Определение № 208 от 19.04.2022, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Сливен, 18.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно гражданско дело № 20222200500145 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба с вх. № СД-02-03-440/15.03.2022 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и управление: гр.

Бургас, ********* представлявано от инж. Г.Й.Т., чрез пълномощник Д.Б. З. – главен юрисконсулт в дружеството, срещу Определение № 35/23.02.2022 г., по ч. гр. д. № 583/2021 г. по описа на РС-Котел, с което производството е прекратено на основание чл. 129, ал. 4, вр. с ал. 3 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу двама длъжници, които са наследници и съсобственици на един имот, и като такива са потребители на ВиК услуги, но на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК съдът е разделил производството срещу двамата длъжници. Така се е стигнало до разделяне на искането му, като заявлението е прието за разглеждане по ч. гр. д. № 580/2021 г. срещу А.Я.П., а срещу Е.П. е образувано ново ч. гр. д. № 583/2021 г. Твърди, че е заявил своето недоволство по отношение на разделянето на делата и счита, че нямало пречка в едно и също заявление да се претендират при условията на разделност вземания срещу повече от един длъжник. Разбирането на съда за това, че с утвърдената форма на заявлението по чл.

410 от ГПК не могат да се претендират различни вземания при условията на разделност, било погрешно. Счита за незаконосъобразни указанията на съда, с които е разпоредил да се внесе още една държавна такса за претендираните вземания срещу Е.П.. Нямало пречка заявлението да бъде подадено срещу повече от един длъжник в случай, че задълженията им произтичат от едно и също правоотношение, от което произтича вземането на кредитора. В точка 13 от заявлението се уточнявало дали отговорността на длъжниците е солидарна или разделна, и поради това счита, че законодателят е регламентирал възможността заявлението да има повече от един длъжник. В заключение частният жалбоподател претендира отмяна на 1 обжалваното определение като неправилно и връщане на делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С оглед въведените доводи и твърдения, и събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Частно гражданско дело № 1311 /2021 г. по описа на РС-Карнобат, е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК с вх. № 3278/17.12.2021 г., като с Определение № 510/23.11.2021 г. съдът го прекратил и изпратил по подсъдност на РС-Котел.

С посоченото по-горе заявление „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е поискало издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците А.Я.П., ЕГН **********, и Е.Я.П., ЕГН **********, за парично вземане в размер на 105.76 лв. и лихва в размер на 22.66 лв. за периода от 27.06.2019 г. до 10.11.2021 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. Заявителят посочил, че вземането е за предоставени ВиК услуги, начислено по неизплатени фактури, за водоснабден обект в с. Везенкова, общ.

Сунгурларе, по партида с аб. № 704374. Потребителят Я.А.П. починал, а посочените в заявлението длъжници били негови наследници, поради което същите са задължени при условията на разделност и съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС отговаряли съобразно дела си.

Посочено, е че А.П. е собственик на ½ ид. ч. от описания имот и по фактури от 06.04.2019 г. до 07.08.2019 г. дължал сумата в размер на 52.88 лв., и лихва за забава в размер на 11.33 лв. Е.П. е собственик на останалата ½ ид. ч от имота, поради което дължала сумата в размер на 52.88 лв. и лихва за забава в размер на 11.33 лв. Изрично заявителят посочил, че отговорността не е солидарна.

С определение № 200 / 22.12.2021 г., по ч. гр. д. № 580 / 2021 г. по описа на РС-Котел, съдът разделил на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК производството, като приел за разглеждане само заявлението подадено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД Бургас, само срещу А.Я.П., и отделил в отделно производство заявлението срещу Е.Я.П.. За да постанови отделянето на заявлението, съдът констатирал, че в т. 13 от заявлението е посочено, че отговорността е разделна при ½ и въз основа на този факт заключил, че липсва процесуална възможност с едно общо заявление да се претендира разделна отговорност.

С разпореждане № 926/22.12.2021 г. заповедният съд указал на заявителят да уточни сумите, които претендира срещу Е.Я.П., както и да внесе държавна такса в размер на 25.00 лв. по сметката на РС-Котел, в тридневен срок от съобщаването му, а при неизпълнение, че делото ще бъде прекратено.

Разпореждането е връчено на заявителя на 11.01.2022 г.

С молба от 13.01.2022 г. заявителят възразил срещу дадените от съда указания и изложил доводи за това, че нямало пречка да бъде разгледано заявлението и срещу двамата длъжници в едно производство, а в т. 13 от заявлението подробно били уточнени сумите срещу двамата длъжници. Неправилното разделение на делата обосновавало и неправилността на указанията за внасяне на още една държавна такса в размер на 25. 00 лв.

2

Поискал от съда да отмени определението, с което първоначалното заповедно производство е разделено и да бъде издадена заповед за изпълнение и срещу двамата длъжници.

С разпореждане № 77/25.01.2022 г. заповедният съд указал повторно на заявителя да внесе държавна такса в размер на 25.00 лв. и да уточни сумите за разноски, които претендира от длъжника Е.П. и дали поддържа претенцията си само за 37.50 лв. разноски.

Отново е даден тридневен срок за изпълнение на дадените указания. Съобщението е връчено на заявителя на 08.02.2022 г.

С обжалваното определение, предмет на настоящото производство, заповедният съд констатирал, че дадените с горното разпореждане указания не са изпълнение до 11.02.2022 г., поради което на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 от ГПК прекратил производството по ч. гр. д. № 583/2021 г. по описа на РС-Котел.

При така установеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е неправилно.

Указанията на заповедния съд за уточняване на обстоятелствата и внасяне на втора държавна такса, са незаконосъобразни. От една страна, заявителят е посочил всички обстоятелства, конкретизиращи размера на вземането и разноските в заповедното срещу всеки един от длъжниците. От друга страна, указанията за внасяне на още една държавна такса по новообразуваното частно дело, са последица възникнала в резултат от определение № 200 / 22.12.2021 г., с което на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК се разделя частно гражданско дело № 580/2021 г. по описа на РС-Котел. Определението на съда за разделяне на основание чл. 210, ал. 2 от ГПК не подлежи на обжалване, тъй като не е предвидено неговото изрично обжалване и не се прегражда хода на производството, но според настоящия съдебен състав не е налице нито една от хипотезите за разделяне предвидени в разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ГПК. Не е налице изложеното от заповедния съд затруднение, а именно липса на процесуална възможност в едно общо заявление да се претендира разделна отговорност, както и да се издаде една заповед за изпълнение и срещу двамата длъжници. Такава невъзможност не се извежда нито от бланката, нито от процесуалния закон.

Последица от това разделяне е новообразуваното ч. гр. д., за което е указано да се представят доказателства за внесена държавна такса в размер на 25 лв. съгласно чл. 12 от ТДТССГПК. В случая, въпреки установената разделна отговорност, заявителят е внесъл веднъж държавна такса в размер на 25 лв., представляваща 2 % върху интереса, но не помалко от 25 лв., и не следва да внася нова такава за същия интерес в същия обем, поради разделяне на делото по инициатива на заповедния съд. Таксата, която е внесена по ч. гр. д.

№ 580/2021 г. е достатъчна за разглеждане на заявлението по чл. 410 от ГПК и по ч. гр. д. № 583/2021 г. по описа на РС-Котел.

С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, изразяващи се в произнасяне по заявлението за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК.

3

Мотивиран от горното и на основание чл. 278 от ГПК, ОС Сливен ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 35/23.02.2022 г., по ч. гр. д. № 583/2021 г. по описа на РСКотел.

ИЗПРАЩА на Районен съд Котел ч. гр. д. № 583/2021 г. по неговия опис, за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4