Решение № 266 от 25.09.2023, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Административно наказателно дело 640/2023
- Вид
- Решение № 266
- Подписан
- 25.09.2023
- Състав
- Росица Иванова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.128, т.2 · Кодекс на труда
- чл.399 · Кодекс на труда
- чл.399, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Кодекс на труда
- чл. 402, ал. 1, т. 1 - т. 3 · Кодекс на труда
- чл.415, ал.1 · Кодекс на труда
- чл. 415в, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 266 гр. Враца, 25.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Ив. Ангелова при участието на секретаря Ваня Люб. Василева като разгледа докладваното от Росица Ив. Ангелова Административно наказателно дело № 20231420200640 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Николови - Транс“ ЕООД, ЕИК 203490522, гр.Враца против Наказателно постановление № 06-2300067/08.06.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Враца, с което за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от 3000.00 /три хиляди/ лева.
В жалбата се твърди, че при извършената проверка не е направен обстоен анализ на обстоятелствата, както и че описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната такава. Твърди се още, че даденото предписание е незаконосъобразно, а работодателят не е бил в нарушение на трудовото законодателство, тъй като работникът е получил трудово възнаграждение с основание „служебен аванс“. Прави се искане за отмяна на издаденото НП.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и искането, изложено в нея, за което развива доводи и в представената писмена защита.
АНО, в съдебно заседание и приложената писмена защита взема становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, за което излага подробни съображения.
Страните претендират направените разноски по делото.
След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена при условията на чл.59 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
1
С протокол за извършена проверка № ПР2315724/18.05.2023 г. е установено, че при извършената проверка от Дирекция "Инспекция по труда” - Враца на 09.05.2023 г. в сградата на Д ”ИТ" гр.Враца, работодателят „Николови - Транс“ ЕООД не е представил при поискване с призовка №23037429/27.04.2023 г. документи, доказващи изпълнението на приложена принудителна административна мярка №1 по Протокол № ПР2305094/15.02.2023 г. в указания срок 02.03.2023 г., а именно: „Работодателят „Николови Транс" ЕООД, гр.Враца да изплати на работника Валери Николаев Г. уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2022 година, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда“.
Въз основа на описаната по-горе констатация, на 18.05.2023 г. последвало съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 062300067 срещу работодателя „Николови - Транс" ЕООД за това, че при извършената проверка от Д "ИТ" - Враца на 09.05.2023 г. в офис на дружеството, работодателят не е представил поисканите с призовка от 27.04.2023 г. документи, доказващи изпълнението на приложена ПАМ №1 от Протокол №2305094/15.02.2023 г., с които да удостовери че е изпълнил задължително за изпълнение предписание №1 по протокола на ДИТ-Враца № 2305094/15.02.2023 г. в указания срок 02.03.2023 г., а именно: работодателят „Николови Транс" ЕООД, гр.Враца да изплати на работника Валери Николаев Г. уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2022 година, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
Констатациите в АУАН били възприети и в издаденото наказателно постановление № 06-2300067/08.06.2023 г. от директора Дирекция „Инспекция по труда” гр.Враца, с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.415, ал.1 КТ, на основание чл.399 и чл.416, ал.5 вр. чл.415, ал.1 КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер от три хиляди лева.
При обжалването на наказателното постановление, пред Врачанския районен съд са събрани гласни доказателства, като са допуснати до разпит свидетелите Т. И. и В. П. - служители в „Инспекцията по труда Враца, чиито показания потвърждават отразеното в АУАН и съставените протоколи.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, същите са непротиворечиви и последователни, изцяло кореспондират едни спрямо други, както и на останалите събрани по делото доказателства.
По делото са приети и съответно приложени следните релевантни писмени доказателства: обжалваното Наказателно постановление № 06-2300067/08.06.2023 г.;
АУАН № 06-2300067/18.05.2023 г.;
Протокол за извършена проверка
№ПР2305094/15.02.2023 г.; Призовка №2315724/27.04.2023 г.; Протокол за извършена проверка №ПР2315724/18.05.2023 г.; Търговско пълномощно; Разчетно-платежни ведомости за месеците от май до октомври 2022 г. включително; Декларация от работника В.Н.Г.; Трудов договор 150/29.04.2022 г.; Сигнал /жалба/ за нарушение на трудовото законодателство от работника В.Н.Г.; Молба от „Николови – Транс“ ЕООД до Д ИТ от 07.03.2023 г. за удължаване срока за изпълнение на предписанията, поради текущи преговори с работника с оглед причинени от същия вреди на дружеството, които следва да бъдат възстановени, за което обстоятелство обаче не са ангажирани доказателства; извлечение от Фи Банк – 5 бр.листа и Справка за изплатени трудови възнаграждения и командировъчни на служителя Г. за периода 05.2022 – 11.2022 година.
2
При така установената фактическа обстановка, се налагат следните правни изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок, от лице имащо право на обжалване и същата е процесуално допустима.
Съдът приема, че АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице.
Наказателното постановление е постановено за нарушение по чл.415, ал.1 КТ, съгласно който при неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство, нарушителят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева. АНО е констатирал, че жалбоподателят не е представил документи, с които да удостовери, че е изпълнил задължително за изпълнение предписание № 1 по протокола на Д „ИТ” Враца № ПР2305094/15.02.2023 г. в указания срок 02.03.2023 г., а именно:
„Работодателят „Николови Транс" ЕООД, гр. Враца да изплати на работника Валери Николаев Г. уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2022 година, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда“.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган по спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от дадено предписание.
Съгласно чл.399, ал.1 от КТ, цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика. В изпълнение на тази своя функция, според чл. 402, ал. 1, т. 1 – т. 3 от КТ, в относимите части на тези разпоредби, контролните органи имат право да посещават предприятията и местата, където се извършва работа, да изискват от работодателя представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола и да се осведомяват пряко от работниците и служителите по всички въпроси във връзка с упражняването на контрола, като включително изискват декларирането на данни, относно заплащането на труда. Осъществяването на тези правомощия и проверката на тези обстоятелства предполага извършването на конкретни процесуални действия от контролните органи, свързани със събиране на доказателства в административното производство. Такива процесуални действия по събиране на доказателства за изпълнението на задължителните предписания, дадени с протокол с №ПР2305094/15.02.2023 г. с а представянето на разплащателни документи, с които да се удостовери че е изпълнено задължително за изпълнение предписание №1 по протокола на ДИТ-Враца от 15.02.2023 г. в указания срок до 02.03.2023 г., а именно работодателят „Николови Транс" ЕООД, гр. Враца да изплати на работника Валери Николаев Г. уговореното и начислено по ведомост трудово възнаграждение за месеците май, юни, юли, август, септември и октомври 2022 година, съгласно 3 изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда.
В хода на административнонаказателното производство не са представени писмени документи, доказващи изпълнение на даденото предписание, а и страните по делото не спорят за това.
Предвид правосубектната форма на жалбоподателя – юридическо лице, в случая не подлежи на изследване субективната страна, т. е. вината, тъй като юридическите лица не могат да формират субективно отношение към постъпки, респ. не формират вина, а тяхната административнонаказателна отговорност е безвиновна и обективна. В този смисъл е нормата на чл. 83 ЗАНН, въвеждаща нов вид административно наказание, приложимо само за юридически лица и еднолични търговци – имуществена санкция. Именно такова наказание е наложено и с обжалваното НП. От материалноправна страна административнонаказващия орган правилно и законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл.415, ал.1 КТ. Налице е пълно съответствие между приетата фактическа обстановка в НП и дадената й правна квалификация. По въпроса за маловажност на нарушението, което се базира на разпоредбата на чл.28 ЗАНН, следва да се посочи, че КТ се явява специален закон спрямо ЗАНН, тъй като в КТ има изрична разпоредба, озаглавена „Отговорност за маловажно нарушение“, и това е чл. 415в, ал.1 КТ, съгласно който маловажно е нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители.
В настоящия случай липсват доказателства нарушението да е отстранено веднага след констатирането му, а и административнонаказващият орган изрично е посочил в обжалваното НП, че това нарушение изобщо не е отстранено и се касае до за неизплатени трудови възнаграждения за шест месеца на 2022 година. Липсва и втората предпоставка по чл.415в, ал.1 КТ, тъй като в случая не може да се приеме, че не са настъпили вредни последици за работника. Положението, в което работника Г. е поставен накърнява неговите трудови права и интереси. Ето защо, ex lege, случаят не може да се определи като маловажен.
Изложените в жалбата и писмена защита възражения са неоснователни.
Молбата за удължаване на срока е подадена след изтичането на срока за изпълнение на предписанието, а изложените в нея доводи са неотносими към това производство.
При определяне вида и размера на наказанието АНО е изложил съображения в тази посока. Наложеното административно наказание е в размер на 3 000.00 лева.
Съдът намира, че наложеното административното наказание е в завишен размер за така извършеното нарушение и следва да бъде изменено в посока намаляване размера на наказанието в размер малко над предвидения в закона минимум от 1 500 лева, а именно да бъде намалено до размер от 2 000 лева. Съдът счита, че наказание в посочения размер е справедливо и ще окаже своята превантивна роля.
Предвид всичко гореизложено съдът намира, че въззивната жалба се явява частично основателна и като такава същата следва да бъде уважена частично, а атакуваното НП следва да се измени, като се намали размера на наложеното наказание.