Присъда № 15 от 09.05.2025, Софийски окръжен съд

МОТИВИ по присъда № 15/09.05.2025 година, постановена по НОХД № 703/2023 година по описа на Софийския окръжен съд

Софийска окръжна прокуратура е повдигнала обвинение пред съда на подсъдимия Т. В. Й., роден на ... г. в гр. ..., българин, ... ..., работещ ... ...

(реабилитиран по право), живущ гр. ..., ж. к. Люлин, бул. „Европа“ № 41, с ЕГН **********, за това, че на 14.07.2020 г. около 10.30 часа на първокласен път I-8, в района на 36 км., в землището на община Божурище, на кръстовището с пътя за с. Бобен при управление на лек автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № СА****ТТ, с посока на движение от гр. Сливница към гр.

... е нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и Правилника за прилагане на ЗДвП (ППЗДвП), а именно: чл. 21, ал. 2 от ЗДвП: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак“, във връзка с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП: „Пътните знаци за въвеждане на забрана и за отменяне на въведена забрана имат следните изображения и наименования: В 26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ – 70 км/ч, като при наличие на въведено с пътен знак ограничение на скоростта в пътния участък от 70 км/ч управлявал моторно превозно средство със скорост от 139 км/ч., поради което настъпил удар с лек автомобил марка „..“, модел „...“ с рег. № СА 2153 НМ, управляван от И.С. С., предприемащ маневра завой наляво в посока с. Бобен, в резултат на което по непредпазлИ.ст причинил смъртта на И.С. С. с ЕГН **********, водач на лек автомобил марка „..“, модел „...“ с рег. № СА 2153 НМ и средна телесна повреда на К. И. В. с ЕГН **********, пътник в лек автомобил марка „...“, модел „....“ с рег. № СА****ТТ, изразяваща се в еднофрагментна фрактура на горния ръб на тялото на трети поясен прешлен, довело до трайно затруднение движението на снагата за срок от 10-11 месеца – престъпление по чл. 343, ал.

4, вр. ал. 3, пр. 3-то (ред. ДВ бр. 60/2012 г.), б „Б“, пр. 1-во (ред. ДВ бр. 74/2015 г.), вр. ал. 1, б. В, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3-то от НК, вр. чл. 2, ал. 2 от НК.

В съдебни прения представителят на държавното обвинение – прокурор Д. от СОП, счита, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин от всички събрани доказателства в хода на съдебното производство, а описаната в обвинителния акт фактическа обстановка - за установена в хода на съдебното следствие без съществени изменения. Иска се при постановяване на съдебния акт да бъдат кредитирани показанията на свидетелите П. П., В. В., Г.

А., Е. Б., Т. Р., И. Р., З. С., В. Й., М. Г., З. Й. и Е. Х., както и частично показанията на свидетеля К. В.. Сочи се, че не следва да бъде дадена вяра на показанията на последния по отношение наличието на тежкотоварен автомобил в лявата пътна лента на платното за движение по време на 1 настъпване на произшествието, който да се е движел според описанията на свидетеля успоредно с лекия автомобил „...“ - тъй като е технически невъзможно товарният автомобил да се движи със скорост по-висока и равна на установената скорост на движение на лекия автомобил марка „...“, поради техническото ограничение за скорост над 90 км/ч. Сочи се, че събраните доказателства установяват, че действително е имало тежкотоварен автомобил в района на произшествието, но същият се е движел след управлявания от подсъдимия лек автомобил, няма отношение към настъпването на ПТП и не е пречил на видимостта на подсъдимия. Иска се поради протИ.речие със заключението на СМЕ показанията на свидетеля В. да не бъдат кредитирани с доверие и в частта за необходимото за лечение на полученото от него травматично увреждане време, като изявлението на свидетеля по този въпрос се счита за демонстрация на пристрастие към защитната теза на подсъдимия.

По отношение показанията на свидетелите С. М. и В. Д. се твърди, че не следва да им се дава вяра в частта относно твърдяното от тези свидетели управление на автомобила от свидетеля В., поради протИ.речието с останалите събрани доказателства и се подчертава, че те се дължат на изтеклия значителен период от време от настъпване на произшествието до разпита на свидетелите пред съда, през който период физическите белези на лицата явно са се променили.

При постановяване на съдебния акт се иска да бъдат взети предвид заключенията на приетите съдебнохимическа, съдебномедицинска, основна и допълнителна автотехническа експертизи.

С тези съображения обвинението срещу подсъдимия Й. се счита за доказано, а деянието извършено при форма на вина „небрежност“. При определяне на наказанието се иска да бъде взето предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства - добрите характеристични данни за подсъдимия, младежката му възраст към момента на извършването на деянието, семейното му положение и обстоятелството, че пострадалият С. е допринесъл за настъпване на деянието, като не е изчакал преминаването на управлявания от подсъдимия автомобил. Като отегчаващо отговорността обстоятелства се сочат предходните наложени административни наказания на подсъдимия за извършени административни нарушения по ЗДвП, които го характеризират като крайно недисциплиниран водач, както и значителното превишаване на разрешената скорост на движение в района на произшествието. Иска се да не бъдат кредитирани с доверие обясненията на подсъдимия за оказана помощ на пострадалия С., тъй като според доказателствата не той и свидетелят В., а органите на МВР и служителите на пожарната са разбили прозореца на автомобила и са извадили пострадалия. С тези аргументи представителят на държавното обвинение иска наказанието да бъде определено при баланс на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като на подсъдимия Й. се наложи наказание лишаване от свобода в размер около 5 години, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от Закона за изпълнение за наказанията и задържането под стража наказанието да 2 бъде изтърпяно при първоначален общ режим. Иска се на основание чл. 343г НК кумулативно предвиденото наказание лишаване от правоуправление да бъде определено за срок от седем години, като се зачете времето, през което подсъдимият е бил лишен от възможността да упражнява това право на основание чл. 69 от НПК, а с оглед изхода на делото в тежест на подсъдимия да бъдат възложени направените по делото разноски.

В реплика към защитниците се изтъква от прокурора, че за да се приложи нормата на чл. 55 от НК е необходимо да няма утежняващи отговорността обстоятелства, а самият факт, че подсъдимият е шофирал с превишение от 70 км/ч изключва приложението на тази разпоредба, каквито и смекчаващи отговорността обстоятелства да има по делото. Иска се да не бъде прилагана нормата на чл. 66 от НК, тъй като с оглед конкретиката на случая по този начин няма да бъдат постигнати целите на наказанието, една от които е генералната превенция. Подчертава се, че предвид обществената ситуация и настъпилите през последните години тежки пътнотранспортни произшествия в страната е създадена изключителна нетърпимост в обществото към този вид общественоопасни деяния, а изключително честото прилагане на чл. 66 от НК води до чувството за безнаказаност в членовете на обществото и следва много внимателно да се преценява може ли и кога трябва да се отлага изпълнението на едно наказание. Поставя се и въпросът може ли подсъдимият Т. Й. да бъде превъзпитан без ефективно изтърпяване на наказание лишаване от свобода, като се счита, че това е невъзможно, предвид предходните му осъждания (макар и реабилитиран по тях) и обстоятелството, че наложените преди случая 14 броя административни наказания по ЗДвП не са имали превъзпитателен ефект за него. Счита се и че за четирите деца, които могат да бъдат приети за биологични такива на подсъдимия грижи следва да полага и майка им, за която няма данни да е възпрепятствана да полага труд, а и родителите на подсъдимия също са в трудоспособна възраст. С оглед на това се иска определяне на ефективно наказание над минималния предвиден за деянието размер.

Повереникът на частните обвинители И. Г. – Х. и Н. С. - адв. К. С. в съдебни прения поддържа обвинението и счита, че същото е доказано по несъмнен начин. В допълнение към пледоарията на прокурора се акцентира, че пострадалият С. е предприел правилна, последователна и нормално изпълнена маневра – потегляне от място, завИ.е наляво, изминаване на 9 м в ускорителен режим, достигане на 18 км/ч. за 30 сек, като всеки средностатистически водач на такъв тип автомобил ще извърши по същия начин маневрата, без значение от възрастта му. Поставя се въпросът дали от разстояние минимум 117 м, каквото е разстоянието на възприемане между двамата участници в движението и дори моментът на реакция на подсъдимия, може ли изобщо да бъде извършена преценка за скоростта на насрещно движещия се автомобил. Подчертава се, че след получения през 2009 година инсулт от пострадалия И. С. той е имал много добро възстановяване и няма 3 данни за неадекватни или странични реакции от използваното лекарство „Ноотропил“. Твърди се, че пострадалият е бил човек, който се грижи за себе си и на 83 г. е бил в перфектно състояние и със завидни медицински показатели – първият човек с таксиметров автомобил в ..., а поведението му като водач в конкретния случай не следва да се преценява като съпричиняване на тежкия резултат.

Обръща се внимание на заключението на допуснатата допълнителна автотехническа експертиза, според което при равномерно движение на подсъдимия Т. Й. с разрешената скорост от 70 км/ч. дължината на лекия автомобил „..“ „...“ ще мине през мястото на удара четири пъти и практически ще останат още 2.73 сек. свободно време, в което все още автомобилът на подсъдимия не би пристигнал в това място. Нарушението на подсъдимия се счита за изключително грубо. Твърдението за ТИР, изложено от подсъдимия и свидетеля В. се счита за доказателствено неподкрепено.

По отношение формата на вината се твърди, че в случая се касае за проява на престъпна самонадеяност.

Обръща се внимание, че представените писмени доказателства не установяват бащинството на децата, за които подсъдимият полага грижи, както и че грижата за семейството се проявява и в законосъобразното участие в пътното движение.

Обстоятелството, че пострадалият С. е имал поставен обезопасителен колан се счита установено от показанията на полицейските служители, изпратени на местопроизшествието и от заключението на вещото лице по СМЕ.

С оглед изпълнението на целите на личната и генералната превенция, предвид обстоятелството, че деянието се отличава с изключително висока степен на обществена опасност и поради обремененото минало на подсъдимия като нарушител на правилата за движение по пътищата се иска налагането на наказание в размер на 12 години лишаване от свобода и лишаване от правоуправление за максималния предвиден в закона размер.

Частните обвинители И. Г. – Х. и Н. С. не се явяват в последното по делото съдебно заседание, за което са редовно призовани, като ход на делото е даден в тяхно отсъствие, след изрично изявление на повереника им в тази насока.

Защитникът на подсъдимия Т. Й. – а. Т., заема становище за оправдаване на подсъдимия по обвинението. Счита се, че предприетата от пострадалия С. маневра завой наляво е неправомерна, поради отнетото предимство на подсъдимия и че това е основната причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие. Изразява се несъгласие с тезата на частното обвинение, че тъй като пострадалият е бил таксиметров шофьор 4 дълги години, то той е бил изряден такъв и при настъпване на ПТП. Изразява се становище, че възрастта на пострадалия С., влошеното му здравословно състояние и приемът на различни медикаменти неминуемо и до голяма степен са се отразили на възможността му за правилна преценка на пътната обстановка и съобразяване на поведението му на пътя с конкретните пътни условия. Счита се, че не следва да се кредитират с доверие показанията на частния обвинител Г. – Х. по отношение здравословното състояние на пострадалия, тъй като протИ.речат на заключението на СМЕ и в хода на производството е установено, че той е шофирал без очила, въпреки че в картона му на водач е записано задължение да носи такива. Счита се, че местоположението на тялото на пострадалия в автомобила след ПТП неминуемо води до извод, че е бил без поставен колан, което безспорно е съпричинило резултата от ПТП.