Решение № 4772 от 09.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4772 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Ивета Антонова

Георги Кацаров при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20221100501391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Д. Н. срещу решение № 20205205/29.10.2021Г. по гр.д. № 8342/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 128 състав, в частта, с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу него искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 28,96 лв. до размера от 64,22 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2017г. – 31.07.2017г..;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 8,72 лв. до размера от 19,34 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2017г.ц – 02.09.2020г; както и в частта, с което са присъдени разноски по реда на чл.78 ал.1 от ГПК.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд при правилен извод, че вземанията на ищеца са погасени по давност за периода до 30.06.2017г., неправилно е определил размера на дължимата главница за периода 01.07.2017г. – 31.07.2017г., като е взел общия размер на същата за месеците 05, 06 и 07.2017г., а не само за 07.2017г. по заключението на вещото лице, при което и неправилно е изчислил и размера на дължимата лихва за забава.

Моли решението в обжалваните му части да бъде отменено и исковете в тази им част – отхвърлени.

Въззиваемата страна „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК подава писмен отговор, в който оспорва наведените във въззивната жалба довод за неправилно приложение на закона и счита, че решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Решението в частта, с което:

-е признато за установено спрямо П. Д. Н. по реда на чл.422 от ГПК, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД заплащането:

--на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД сумата от 28,96 лв. - незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода 01.07.2017г. – 31.07.2017г. за имот с абонатен № 1651454, ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.09.2020г. до окончателното й изплащане;

--на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 8,72 лв. -обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2017г. – 02.09.2020г; и за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.09.2020г. по ч. гр.д. № 44195/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав; както и в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД срещу П. Д. Н. искове с правно основание чл.79 ал. от ЗЗД за сумата над 64,22 лв. до пълния предявен размер от 177,50 лв. – главница за потребена топлинна енергия за периода 01.05.2016г. – 30.06.2017г., с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 19,34 лв. до пълния предявен размер от 40,43 лв. – обезщетение за забавено изпълнение на главницата за периода 15.09.2017г. – 02.09.2020г, като необжалвано от страните, е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за основателни по следните мотиви:

С оглед правомощията на въззивната инстанция и предвид изричната разпоредба на чл. 269 изр. 2 ГПК, която ограничава правомощията на въззивния съд само в рамките на доводите, заявени с жалбата, следва да се приеме, че фактическата обстановка установена от първоинастанционния съд относно качеството на потребител на „топлинна енерегия“ на ответника,э съществуване на действително облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния период между страните относно топлоснобдени и описан в исковата молба недвижим имот, в режим на етажна собственост, ползване на топлоенергия от потребителя и липса на заплащане на цената му, е безспорна и въззивният съд е обвързан от същата.

Единствения спорен въпрос е относно размера на дължимия размер на главница и лихва с оглед направеното основателно възражение от страна на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Още в отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на част от вземанията по давност.

В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност/ чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се 2 еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е подадено на 31.08.2019г., поради което в този момент е прекъснато теченето на погасителната давност.

В случая за определяне момента, от който следва да се счита, че е започнал да тече давностния срок върху вземанията за процесния период е важно да се посочи и при действието на кои ОУ са възникнали вземанията.

Съгласно нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД давностният срок започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.

С решение по протокол № 7/23.10.2014 г. на съвета на директорите на "Топлофикация София" ЕАД са приети нови ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33 ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32 ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за топлинна енергия за период, спрямо който намират приложение посочените общи условия, не е необходимо отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят клиентите в забава. Спрямо тях приложение намира нормата на чл. 114 ал. 1 ЗЗД.

Следователно вземанията на ищеца за периода м. 07.2017г. става изискуемо на 15.09.2017г. и се погасява по давност на 15.09.2020г. т.е доколкото заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 14.09.2020г. именно само вземането за м.07.2017г. не е погасено по давност.

Видно от заключението по СТЕ, прието в първоинстанционното разглеждане на делото и кредитирано от настоящия състав по чл.202 от ГПК, за периода 01.05.-31.07.2017г. за процесния абонатен номер е начислена и се дължи само ТЕ за БГВ и чийто общ размер на трите месеца е сумата от 64,22 лв., като само за месец 07.2017г. – 28,96 лв. Доколкото се установи, че за периода 01.05.2016г. – 30.06.2017г. вземанията са погасени по давност, то следва да се присъди стойността на потребената топлинна енергия само за този месец, която е установена и доказана до размера от 28,96 лв. т.е. първоинстанционното решение следва да бъде отменено за разликата над този размер до присъдения от 64,22 лв.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД

При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.

За процесния период - 15.09.2017г. – 02.09.2020г. – действат Общите условия в сила от 11.08.2016г.

Съгласно чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Следователно клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32 ал. 1. Според чл. 32 ал. 2 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.

1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Разпоредбата на чл.33 ал.2 предвижда, клиентите заплащат топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят т.е. от 3 този момент сумите са изискуеми, съответно от този момент започва да тече и погасителната давност върху тях. /необходимо е да се отбележи, че изискуемостта и забавата са два различни института, поради което и релевантен при определяне началния момент, от който започва да тече погасителна давност е не изпадането в забава, а изискуемостта на вземането /макар и обикновено този момент да съвпада/.

Съобразно гореизложеното и основателността на главното вземане само до размера от 28,96 лв., съответно по реда на чл.162 от ГПК и при съобразяване на ПМС № 426/18.12.2014г., настоящият състав счита, че размера на дължимата мораторна лихва е в размер на 8,72 лв.

Разноски

В първоинстанционното производство:

-на основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца следва да присъдят разноски в размер на 108,06 лв. от общо направени 625,00 лв. /75,00 лв. – внесена държавна такса, 450,00 лв. – депозити за вещи лица и 100,00 лв. -юрисконсултско възнаграждение/.

С оглед ТР 4/2013г. от 18.06.2014г. – т.12 разноските по ч.гр.д. №44195/2020г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 128 състав от общо 75,00 лв. /25 лв. – държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение/ дължими от ответника са 12,99 лв. и следва да бъдат присъдени с осъдителен диспозитив. или общата сума от 121,05 лв. или решението следва да бъда отменено за разликата над тази сума до общо прсъдения размер от 268,40 лв.

Във въззивното производство:

-на основание чл.273 вр. чл.78 ал.1 от ГПК на въззивника следва да се присъдят направените разноски в хода на въззивното производство, предвид основателността на жалбата, като претендираните са само в размер на заплатената държавна такса – 50,00 лв.

Предвид разпоредбата на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20205205/29.10.2021Г. по гр.д. № 8342/2021г. на Софийския районен съд, ГО, 128 състав, в частта:

- с което са уважени предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:******* срещу П. Д. Н. с ЕГН: ********** искове по реда на чл.422 от ГПК, както следва:

-- с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД за сумата над 28,96 лв. до размера от 64,22 лв. представляваща незаплатена цена на потребена топлинна енергия за периода

01.07.2017г. – 31.07.2017г..;

--с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата над 8,72 лв. до размера от 19,34 лв. представляваща обезщетение за забавено изпълнение на горепосочената главница и за периода 15.09.2017г. – 02.09.2020г;

- П. Д. Н. с ЕГН: ********** и осъден да заплати на основание чл.78 ал.1 от ГПК на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:******* разноски по делото за разликата над 4

121,05 лв. до присъдения размер от 268,40 лв.

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо П. Д. Н. с ЕГН: ********** и с адрес: гр. София, ж.к. *******, че дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ЕАД с ЕИК:******* със седалище и адрес на управление:гр. София, ул. ******* заплащането, както следва: