на ГРП е включена единствено възнаградителната лихва. Напълно неясно е в такъв случай от къде произтича разликата в размера на ГЛП (50%) и ГПР (63.21%) ако вторият показател включва в себе си само първия разход по кредита. В погасителния план са посочени всички вноски по кредита, начина по който съответната вноска се разпределя за погасяване а главница и лихва. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния договор се явяват посочени абсолютната стойност на ГПР от 63.21 %, без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената лихва от 50.00% (съм датата на сключване на договора). В самия договор липсва информация за други такси, които се дължат във връзка с кредита и се твърди, че такИ. не са включени при формиране на ГПР.